Представете си конкурс за най-добър телевизионен водещ и коментатор в България. Първоначално се стреснах кой ли ще се яви на него? После се сетих, че липсата на скромност е правопропорционална на професоналните умения у нас и нищо чудно надпреварата да придобие национални мащаби. Всъщност има ли смисъл от такъв конкурс, след като победителят е известен – проф. Юлиян Вучков? Самият той твърдеше, още преди да го е напекло лятното слънце: Аз съм най-добрият водещ и коментатор в България и трябва да получа най-доброто за себе си. Последното е вън от съмнения, още повече че както сам професорът ни убеждава, има орди от почитатели. Въпросът обаче не е в почитателите – всеки народ си заслужава не само политиците, но и телевизионните именитости. Още по-малко пък е в неуважението към 76-годишния водещ. Става дума за изискванията. А при Вучков те понякога са повече на думи.
Да оставим настрана, че никак не е красиво, тръгвайки си от Канал 3, където последните години професорът намери поле за изява, да изговориш на изпроводяк един куп нелицеприятни неща от кухнята. Няма да се взираме и в това, че неговите Страсти и размисли смениха толкова пъти Времена и нрави, че вече само най-ревностните почитатели на Вучковото творчество успяват да уцелят в коя телевизия се е инсталирал той. В момента домакин му е ТВ7, където води два пъти седмично коментарна рубрика. И много бързо пак наруши бариерите, за които толкова пъти е говорил в проповедите си – да не коментира вътрешната политика, а да се съсредоточи върху културата и образованието. В една от последните си изяви професорът с разноцветните маркери направи пред смаяния поглед на красивата водеща Виктория дисекция на политическата върхушка. Само дето този път всичко се изля върху опонентите на премиера Борисов, когото в ТВ7 по принцип обичат. Не че в някои отношения не беше прав, осъждайки народа, който вече толкова години вкарва в парламента партии като БСП, СДС, Атака, ДПС и сега поразмърдалото се мършаво НДСВ. Но само за няколко минути професорът, който държи да е пунктуален, обърка няколко неща: Аз искам да я питам (б.а – Кунева ) сладка ли е рентата, която получава от френската Париба за това, че погреба АЕЦ Козлодуй, искам да я питам тя даде ли отчет за голямата далавера около аферата ГИБОН, където беше пратена да я разследва…. Ако трябва да сме точни, става дума за френската банка BNPПариба, много добре известна по целия свят, а далаверата не е за маймуната гибон, а за аферата в африканската държава Габон, в която България уж получава концесия за добив на тропическа дървесина.
За пловдивския политик Христо Марков пък Вучков даде следното определение: Мисленето му ми се вижда доста силово, доста гръмогласно, той има нагласата на собственик на квартален футболен отбор. Може да е организиран човек, но говори така, сякаш животът и на СДС, и на България тръгва от него… човек който няма чувство за реалност, не може да има голям успех в политиката…
Няколко часа по-късно в сайта на телевизията някой, представящ се като Христо Марков, е написал: Удостоен съм с коментар от комунистическия цензор в сп. Театър. И то във връзка с някакво възраждане на тъмносините и мисловните ми усилия, което е, меко казано, странно, защото нито аз, нито др. Вучков имаме честта да се познаваме. Та, обръщението ми всъщност е към редакторите – настоявам да накарате др. Вучков да се извини, защото в противен случай съвсем съзнателно ще се постарая да му покажа колко нямам чувство за реалност, т.е. ще му покажа физически и непосредствено как би го набил един собственик на квартален футболен отбор.
Изказването е прекалено крайно. В никакъв случай не одобрявам физическата разправа под никава форма и по никакъв повод. Да не говорим за посегателство върху най-добрия ни водещ. Само дето грешките и неточностите на професора напомнят на онзи изтъркан виц – не били компютри, а компоти. Или обратното? Няма значение – и в двата случая стоят смехотворно.
