През последните години парите трудно намират покой, а България не е сред оазисите, които могат да им го предложат. Инвеститорите идват у нас, привлечени от обещания, но след като не открият своето място, бързо си тръгват. Компаниите оценяват като предимство тук евтиния труд, ниския корпоративен данък и сравнително ниските наеми на офиси, казва изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Само това обаче не е достатъчно.
Проблемът е, че нямаме изграден позитивен имидж в повечето страни, откъдето може да се очаква значителен инвестиционен поток, например от азиатските страни и най-вече Китай. Компаниите там просто не са наясно с предимствата, които страната ни предоставя, и с възможностите за успешни вложения у нас. Най-честите препоръки от инвеститорите са да се намали бюрокрацията и корупционните практики у нас, както и да се ускори работата на съдебната система. Изпълнителната власт обаче е глуха за предложенията да отпаднат мерки, които не са задължителни, но пречат на бизнеса.
Проучване на вестник БАНКЕРЪ през първата половина на 2012 г. показва, че Българската агенция за инвестиции е издала пет сертификата през периода.
Най-големият проект
в размер на 325 млн. лв. е този на Италчименти груп. Вложението й обаче е в работещия и сега завод на Девня Цимент (виж карето).
Производителят на гъвкави опаковки Пластхим-Т ще изгради нов цех за производство на БОПП фолио в Аксаково, като това ще му струва 32.9 млн. лв. (виж карето).
Добрата новина е, че една от най-големите швейцарски фирми Райхле и Де-Масари ще започне производство на фиброоптични компоненти за телекомуникационната индустрия (виж карето). Хубавото е, че тези компании са се насочили към производството на някакви изделия, което може да осигури стабилни приходи и заетост в следващите години.
Другите два проекта са свързани с
изграждане на транспортна инфраструктура
Фирмата Логистичен център – Варна ЕАД ще разработи проекта си Пристанище Логистичен център Варна в Белослав за разширяване на Пристанище Леспорт на стойност 76 млн. лева.
Софийската фирма Амлог ООД, която е част от групата на Асарел Медет, пък взе сертификат Клас Б за изграждане на Логистичен парк – Цалапица, край Пловдив. Тя ще вложи в следващия тригодишен период 10 млн. лева.
Общо 453.5 млн. лв. са договорените инвестиции по петте споменати проекта, като броят на постоянно заетите в тях след периода на изпълнението им ще е 583. Четири от проектите ще се рализират извън столицата. А до края на годината се очаква още поне пет компании да инвестират у нас и вложенията им да бъдат сертифицирани като клас А, похвали се министърът на икономиката, енергетика и туризма Делян Добрев.
За същия период на миналата година пресечна точка между интересите на държавата и на инвеститорите намериха само при два проекта. Сумите, които те бяха заявили възлизаха общо на 34.6 млн. лв., но ставаше въпрос за разширение и модернизация на съществуващи вече техни мощности у нас.
През 2010 г. ситуацията за първото полугодие е била по-добра. Тогава инвеститорите, които са получили сертификат клас А, за реализиране на свои нови проекти в България са били общо пет. Обединяващото между тях е, че четири от проектите са фокусирани към възобновяемите енергийни източници, а един към високотехнологичното производство на медицинска електроника.
Според шефа на Агенцията за инвестиции
законови промени се налагат
nbsp;
защото съществуващите преференции вече не са толкова атрактивни. Сегашният закон дава три привилегии за инвеститорите – да купят държавна или общинска земя без търг, помощ при изграждането на инфраструктурата до обекта или обучение на персонала им.
Въпреки тези мерки България изостава от съседните страни в привличането на инвестици. Затова от агенцията предлагат три основни промени в закона.
Първата е възстановяване на платените осигуровки за служителите на чуждите инвеститори (клас А) за период от три години. С втората се въвежда нов критерий за даване на сертификат за инвеститор клас А и Б – определен брой на нови работни места. Третата промяна е да се даде свобода на кметовете да сертифицират компаниите, които отговарят на клас Б, и да им осигуряват предвидените от закона облекчения. Тези облекчения ще може да ползват единствено високотехнологичните фирми или тези от общините с безработица над средната в страната.
Бизнесът обаче не остана доволен от нови стимули за инвеститорите. Неговите приятели настояват, че е по-добре да се отстранят бюрократичните пречки за правене на бизнес, вместо да се дават стимули без ясни критерии.
