Да събираш бели пари за черни дни е, общо взето, неблагодарно занимание. Едно че чакаш ли черните дни, те неизменно идват, и второ – че от страховете ти обикновено печели някой друг. А доколкото преобладаващото българско население отдавна живее черните си дни, трупането на резерви за посрещането им се превръща в нещо като съдба. За който все още може да си го позволи…
Независимо от тези печални разсъждения фактите сочат, че населението продължава да спестява – независимо че доходите от банковите депозити в рамките на една година са намалели чувствително. Статистиката на БНБ показва, че средният размер на лихвите по едногодишните левови влогове на гражданите се е свил от 6.86 на 5.51% в края на май 2012-а. Горе-долу същият спад – с повече от 1%, има по едномесечните и тримесечни спестявания в национална валута. Единствено по депозитите със срок между шест месеца и една година намалението е по-малко – около половин процент.
При влоговете за граждани в евро свиването на доходността е почти незабележимо – но лихвените проценти по тях са и по-ниски от тези по спестяванията в национална валута. Целият този спад на лихвите по депозитите бе очакван заради продължаващия прилив на средства от населението в банките.
И въпреки принципа – колкото повече даваме, толкова по-малко ни дават… хората продължават да влагат всеки свободен лев в кредитните институции, вместо да се хвърлят в покупки на стоки, услуги и имоти. И с пълно основание. По-състоятелните българи, сиреч тези, на които им остава по нещо след плащането на все по-скъпата им житейска издръжка, явно разбраха, че в период на криза трябва да имат свой личен фискален резерв. Резерв, на който могат да разчитат в екстрени ситуации – заболяване, уволнение, извънредни разходи свързани с деца, родители или с поддържане на имотите. Тези фискални резерви могат да играят дори ролята на застраховка в случай на щети, свързани с природни бедствия или битови неуредици – спукана тръба или протекъл таван.
Разбира се, винаги е стоял въпросът
какви възможности за инвестиции
на свободните си средства има българинът? Преди кризата те сякаш не липсваха. Пазарът на имотите растеше неудържимо, на борсата имаше много компании, чиито акции и облигации носеха доста високи доходи. Но тези две опции буквално се стопиха със срива на имотните пазари и борсовите котировки. Влагането на пари за покупка на жилище е изгодно само ако човек ги има в излишък или ако просто няма свой дом.
Покупката на акции и облигации обаче е не само прекалено рискова, но и направо опасна за личните финанси на българина.
Появи се обаче опцията за
покупка на злато
заради бързото му поскъпване на международните пазари, предизвикано от финансовата и икономическа криза. От края на 2009-а, когато една тройунция бе 800 евро до края на 2011-а цената му се покачи до 1350 евро, което си е около 69% печалба за две години. След това обаче златото започна да лъкатуши между нивата от 1250 и 1400 евро и вече е сигурно, че не си струва човек да инвестира в него сега. Защото едва ли ще извлече печалба от това в рамките на година например. Въпреки това няколко банки предлагат подобни възможности, но на повечето хора те им се виждат скъпи, сложни, несигурни и по тази причина опасни. Същата е и историята с т. нар.
взаимни фондове
които повечето банки у нас предлагат. Вярно е, че някои от тях носят сериозна годишна доходност – нерядко над 100%, но има и много други, които отчитат немалка загуба. Но когато човек научи, че първо трябва да плати таксата за управление на парите, а след това може не само да не спечели, а и да загуби голяма част от вложена сума, направо забравя тази инвестиционна възможност.
Коректността изисква да се каже, че в сегашната несигурна ситуация взаимните фондове са само за хора, които получават високи месечни доходи – мининум 2000 лв., имат сигурна работа, натрупали са солидни суми като спестявания – поне 50 хил. лв., и могат да отделят едни пет или шест хиляди, които да рискуват и вложат във взаимен фонд. Но и тогава гражданинът инвеститор се пита дали си заслужава да поемет подобен риск, след като все още може да получи сигурен доход от 6, 7 и дори 8% годишно от
банковия депозит
nbsp;
Да, така е – доста банки имат депозитни продукти, предлагащи подобни лихви. Допълнителен и особено привлекателен бонус за населението е, че всички депозити с размер до 196 хил. лв. в банките са гарантирани по закон. Но не са много хората, които знаят (пък и как да знаят, когато никога не са виждали толкова пари накуп), че тази гаранция важи за съвкупната сума на влоговете им в една банка. С други думи, ако един човек има три депозита по 70 хил. лв. в една кредитна институция, при евентуален неин фалит ще му бъдат възстановени само 196 хил. лв., а не всичките 210 хил. лева. И то при положение, че няма задължения към същата тази банка. Защото, ако при три депозита от по 70 хил. лв. гражданинът има потребителски кредит 10 хил. лв. и ипотечен за 70 хил. лв., тези 80 хил. лв. задължения ще му бъдат приспаднати от общата сума на влоговете и остатъкът от 130 хил. лв. (210 депозити минус 80 хил. лв. дълг) ще му бъде възстановен от Фонда за гарантиране на влоговете.
Нека обаче
се върнем на дохода
който може гражданинът да получи от депозит в банка.
Принципът тук е колкото повече пари се вложат за по-дълъг срок от време, толкова по-висока е лихвата. Така че ако искате висок доход, пригответе се да сложите поне 10 хил. лв. на влог за поне една година. Ако не сте достатъчно компетентен – не се подмамвайте от разни промоционални и сложни финансови продукти с разстящи лихви и добавки бонуси, за да не останете накрая неприятно изненадани. Условията по тях са доста оплетени и неизпълнението само на едно от изискванията може да ви лиши от растящата лихва или от бонуса. При големите банки като УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и лихвите по едногодишните влогове не са много високи – варират в рамките на 5% – 5.75% годишно. В ОББ обаче има двегодишни и тригодишни депозити, по които лихвата достига до 6.5% годишно. Същите продукти предлага и Първа инвестиционна банка.
Около 6% годишно е доходността по златния депозит на Банка Пиреос България, но само ако сумата по него е не по-малка от 40 хил. лева. Друг депозитен продукт на същата кредитна институция обаче предлага доходност, която може да достигне до 7% годишно.
Корпоративна банка е готова да даде лихва от 6.9% по едногодишни депозити на гражданите. Ако сумата по тях е над 50 хил. лв., доходността скача на 7.95% годишно и може да достигне 8.83%, при положение, че по сметките на влога има 100 хил. лева.
ЦКБ и СИБАНК също имат спестовни продукти, при които за една година човек може да вземе лихва от 6 процента. А при БАКБ доходността на едногодишния влог е 6.6 процента.
Вижда се, че
дългосрочните спестявания
в банките предлагат достатъчно сигурност и приличен доход. Поради това и поради яснотата на условията продължават да са без алтернатива за населението.
Отделен въпрос е защо тогава средните лихви в статистиката на БНБ са доста под 6% годишно. Отговорът е прост. Хората търсят не само доходност, но и ликвидност. Те искат такъв продукт, при който, ако им се наложи да изтеглят главницата, няма да загубят дохода. Затова повечето спестявания са в едномесечни (със средна лихва от 3% годишно) и тримесечни влогове (със средна лихва от 4.8% годишно). Това са продуктите, където човек най-лесно може да контролира текущите си парични нужди. Разбира се, има вариант, при който всеки месец да се открива (и съответно да падежира) по един едногодишен влог. Това обаче могат да си позволят хора с много свободни пари, а те в България все още са малцина. Пък и който има повече свободни пари, има и по-широк инвестиционен хоризонт, а не просто възможност за избор между различни видове депозитни продукти.
