На 28 юни през 1858 г. в Болград (Бесарабия, днешна Украйна) е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия Георги Сава Раковски.
Идеята за създаване на българко средно училище в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Проектът му получава развитие едва през 1857 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Богориди – българин от Котел.
През януари 1858-а българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за създаването на гимназията. С инициативата се ангажира лично и Георги Раковски, който е приятел на княза от детските си години и активно ходатайства пред него в полза на тази кауза. Болградската гимназия Св. св. Кирил и Методий е учредена на 28 юни 1858 г. с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.
Училището е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.
Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан пише в една своя мемоарна книга за младите си години: През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл твърде спокойно както в учебно, така и в обществено отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала важни български издания.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 г. в гимназията се засилват процесите на русификация. Като правило възпитаниците на училището постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.
През 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.
Сред възпитаници на Болградската гимназия са видни политици и военни дейци, като: Александър Малинов (1867-1938 г.) – български политик, премиер на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) – български революционер и национален герой, Данаил Николаев (1852-1942 г.) – български генерал, Олимпий Панов (1852-1887 г.) – български военен деец, както и членове на Българската академия на науките: Александър Теодоров-Балан – академик, първи ректор на Софийски университет Св. Климент Охридски и Димитър Агура (1843-1911 г.) – историк, академик, три пъти ректор на СУ Св. Климент Охридски.
