Английската банкова група Барклейз си спести глоби за 25.5 млн. лири, след като първа прие да сътрудничи на разследването за това как са манипулирани базовите световни кредитни лихвени проценти. Тя договори за целта споразумение с контролните органи във Великобритания и САЩ.
В замяна на добрата си воля кредитната институция загуби 5 млрд. щ. долара от пазарната си оценка, раздели се с трима мениджъри от висшия ешелон (председателя на банковия борд Маркус Ейджиъс, главния изпълнителен директор Робърт Даймънд и главния оперативен директор Джери Дел Месиер) и бе глобена с рекордните 290 млн. англ. лири заради неверните данни за LIBOR-аи EURIBOR-а, които е подавала от началото на 2005-а.
На 5 юли международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи на негативна перспективата на банковата група, като запази оценката на гарантирания й дълг на А2. Същия ден подалият оставка главен изпълнителен директор на Барклейз Даймънд се яви пред английския парламент да обясни защо му е отнело толкова време, за да разкрие практиката на управляваната от него компания да манипулира лихвите.
Според инвеститори и банкови анализатори решението на Даймънд да сътрудничи на регулаторните органи, преди това да сторят останалите замесени лица, в замяна на по-леки наказания е имало обратен ефект.
БАНКЕРЪ описа подробно скандала около измамите с лондонските междубанкови лихвени проценти в броя си от 9 март 2012-а. Тогава гръмна новината, че срещу големи щатски и европейски банки се води разследване за манипулиране на базовите кредитни лихви.
Първи по въпроса започват работа щатските регулаторни органи и прокуратурата. Те се интересуват дали банките не са намалявали умишлено дневните оценки на лихвените стойности, въз основа на които групи от експерти изчисляват колко би струвало на кредиторите да вземат заеми един от друг за различни периоди от време в различни валути. Става дума за лондонския междубанков лихвен процент на предлагане – LIBOR, чието определяне е публично достояние и се следи внимателно от финансовите пазари в света, защото служи като база за формиране на лихвените плащания по ценни книжа за 500 трлн. щ. долара – от ипотеки до суапови контракти. След САЩ и регулаторите на Великобритания, Япония и Европейския съюз се включиха в разследването: договарят ли се кредитните институции при подаване на прогнозите си за LIBOR и други подобни базови индекси.
Контролните органи проследяват
три различни направления в набиращото скорост разследване. Първо, дали лихвените заявки не са били понижавани по време на кризата. Второ, дали търговци в банките и хеджинговите фондове не са се опитвали да влияят на лицата, определящи лихвените проценти, за да направят пари от лихвените производни. Трето, дали банкови дилъри не са получавали предварителна информация в каква посока ще се движат лихвите.
На 5 юли пред финансовата парламентарна комисия
Даймънд обвини другите банки
че са подвели инвеститорите, че могат да се финансират безпроблемно от капиталовите пазари, както и регулаторите, че са си затваряли очите за реалността. Той каза, че през 2007-а и 2008-а нито една от 16-те банки, подавали данни за тримесечния LIBOR в щатски долари, не са представяли по-високи стойности от Барклейз.
Даймънд се извини за манипулациите и обвини група от 14 от общо 2 хил. търговци, които били виновни за тях. Той отказа да е знаел за дейността им и научил за нея седмица преди контролните органи да публикуват разкритията си по въпроса, включително и за разменените по електронната поща писма.
Когато прочетох и-мейлите, се разболях, каза пред английските парламентаристи Даймънд, който след напускането си трябва да получи пакет от бонуси между 2 и 21 млн. паунда.
Срещу това възрази лично британският премиер, който помоли да не се приема оставката на Даймънд.
Кой ще е следващият
nbsp;
Ситигруп, Бенк ъф Америка, Роял бенк ъф Скотлънд груп и Ю Би Ес са сред кредиторите, разследвани за участие в манипулирането на LIBOR-а и EURIBOR-а.
Да не говорим, че глобите на контролните органи са едва началото за Барклейз, която е ответник по 24 свързани с LIBOR-а съдебни дела, обединени във федералния съд в Манхатън, САЩ. В световен мащаб размерът на исковете срещу английската банка се оценява от няколкостотин милиона до няколко милиарда щатски долари. Това обстоятелство със сигурност тревожи акционерите на всички замесени в скандала банки, защото те не знаят дали има достатъчно заделени резерви за покриване на разходите по наказанията.
nbsp;
Косвени жертви на скандала
с лондонските базови лихви се оказват и потенциалните кандидати да наследят сегашния председател на Бенк ъф Инглънд Мървин Кинг, чийто мандат изтича през юни 2013-а.
Пол Тъкър – един от заместниците на Кинг и челен претендент за позицията, бе въвлечен в лихвените дискусии заради комуникациите си по темата с Даймънд през 2008-а. Барклейз публикува в началото на седмицата запис на телефонен разговор от 29 октомври 2008-а, в който Тъкър се интересувал дали банката не може да намали лихвените си котировки за LIBOR. Той се позовал на пожелали анонимност официални представители на правителството, които го запитали защо Барклейз подава най-високи лихвени заявки. Диалогът между Даймънд и Тъкър по-късно бил предаден на оперативния изпълнителен директор Джери Дел Мисиер, който го изтълкувал като правителствено разрешение хората му да подават по-ниски лихвени котировки. Този разговор съсипва шансовете на Тъкър, макар че икономисти подчертават, че 30-годишната му кариера в Бенк ъф Инглънд и познанията му за финансовата криза от последните години наклоняват везните в негова полза.
Засегнат ще бъде и друг евентуален кандидат – Джон Варли, който беше главен изпълнителен директор на Барклейз преди Даймънд – от 2004-а до 2010-а, точно по време на манипулациите. Както и Стийвън Грийн – бивш председател на Ейч Ес Би Си холдингс, който е ръководел асоциацията на британските банкери по онова време, а тя е групата, координирала работата по LIBOR-а. В момента Грийн е търговски министър в правителството на Дейвид Камерън.
Извън споменатата тройка се спрягат имената и на Гюс О’Донъл – бивш секретар на кабинета на трима премиери от 2005-а до 2011-а, на управителя на Бенк ъф Канада Марк Карни, на председателя на Агенцията за финансови услуги Адаир Търнър и на Джим О’Нийл – управител на Голдмън Сакс асет мениджмънт.
Според букмейкъра Пади Пауър начело в надпреварата е Тъкър със залози 4/5. Това означава, че всяка лира ще донесе 80 пени на победителя плюс оригиналния залог. На второ място е О’Нийл със 7/2, следван от О’Донъл с 4/1 и Търнър с 6/1. Залозите за Грийн и за Варли са съответно 7/1 и 16/1.
Търсенето на наследник на Кинг ще започне най-рано през есента, а дотогава мъглата и страстите около скандала с лихвените манипулации вероятно ще са улегнали.
nbsp;
nbsp;
