По всичко личи, че изпълнението на изискването на Брюксел за цифровизация на българския ефир ще се превърне в задача с повишена трудност за управляващите от ГЕРБ. След цели три години мъдруване над плана за преход от аналогово към дигитално радио и телевизионно излъчване през седмицата кабинетът най-накрая го прие. Оказа се обаче, че поне на този етап той ще си остане един абсолютно безсмислен документ, приет единствено, за да покрием на хартия разпоредбите на Закона за електронните съобщения и поетите от страната ангажименти пред Европейския съюз и международни организации.
Наистина, в него са разписани етапите, сроковете и условията за въвеждането на държавното наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, като крайната дата за изключване на аналоговия сигнал е 1 септември 2013-а. Освен това правителството се ангажира да осигури необходимите декодиращи устройства за социалнослаби граждани, които ще им позволят да използват по-старите си телевизори, които нямат цифрови тунери. С две думи – всичко е обмислено добре, само дето кабинетът няма пари, за да започне с цифровизацията. Големият проблем са окупираните в момента честоти от военното министерство, за чието освобождаване по последни сметки ще са необходими около 300 млн. лева.
Отсега казвам, че такива пари в държавния бюджет няма, и не възнамерявам да дам, но поставих задача на министър Ивайло Московски и неговия екип да проверят как стои въпросът в други държави от Европейския съюз. Моето мнение е, че България не е единствена в подобно положение и ако е възможно, ние трябва да искаме отлагане на крайните срокове за тази процедура. Не съм убеден, че дори е смислено да се дават стотици милиони, при положение че технологиите напредват бързо и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е смислено нещо, заяви финансовият министър Симеон Дянков след заседанието на Министерския съвет на 11 юли. Той обаче не обясни защо при това положение изобщо се приема плана за цифровизация?
Изненадващо, съвсем различна позиция застъпи ресорният министър Ивайло Московски, който малко по-късно същия ден каза, че през следващата година ще бъде осигурено финансиране за поетапна цифровизация – първо, процедурата щяла да бъде въведена в някои райони, а после в други. Заместникът му Валери Борисов пък поясни, че Триста милиона лева е общата сума, която от Министерството на отбраната са заявили, че е необходима, за да освободят целия зает от тях честотен спектър. За дигитализацията на наземното телевизионно и радиоразпръскване са необходими от 100 до 130 млн. лв., които военните поетапно би трябвало да получават за следващите четири години.
Дори и да е така, все още не е ясно откъде ще бъдат намерени липсващите средства. Правителството вече си направи устата финансирането да е за сметка на частните оператори на мултиплекси – Националното управление Радиотелевизионни системи (б.а. – което през 2010-а придоби притежателя на лиценза Тауърком) и Хану про, но това е почти изключено да се случи. НУРТС вече инвестира в изграждането на своята мрежа и няма как да извади още пари. А колкото до Хану про, дружеството засега не прави нищо, тъй като според договора си първо трябва да получи необходимите честоти от военното министерство. Същите честоти, за чието освобождаване са необходими въпросните милиони. Така се получава един омагьосан кръг, от който сякаш няма излизане. Далеч по-вероятно изглежда парите да бъдат дадени от бъдещия инвеститор, който ще разпръсква сигнала на държавните БНТ и БНР. Конкурсът за него би следвало да започне до три месеца след одобрението на плана за цифровизация. Веднъж той вече се състоя и бе спечелен от Хану Про, но после бе отменен заради заведена от Брюксел наказателна процедура срещу страната ни за начина на провеждане. Повод за критиките бяха наложените от държавата ограничения за броя на компаниите, които могат да навлязат на този пазар. До 21 юли България е длъжна да изпрати официален отговор на Европейската комисия по въпроса.
