Хладни летни взаимоотношения между страните от Евросъюза ще предшестват горещи зимни събития.
Едва ли някой може в момента да отговори на въпроса дали най-лошото вече е отминало, или предстои. Всеки ден си мислим, че кошмарът е свършил, но с настъпването на новия ден установяваме, че той е по-лош от предишния. Най-лошите пророчества са свързани с предсказания за скорошна нова политическа и дългова криза в Гърция и малцина се съмняват в това. Неразрешените проблеми в Португалия и Ирландия отново ще излязат на преден план, но значително по-остри. За случващото се в Испания и Италия и за последиците от разширяването и задълбочаването на икономическите и финансовите несгоди в тези страни даже ме е страх да си помисля. От развитието на сложните взаимоотношения между задлъжнелия юг и спестовния север зависи дали еврозоната ще се разпадне, или ще се яви някаква нова формация, съществуваща при уникално нови правила.
Несгодите на Европа тласкат цените на книжата все по надолу, т.е. доходността отива все по-нагоре в унисон с увеличените рискове. Дори немските държавни ценни книжа не бяха пощадени от масови разпродажби.
България емитира на международните финансови пазари нов дълг в размер на 950 млн. евро. С набраните средства ще се изплащат главницата и лихвата по глобалната ни емисия в евро с падеж януари 2013 година. Повечето от пазарните участници не се съмняват в успеха на пласирането на новата емисия, но въпросът е на каква цена, или казано с други думи, при каква доходност. А тя, доходността, зависи от оценката на рисковете, пазарни и кредитни.
Повод за оптимизъм дава фактът, че едва ли остана някой да не знае, че сме остров на стабилността. Това се потвърждава дори от чисто пазарните котировки на CDS (Credit Default Swap), които за страната ни в петгодишния диапазон са 340 базисни точки и са с 80 базисни точки по-високи отпреди три месеца. За сравнение, спредовете за Италия и Испания са се разширили с по 150 базисни точки, достигайки вече 550 и 600 базисни точки.
Доходността от емисията в евро с падеж след шест месеца е 1.1% на годишна база и е стабилна предвид на краткия срок до падежа й, в резултат на което търговията с нея е практически замряла.
Доходността по другата ни емисия, деноминирана в долари и с падеж през януари 2015 г., е 3.4% и е с 10 базисни точки по-висока спрямо края на месец юни. Тя е повлияна основно от споменатите вече тенденции за покачване на доходността на книжата на емитенти от Евросъюза.
Банковата ни система продължава да е свръхликвидна с явен превес на предлагането на свободен левов ресурс над търсенето. Среднодневните наличности на търговските ни банки по сметки при централната банка са 5.3 млрд. лв. и са достатъчни за поддържане на минимални задължителни резерви, както и за обезпечаването на междубанковите разплащания. Лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити се понижиха от 0.2%, колкото бяха в края на предишния месец – до 0.15% в момента. Основната причина за този ефект се крие във факта, че в началото на тази седмица изтече предишният и стартира новият едномесечен период за регулиране на резервите. Обикновено в края на периода банките вече са натрупали предостатъчно резерви, а в началото му имат възможност да проявят повече гъвкавост при управление на наличностите си, в резултат на което търсенето намалява и лихвите се понижават.
До края на следващата седмица юридическите лица у нас трябва да преведат дължимите от тях месечни вноски по акцизи, ДДС и данък върху печалбата. Обикновено по тези пера към единната бюджетна сметка се насочват около 800 млн. лв. и утежняват ликвидната ситуация в банковата ни система. Ето защо очаквам да се създаде временно напрежение сред част от участниците на междубанковия паричен пазар и лихвите по овърнайт левовите депозити леко да се повишат.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
