Сключените договори за концесии ще осигурят инвестиции от над 1 млрд. лв. на нашата страна. Този щедър анонс направи през седмицата министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на среща с журналисти от САЩ, Русия, Китай, Турция и държави от Европейския съюз в рамките на конференцията Перспективи за развитие на чуждестранни инвестиции в секторите транспорт, логистика и машиностроене. Информацията бе тиражирана от повечето медии, но никой не се сети да попита как точно ще бъде събрана бомбастичната сума? Според официалното съобщение за срещата тези средства ще дойдат от 10-те обекта, които в момента са дадени на концесия. Само че кои са обектите?
И за да забърка окончателно кашата, министър Московски добави: В момента подготвяме процедури за отдаване на концесия на няколко много важни обекта, които се надяваме да бъдат атрактивни и за чуждестранния бизнес. Летище София би могло да се развие чрез привличането на стратегически инвеститор и в момента се извършват предконцесионни анализи. За предоставяне на концесия се подготвят и редица пристанищни терминали в Бургас, Русе, Видин, Лом, Никопол и Тутракан, както и железопътните гари във Варна и Пловдив.
Дали парите ще дойдат от вече предоставени, или бъдещи концесии, не е от голямо значение. Колкото до лакардиите обаче, за привличането на 1 млрд. лв. от публично-частни партньорства те може и да заинтригуват някой чужденец, но за българските журналисти
отдавна са изтъркан шлагер
nbsp;
Още на 1 април 2010-а, при представянето на концесионната стратегия на транспортното ведомство, заместникът на Московски – Камен Кичев, заяви че очаква въпросните 1 млрд. лв. приходи от публично – частни партньорства през следващите няколко години. Уви, годините си минават, а стратегията все така си звучи като първоаприлска шега. Тогава се очакваше, че най-голям интерес ще има към 11 пристанищни терминали и съоръжения във Варна и Бургас. Но досегашният актив се изчерпа единствено с отдаването на терминал 2А в Бургас на Параходство Български морски флот.
Съвсем като нероден Петко се оказаха и намеренията за отдаване в частни ръце на
контейнерните терминали
nbsp;
в двата ни най-големи морски града, които тепърва трябваше да се изграждат. В началото на 2011-а те буквално бяха отрязани от концесионната програма на Министерството на транспорта. Правителството взе решение да се направят необходимите стъпки за прекратяване на Споразумението за заема между Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) и България от август 2008-а по проекта за тяхното строителство.
Екипът на Ивайло Московски удари на камък и с по-малките речни терминали. Макар че още през август миналата година започна подготовката на Никопол и Тутракан за концесиониране, двата обекта все още си остават на етап анализиране.
Реално единствената по-сериозна концесия, която се очертава при пристанищата, е на терминал Бургас – Запад. Във всеки случай през февруари бе обявена обществена поръчка за избор на консултант, който да подготви всички необходими за целта анализи. Въпросният терминал е най-натовареният в бургаския порт. В него се обработват генерални, насипни, наливни и ро-ро товари и контейнери (които могат да се товарят и разтоварват на собствен ход), снабдяват се корабите с вода, телефон и електричество, обработват се изхвърлените отпадъци. Терминалът е с максимална дълбочина 11 м, има директна връзка с националната пътна и жп мрежа и предоставя отлични възможности за комбиниран транспорт. Въпреки това до договор трудно ще се стигне в рамките на мандата на сегашния кабинет. Специфичното при Бургас – Запад е, че на неговата територия се намират общ вход, комуникации, както и сгради и съоръжения, които се ползват от всички оператори в порта и от контролните органи. Така че тази немаловажна подробност няма как да не се вземе под внимание при разглеждането на различните варианти за публично-частно партньорство.
Пълна катастрофа
nbsp;
се оказаха и плановете за летищата. По думите на Ивайло Московски за предоставяне на концесия се подготвят аерогарите в Пловдив, Русе и Горна Оряховица. Да, ама министърът някак си пропусна да спомене, че това ще се прави за пореден път. В края на 2011-а например управляващите прекратиха концесионирането на карго зоната в Града под тепетата. Причината бе, че до обявения краен срок (7 декември), не бе получена оферта от нито един кандидат, въпреки че времето за това бе удължаван на два пъти. Сега ще се подготвя нова процедура, този път за отдаването на цялото летище. От транспортното ведомство възнамеряват да включат и изграденият и пуснат в експлоатация през 2009-а нов пътнически терминал (който вече даде дефекти) с идеята да се привлекат повече мераклии.
Подобна е ситуацията и с аерогарите в Горна Оряховица и Русе. Независимо че крайните дати за подаване на оферти за двата обекта на няколко пъти бяха удължавани, кандидати за тях така и не се намериха.
Приказките за концесиониране на летището в Стара Загора също бързо бяха забравени. Уж имаше призивът на премиера Бойко Борисов да се изясни собствеността на аеропорта (която е поделена между транспортното и военното министерство) и той да се даде на концесия или на местната община, до ден днешен все още не са последвали никакви конкретни действия. Единственото му полезно предназначение се оказа… приютяването на тежкотоварните камиони, чието движение бе спряно при обилните снеговалежи през февруари.
Според специалисти единствената възможност за привличане на интереса на сериозен инвеститор към по-малките ни граждански летища е те
да бъдат обединени в пакет
nbsp;
и новите им стопани да получат правото да избират кое да развиват като гражданско и кое като карго. Другата опция е да се намалят изискванията към претендентите и да се мисли за превръщането на тези обекти в площадки за любителска авиация.
Съвсем различно стоят нещата с една друга авиоконцесия – тази на столичното летище. За него поне е сигурно, че желаещи ще се намерят. Подобна сделка обаче няма да е лесна за реализиране. Причината е, че Летище София ЕАД попада в обхвата на дружествата, които са от значение за националната сигурност, и ще е наложително да се прецизират редица детайли.
В тази ситуация 1 млрд. лв. инвестиции от концесии няма как да дойдат нито това, нито следващото, а само на кукуво лято. Затова не е лошо в транспортното министерство да зарежат приказките и да се хванат сериозно на работа – досегашните им резултати в областта на публично частното партньорство съвсем не са за хвалба.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
