В края на миналата седмица финансовите пазари бяха успокоени (за кой ли път) от европейските политически лидери, които на своя среща обещаха да спасят Европа и света с поредния план за борба с дълговата криза. Естествено, думата планедва ли описва точно взетите решения, но поне в началото и това бе достатъчно за инвеститорите в рискови активи. Европейските борсови индекси буквално изригнаха, отчитайки печалби от 3-4% само за един ден. Оптимизмът по-късно обхвана и американските пазари, като почти навсякъде най-печелившите акции бяха банковите. А и как да бъде иначе, след като в сърцето на новата пътна картабе обещанието да бъдат спасявани европейски банкови институции с пари на обикновените данъкоплатци.
Решенията от миналия четвъртък (наречени от John Hussman План за разработване на план за разработване на меморандум за разбирателство) бяха толкова топло посрещнати от всички, че дори традиционните опозиционери в еврозоната – Финландия и Холандия успяха да изкажат резервите си едва тази седмица. Нещо повече -според юристи на двете страни, постигнатите споразумения, ако бъдат приложени, биха нарушили редица европейски закони, включително и този, с който бе създаден Европейският стабилизационен механизъм (ESM). Към тяхното мнение по-късно се присъединиха и близо двеста германски икономисти начело с ръководителя на института IFOХанс Вернер. И с право, ако човек се вгледа в детайлите на поредния план за запушване на поредната пробойна. Въпреки че създаването на единен европейски банков регулатор е сред малкото полезни идеи, дори неговата реализация би срещнала големи трудности, ако не бъде пожертвана част от суверенитета на банковите надзори в отделните страни.
Останалите решения от срещата включват директното рекапитализиране на банки от страна на ESM и обещанието, че то няма да получи привилегирован статут спрямо кредиторите на съответната банка. ESM от своя страна ще започне да функционира следващата седмица като наследник на EFSF – спасителният фонд с капитал от близо 500 млрд. евро, в който всяка държава от еврозоната трябва да внесе сума, пропорционална на размера на икономиката си. Естествено, капиталът на Фонда засега е съставен основно от ангажимент на всяка от страните. Имайки предвид обаче, че третата и четвъртата по големина икономики са Италия и Испания, е лесно да се досетим, че техният ангажимент е неизпълним, особено в светлината на целта, за която бе създаден EFSF – спасяването точно на тези държави. Така че дори на хартия капиталът на ESM е кух, а като прибавим и факта, че най-големият донор на фонда -Германия,ще внесе едва 8-9 млрд. евро в ESM до края на годината, става ясно, че сумата едва ли ще надхвърли 12-15 млрд. евро. Ако трябва да обобщя, решенията от предишната седмица предвиждат създаването на банков регулатор с неясни правомощия, както и покупката на държавен дълг и банкови акции от институция без капитал, носеща целия риск от инвестицията и чиято загуба ще бъде покривана с данъците на германци, французи, холандци и други все още нетолкова задлъжнели държави. Да се чуди човек кой ги мисли тези планове…
Българският фондов пазар отново бе изключение от останалите по света и вместо бурен оптимизъм отчете няколко поредни дни на загуби, воден най-вече от компаниите за имоти. В края на месеца се очаква публичните дружества да оповестят финансови отчети за второто тримесечие на годината. Тези данни традиционно стават повод за краткотрайно активизиране на спекуланти и инвеститори, но ниската ликвидност напоследък може да се окаже непреодолимо препятствие.
От началото на тази седмица търговията на БФБ-София вече продължава седем часа – отваря в 10 сутринта и работи без прекъсване до 17 часа. Целта е българският пазар да бъде на разположение на чуждестранните и местни инвеститори през по-голяма част от европейската търговия и в началото на американската, което, надавям се, ще повиши ликвидността и интереса към малката ни балканска борса.
Гено Тонев,
портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
nbsp;
