Кокошката не е птица, а България не е зад граница. За непросветените – това е популярна поговорка, с която руснаците изразяват историческата си близост с българския народ. Припомни ни я професорът по дерматология Григорий Флакс – един от деветте руски лекари, светила в различни специалности на медицината, които се водят гостуващи консултанти за летния сезон в хитовия курорт Свети Влас.
Безспорно станалият традиционен недостиг на медицински специалисти по Черноморието дискредитира здравеопазването ни. Нереално високите цени на здравните услуги, като например лекуване на обикновена настинка за 500 лв., изгониха от България много чуждестранни туристи. От тази гледна точка всяка инициатива за запълване на опасния недостиг би следвало да се адмирира. Още повече че както казва управителят на здравен център д-р Астери-Мед Иванка Каменова, вратите му (както и тези на прилежащата аптека) ще бъдат отворени 24 часа за нуждаещите се пациенти. Другите плюсове са, че лечебницата разполага с 18 специалисти, модерна апаратура, три манипулационни зали, гинекологичен, дерматологичен, терапевтичен, кардиологичен, педиатричен, неврологичен, хирургичен, кожно-венерически и стоматологичен кабинет.
Проблемът е, че качественото здравеопазване в конкретния случай е постигнато с
финансово и нормативно необосновани
nbsp;
реверанси към чужденците. Каквито на нас няма кой да ни направи. По време на типично герберското прерязване на лентата за откриването на клиниката, направено от кмета на Свети Влас Иван Николов и председателя на общинския съвет в Несебър Благой Филипов, стана ясно, че общината е инвестирала 700 хил. лв. за построяването на сградата. Само че има една малка подробност. Астери-Мед е български филиал на едноименнната верига частни многопрофилни медицински центрове в Москва. И затова не изглежда икономически изгодно за нас като данъкоплатци българска община да подпомага руския частен бизнес. Въпреки че в Астери-Мед могат да се лекуват и български пациенти, главното й предназначение явно е да покрива здравните нужди на потока от руски туристи.
От друга страна, Законът за здравето регламентира кратко, точно и ясно условията, при които чуждестранни лекари получават правото да работят у нас. Член 186, ал. 1 казва, че чужденците могат да упражняват медицинска професия в България след придобиване на правоспособност по законния ред и изпит по специалността. Както и ако владеят български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването. С ал. 2 е отворена вратичка за заобикаляне на правилата, като право да упражняват професията си имат и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, пак при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Професор Флакс в прав текст каза, че той и колегите му са понаучили няколко думички на български, а разчитали и че много българи знаят добре руски. Но в медицината всяко неразбирателство между лекар и пациент може да доведе до неправилна диагноза и фатален изход.
Напоследък все повече експерти от здравния сектор изтъкват, че
заради масовото бягство на български лекари
nbsp;
към западни клиники трябва да привличаме лекари от Индия и Пакистан. Само който не е общувал на международния английски с представители на тези нации, може да застъпва подобна теза. С тях, заради езиковата бариера, вместо с опериран апендикс можем да се събудим с резнат пръст.
В случая с Астери-Мед руснаците очевидно идват по програмата за научен обмен, иначе нарушават закона. Управителката д-р Каменова обясни, че в клиничната база ще се извършват изследвания на нови медицински разработки. Интересно как лекарите ще насмогнат – хем да манипулират прорезни рани, инфекции, алергии, стомашни вируси, конюнктивит и какви ли още не летни напасти, хем в същото време да се потят над колбите в лабораторията?
Има и нещо друго. Професор Григорий Флакс твърди, че заедно с другите лекари от Русия ще остане у нас за целия летен сезон, а ако получи предложение за работа в България и догодина, няма да откаже. Но той няма нужда да получава подобна покана, защото справка в Търговския регистър показва, че регистрираният в Несебър медицински център Астери-мед е собственост на Галсана Базилева и Григорий Арнолдович Флакс, които държат равни дялове. И да се прикрива частният интерес зад научни обмени и здравно мисионерство е, меко казано, неморално. Чуждестранните специалисти са добре дошли, но ако играят по правилата, които стриктно следват нашите лекари зад граница.
Впрочем и българските лекари не са цвете за мирисане и приемат
морските курорти като златна кокошка
nbsp;
за частните си практики. Това лято е модерно джипита от цялата държава да използват отпуската си, за да заработват в кабинети по хотели и къмпинги. В повечето случаи те не пререгистрират практиките си в районните здравни инспекции, нито променят адресната си регистрация. По този начин губят право да издават направления, а могат да получават само пари кеш, което е далеч по-изгодно финансово, отколкото да чакаш Здравната каса да ти плати.
Междувременно чужденците продължават да недоволстват от качеството на здравните услуги и от масовата липса на ценоразписи. Цената на лечение в тузарските курорти често се претегля според външния вид на пациента. Независимо че миналото лято гръмна скандал заради непризнването у нас на европейските здравни застраховки, все още кабинетите, работещи с тях, са малцинство. Хотелиерите са затруднени с намирането на достатъчно кандидати за сезонна работа и са принудени да взимат млади лекари без специалност или такива, които не знаят чужд език и нямат практическа работа с туристи.
И докато в големите курорти броят на специализираните клиники и болници все пак расте, то положението със спешната помощ по морето отново е трагично. Неотдавна стана ясно, че само един дежурен лекар, заедно с две медицински сестри и две санитарки, отговаря за всички пациенти, пострадали от инфаркти, инсулти, катастрофи и други критични състояния по Южното Черноморие. Това е един контингент
от около 100 хил. потенциални пациенти
nbsp;
в Созопол, Царево, Лозенец или Ахтопол, които и летяща линейка няма как да покрие. Но в случая Министерството на здравеопазването има най-малка вина. По-скоро става дума за неправилно планиране на местно ниво. Преди началото на активния сезон министър Десислава Атанасова изрази готовност да пренасочи линейки към черноморските ни курорти на базата на справките от Бургас, Варна и други градове за необходимостта от допълнителни екипи. Но, изглежда, някой не си е написал домашното.
Като контрапункт във Варна и региона например превантивно бе елиминирана възможността от възникване на такъв проблем. Поликлиниката Света Клементина, която се грижи за сигурността на плажовете в града, до края на май вече бе открила 30 медицински пункта. Общо 50 екипа се грижат за сигурността на пясъчните ивици във Варна и околните горещи точни за лятна почивка. В тях влизат 12 реаниматори, 30 медицински сестри и шофьори. Мобилни екипи бяха поставени и в Златни пясъци, както и в курорта Св. св. Константин и Елена. Медицинското обслужване по плажовете дори работи с удължен работен ден. Дано повече морски общински и здравни управи да прихванат нещо от подобна организация.
