29 юни се отбелязва като Ден на река Дунав. За пръв път това се е случило през 2004 г. по инициатива на Международната комисия за опазване на реката.
Дунав (на немски Donau, словашки Dunaj, унгарски Duna, хърватски Dunav, румънски Dunarea, сръбски Дунав, украински Дунай) е втората най-дълга река в Европа (след Волга).
Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 м) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1.4 км от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав.
Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка Фюрстлих Фюрстембергишес шлос край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2 859 км, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия.
Река Дунав минава през десет държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият.
Река Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 година.
Дунав става плавателна река, след като приема множество алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни. По-важните са: Ин, Морава, Драва, Тиса, Сава и Прут. Дълбочината на реката на места е повече от 30 метра. През месеците май и юни Дунав има най-голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради ниските температури повърхностните й слоеве се заледяват.
Притоците на Дунав идват от седем други страни, освен тези през които тя тече. Някои от тези притоци са важни реки, плавателни за шлепове и речни кораби с плитко газене.
Река Дунав е важен международен воден път. Той е определен от Европейския съюз за трансевропейски транспортен коридор № 7.
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят.
На реката е посветен известният валс на австрийския композитор Йохан Щраус – По красивия син Дунав (An der schonen, blauen Donau).
Реката също така има място и в българската памет, включително чрез марша Тих бял Дунав.
