Директорът на Федералната служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване) в Германия – Хайнц Фром – реши да подаде оставка след почти 12 години на тази длъжност. Той не можа да понесе критиките, свързани с провала на операцията срещу неонацистката групировка. Ултрадесните терористи, действащи в цяла Германия от 1998-а, бяха разкрити от специалната служба едва през есента на 2011-а, при това случайно. Те успяха да извършат десет убийства, няколко терористични акта и 14 грабежа на банки. В рамките на последвалото шестмесечно разследване се изясни, че специалната служба едва ли не ги е финансирала, игнорирайки сигналите на чуждестранните си колеги, укривала е информация от полицията, а накрая е унищожила всички важни документи по това дело.
Разкриването на неонацистката групировка през ноември 2011-а се превърна в истинска сензация за Германия. Може би защото Федералната служба за защита на конституцията твърдеше, че в страната няма крайно десни терористични организации. Много по-голямо внимание се отделяше на левия тероризъм и ислямистите. Оказа се обаче, че Беата Чепе, Уве Мундлос и Уве Бренхард са създали в град Йена организацията Националсоциалистическо нелегално движение (NSU) още в края на 90-те.
Кой от тримата е играл главна роля, засега е трудно да се каже. Уве Мундлос и Уве Бернхард се самоубиха след неуспешен обир на банка през ноември 2011-а, за да не попаднат в ръцете на полицията. Беата Чепе се яви по собствена инициатива в полицията, след като се опита да запали жилището с уликите от техните престъпления. Сега тя се намира зад решетките. Признанията й биха могли да хвърлят светлина върху дейността NSU, но тя отказва да сътрудничи на следствието.
Впрочем специалната служба няма никаква заслуга за разкриването на групировката през есента на миналата година. Нещо повече – по време на разследването се установи, че органите за държавна сигурност са следили престъпниците и са изпуснали не една възможност да ги заловят.
Ведомството на Хайнц Фром получавало сведения за членовете на NSU от свои информатори в средите на неонацистите. Най-важният сред тях бил известният десен радикал Тино Бранд, който работел под името Ото. В средата на 90-те той основавал ултрадясната Тюрингска организация за защита на родината, в която членували и тримата престъпници. По това време Бранд вече работел за органите на вътрешната сигурност. Той редовно взимал пари за информацията и успешно ги харчел за развитието на неонацистките обединения и за пропаганда на дясната идеология. В края на 90-те Бранд предавал парите от специалната служба пряко на NSU. Излиза, че чрез него държавата фактически е финансирала престъпниците.
Все пак до Федералната служба за защита на конституцията стигали и някои ценни сведения от нейните агенти. През януари 1998-а те предоставили на полицията данни, които предизвикват обиск в дома на Уве Бернхард. Там обаче нямало нищо подозрително, а самият Бернхард бил освободен по живо по здраво. По-късно става ясно, че е трябвало да се провери не само жилището, но и гаражът. Тъкмо там полицаите открили четири бомби и 1.4 кг тротил. А няколко дни след това правоохранителните органи получили от съда заповед за арестуването на Бернхард.
Но докато специалната служба подавала на порции информация на полицията, престъпниците успели да избягат. Значителна роля в последвалите събития има Тино Бранд. По данни на немските медии той поддържал връзка с членовете на NSU и след тяхното бягство чак до 2001 година. Тъкмо тогава Бранд бил разкрит като информатор на специалната служба. Въпреки това през следващите три години органите на сигурността, които така и не могат да открият новото убежище на престъпниците, продължили да плащат на Бранд.
Полицаите също извършили собствено разследване на Уве Бернхард, което в края на краищата било закрито през 2003-а. Вероятно съвместните усилия на правоохранителните органи и на службата за защита на конституцията биха довели до намирането на членовете на NSU. Специалната служба обаче не възнамерявала да дели информацията си с когото и да било. Тя правила самостоятелни опити да се добере до неонацистите. През 2000 г. нейни агенти научили от записи на подслушани разговори, че NSU се нуждае от пари и фалшиви документи. Специалната служба решила да финансира престъпниците чрез Тино Бранд, за да може след това той да я информира под какви имена се укриват тримата. Бранд обаче избира да действа чрез няколко посредници. В края на краищата някой от тях присвоил парите, а органите за държавна сигурност останали с празни ръце.
Въпросът за удостоверенията за самоличност също е сложен. При обиска на жилището на Беата Чепе били открити т. нар. легални нелегални документи. Специалната служба издавала такива на своите информатори. Оттам обаче отричат да са вербували членове на NSU.
В същото време италианските специални служби на няколко пъти подавали сигнали на немските си колеги, че в Германия действа неонацистка групировка. Отначало това били мъгляви сведения за дясно радикално ядро, в което членуват и млади неонацисти, готови на иделогически обосновани престъпления. По-късно, през 2008-а, немските и италианските ултрадесни организирали срещи в Италия, на които обсъждали вече извършени в неонацистки престъпления в Германия, които очевидно били дело на NSU.
През 2009-а бившият съратник на NSU Ралф Волебен, който сега е арестуван по делото за неонацистите, заминал заедно с престъпната троица в Болцано. Там те предали на италианските си другари 20 хил. евро спонсорска подкрепа. Това не минало незабелязано за италианските специални служби, които отново информирали немските си колеги, но те кой знае защо не предприели нищо.
Скандалът се разгоря с нова сила, след като стана ясно, че специалната служба е унищожила отчетите за работата на своите информатори в NSU. И това се е случило след разкриването на неонацистката групировка. Тоест органите за държавна сигурност са били съвсем наясно, че тези документи ще потрябват за следствието. Материалите наистина бяха изискани за проучване от федералната прокуратура. От службата за защита на конституцията се опитаха да обяснят, че отчетите не съдържали важна информация, но това вече не може да си провери, пък и не е много за вярване.
Въпреки всички големи и малки провали в разследването на неонацистките престъпления оставката на шефа на специалната служба Хайнц Фром не беше на дневен ред. Той взе това решение самостоятелно, тръгна си бързо и се постара да не вдига шум около това събитие. Оставката му едва ли ще реши проблемите на органите за държавна сигурност. А и за самия Фром историята едва ли ще приключи с това – тепърва му предстои да дава показания по делото за NSU.
След разкриването на групировката в Бундестага бе създадена специална комисия за разследване на обстоятелствата около това дело. В нея участват 11 човека начело с представителя на Германската социалдемократическа партия Себастиан Едати. Задачата им е да изяснят с каква информация е разполагала специалната служба за NSU от 1992 г. насам и защо е изпуснала тримата престъпници.
Министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих не се опита да разубеди Хайнц Фром за подадената оставка и подчерта нуждата от реформи. Най-големите му съмнения са, че методите на работа на специалната служба не съответстват на съвременните изисквания. Той призова да се провери по какъв начин агентите получават информация, как я обработват и как взаимодействат с други държавни структури. А Свободната демократична партия, която влиза в състава на правителството, поиска да се провери законността на действията на специалната служба.
Доста по-радикално се изказаха представителите на турската общност в Германия. И това не е за чудене предвид факта, че осем от десетте жертви на неонацистите се оказаха емигранти от Турция. Представителят на турската община в Германия, Кенан Колат, предложи да се помисли за закриването на службата за защита на конституцията като такава. Към същото призова и председателят на Зелените Джем Йоздемир. Към искането за разпускане на ведомството се присъединиха и Левите, но те имат свои сметки за уреждане – през януари избухна скандал за това, че депутати от партията се намират под наблюдение от органите за държавна сигурност.
