Трагичното състояние на българския бизнес виси, образно казано, по стените на градските съдилища. Там съдия-изпълнителите поставят обявите за търговете на ипотекирано имущество. Подминавайки хотелите с първоначална цена по десетина-петнайсет милиона лева, за хала на бизнеса ясно говорят търговете за фабрики, парцели и бизнес сгради. През очите на статистиката нещата изглеждат така: през юли и в началото на август за продажба се предлагат осем магазина, девет офиса, петнадесет заведения, четиридесет парцела, осем склада, единадесет фабрики, две бензиностанции и седемдесет и два имота с търговско и производствено предназначение. И това е само официалната информация, която може да се види на страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. Но там все пак не влизат всички обяви. Но ако се спрем само на търговете, чиято първоначална цена надхвърля 3 млн. лв., ще видим, че водач в импровизираната листа е
Заводът за локомотиви и вагони в Русе
nbsp;
Там се продава не само имотът, но и цялото оборудване, както и тежките специализирани машини, между които петтонен мостови кран и четиридесеттонен трансбордьор. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 17.19 млн. лева.
Заводът е част от активите на Железопътна инфраструктура холдингово дружество АД, чийто собственик е бизнесменът Васил Божков. Самият той едва ли се нуждае от представяне. Допреди две години класациите на всевъзможни издания го титулуваха като най-богатия българин. Може и да са били прави, може и да не са. С днешна дата сигурно обаче е само, че Божков и неговата фирмена империя са в групата на най-големите нередовни банкови длъжници.
Само към ОББ и УниКредит Булбанк компаниите от групата на Божков висят с непогасени дългове за десетки милиони. А дружеството Локомотивен и вагонен завод АД е ипотекирано срещу дълг към ОББ за 22.5 млн. евро. Поне това сочи обявата за продажбата му, пусната от съдия-изпълнител Милкана Македонска. Но не е само то!
До 9 август съдия-изпълнител Георги Дичев ще приема оферти за Ремонтно -възстановително предприятие Кьоне АД, което също е част от групата на Железопътна инфраструктура холдингово дружество АД. Това е втори опит за продажбата на имотите и сградите му, като този път наддаването ще започне от 8.64 млн. лева. Целта е да се покрият дълговете не само към ОББ, но и към Агенцията за следприватизационен контрол. Фирмите на Божков обаче не са единствените, чиито имоти се разпродават публично.
Купувачи се търсят за цели бизнес центрове
nbsp;
като този във Велико Търново, носещ гордото име Скай Център. Сградата е доста голяма, но нито тя, нито собственикът й фирмата Капитал Инвест АД могат да се похвалят, че са докоснали небесата. Мажоритан собственик на длъжника пък е фирма Самора АД, чиито акционери са Чанко Димитров и Людмила Крачунова. Замисълът за бизнес центъра е бил мащабен, но големите мечти за бързи печалби очевидно са замаяли главите на предприемачите. Финансовите им възможности са стигнали до получаването на акт 14. За да се пусне сградата в експлоатация (по оценки на специалисти), са необходими още 2 млн. лева. Собствениците на имота обаче явно нямат въпросните средства, а кредиторите им нямат намерение да ги чакат.
Интересното в случая е, че тук възбраната върху имота и искането за продажбата му не е по настояване на ипотекарния кредитор – Първа инвестиционна банка, на който фирмата дължи 5.1 млн. евро. Публичната продан е организирана по искане на един от доставчиците – Пиргос Пласт ООД, към който Капитал инвест има неуредени задължения. Първоначалната цена, при която ще започне наддаването, е 15.59 млн. лв. и ако се намери купувач, събраните пари ще стигнат както за погасяване на дълга към ПИБ, така и към останалите кредитори – Пиргос Пласт и Кредитинвест груп АД.
Търг е обявен и за габровската гордост
през годините на социализма – завода за пластмасови изделия Капитан Дядо Никола. То бе едно от най-добре работещите предприятия в региона, продадено от държавата през 1999-а на турския инвеститор Алтън Мая. Турската компания тогава бе представена като солидна с няколко завода за бира, ликьори и хлебна мая в Румъния, Турция и Украйна. Алтън Мая бе описана като част от холдинга Гарипоглу груп (една от големите семейни групировки в Турция), която била създадена година и половина по-рано специално за инвестиции в Източна Европа. За 67% от акциите на Капитан Дядо Никола Алтън Мая склони да даде 1.38 млн. щ. долара, но половината от тази сума трябваше да бъде изплатена с компенсаторни записи, които тогава се търгуваха за жълти стотинки. Купувачът обаче се задължи да инвестира през следващите три години поне 10 млн. щ. долара, като дори твърдеше, че част от новото модерно оборудване било поръчано и капарирано. Вместо това две години по-късно заводът се сдоби с нов собственик – регистрираната в Кипър фирма Никорина, чиито представители в управата на завода са турци. Така или иначе съдбата на Капитан Дядо Никола въобще не е добра, след като неговите имоти се оказаха в ръцете на съдия-изпълнител. Сега те са предложени за продажба, за да удовлетворят претенциите на ипотекарните кредитори Райфайзенбанк (България) и ОББ. Наддаването ще започне от 8.1 млн. лева. Според финансисти, запознати със състоянието на завода, дори да се намери инвеститор, готов да плати тази цена, събраната сума няма да стигне, за да покрие задълженията на предприятието.
Незавидна е съдбата и на
оранжериите на Христо Данов
Това е онзи същият пловдивски брокер, който в зората на демокрацията заедно с Христо Александров (по прякор Салфетката) създадоха и провалиха небезизвестната Агробизнесбанк. Сега фирмата му Булком плюс, която управлява оранжериите, също не може да се справи с кредиторите. Впрочем за състоянието й говори и фактът, че върху нея има наложен запор от Хипо-Алпе Адрия Аутолизинг за дълг, който заедно с лихвите е 47 хил. лева. Тази сума обаче едва ли е проблем за Данов. Виж, дългът на Булком плюс към ПИБ за 10 млн. евро, който е обезпечен с ипотека на въпросните оранжерии, е доста по-сериозен проблем. То и затова въпросният имот е обявен на търг. Първоначалната цена е 6.4 млн. лв. и дори да се намери инвеститор, който да я плати, тя няма да стигне, за да удовлетвори вземането на банката.
Това са само няколко примера, които показват незавидното положение, в което се озова българският бизнес. По-неприятното е, че не само търговете на запорирани имоти се увеличават, но и че броят на кандидат-купувачите въобще не расте. Истината е, че той се движи близо до нулата. Което също показва какъв е интересът към инвестиции в българската икономика.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
