Интересни неща се случват и предстои да се случат на българския телекомуникационен пазар. Смяна на собствеността на основни играчи, сериозно преразпределяне на дялове и драстично намаление на печалбите… Европейските регулации също изтърсиха кесиите на мобилните ни оператори, но няма какво да ги жалим, те добре се нагушиха през последните няколко години. Хубавото за нас е, че рестрикциите от Брюксел тепърва ще се увеличават, а ухажването на клиентите все повече ще се засилва.
Показателно за сътресенията в сектора е, че за първи път от 2005-а насам общият пазар на електронни съобщения у нас е спаднал под 3 млрд. лева. От публикувания неотдавна доклад на Комисията за регулиране на съобщение се разбира, че през 2011-а е бил отбелязан трети пореден годишен спад от 6% и фирмите от бранша са
завъртели само 2.94 млрд. лв.
Казано с други думи, телекомите са загубили нови 200 млн. лв. от приходите си. Въпреки това дейността им продължават да е основен двигател за българската икономика, макар и нетолкова мощен, както преди време, и формира 3.9% от брутния вътрешен продукт на страната.
Лъвският пай от баницата очаквано е за трите големи – Мобилтел, БТК (с търговското име Виваком) и Глобул, чиито приходи са 2.73 млрд. лв., или 93% от общата сума. Най-големия удар е понесъл Мобилтел, след като неговите постъпления се свиват със 7.6% до 1.03 млрд. лева. Глобул губи 2.54 на сто и приходите му вече са 806 млн. лева. А почти без промяна (с минимален спад от 0.05%) е бившият държавен монополист, който отчита близо 896 млн. лева. От баснословните печалби на тройката обаче вече няма и следа. Кризата, новите регулации и пренасищането на пазара
дотолкова са изпилили надценките
с които до неотдавна учтиво ни товареха GSM-операторите, че човек може да се обърка дали това са същите компании. Положителният финансов резултат на Виваком например се е свил над десет пъти – от 113 млн. лв. през 2010-а до скромните 9.2 млн. през миналата година. Три пъти пада и печалбата на Мобилтел – от 220 млн. лв. на 76 млн., като в абсолютно изражение понижението дори е още по-голямо – цели 144 млн. лв. надолу. За Глобул официални данни няма, но няма и причини да смятаме, че ситуацията при него е по-различна.
Тези слаби показатели се дължат изцяло на продължаващите негативни тенденции в сектора на мобилната гласова телефония. Общите постъпления на трите оператора от нея се свиват с 10.5% до 1.73 млрд. лева. И то при положение, че броят на активните СИМ-карти у нас е достигнал рекордните 10 475 083 броя (с 2.7% повече от 2010-а), което показва, че телекомите
печелят все по-малко от клиентите си
В случая отново най-големият потърпевш е Мобилтел. След пълната излагация при въвеждането на новата система за отчитане и последвалите фактури с надути нереални сметки, които много хора бяха задължени да плащат въпреки явните грешки, делът на компанията по брой клиенти пада с близо 3 процента. Интересното е, че почти всички от тези 300 хил. абонати са започнали да ползват услугите на Виваком, която точно с толкова увеличава пазарното си присъствие. При Глобул няма съществена промяна в броя на потребителите (виж графиката).
По-различно е разпределението между трите фирми на приходите от мобилни услуги. Мобилтел пак губи 3% и през 2011-а делът му е бил 48.5%, падайки за пръв път от неговото създаване под летвата от 50 на сто. В същото време, независимо от големия ръст на клиентите, Виваком отчита само 1.3% покачване на пазарния си дял по приходи и вече държи 15.4 на сто. Изненадващо пък Глобул отхапва нови 1.7% от пазара, което означава, че е успял да прибере повече пари от приблизително същия брой абонати.
Представянето на Глобул е още по-впечатляващо предвид обстоятелството, че той запази своя консерватизъм. За разлика от него, конкурентите му Мобилтел и Виваком предпочетоха да инвестират значителни суми за развитието на нови услуги. След придобиването на Мегалан и Спектър Нет първият GSM оператор у нас предложи на потребителите си не само мобилен, но и фиксиран интернет, както и цифрова телевизия. Отделно компанията инвестира в пилотното изграждане на 4G мрежа. Бившият държавен телеком пък атакува още по-сериозно телевизионния пазар, пускайки сателитната Виваком ТВ, а изгради и оптична мрежа от най-ново поколение, предлагаща свръхскоростен интернет и телевизия с още по-добро качество. Всичко това позволи на Мобилтел и Виваком днес да
предлагат редица пакетни услуги
включващи както мобилен и фиксиран телефон, така и кабелен интернет и телевизия.
Впрочем и в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията се посочва, че именно пакетните услуги са бъдещето на пазара на електронни съобщения. Достатъчно е да споменем само, че приходите от този сегмент нарастват през последната година цели 2.4 пъти до 238.5 млн. лева. Най-значителен е ръстът при пакета, включващ мобилна гласова услуга и телевизия – почти 329 пъти спрямо 2010-а. Заслужава да се отбележи и скокът на приходите при съвместното предлагане на мобилна гласова услуга и достъп до интернет – 8.25 пъти.
Това прецедентно нарастване на годишна база се дължи, от една страна, на разнообразяването на асортимента на пакетите, включващ различни комбинации от електронни съобщителни услуги, предоставяни от мобилните предприятия. В стремежа си да задържат съществуващите и да привлекат абонати на мобилни гласови услуги от конкурентите си предприятията залагат гъвкави условия, обвързвайки основната мобилна услуга с други, за които не дължат допълнителни такси, а оборудването е безплатно, обясняват от регулаторната комисия.
Несъмнено конкуренцията между големите играчи на пазара ще става все по-жестока. Очакват се
сделки за смяна на собствеността
като спекулациите около бъдещето на Виваком са най-много. Още в края на миналата година започна събирането на предложения за закупуването на някогашната БТК. Сред кандидатите се очакваше да бъде собственикът на Мобилтел – Telekom Austria, както и един от най-големите турски мобилни оператори – Turkcell. Другите двама спрягани претенденти бяха банкерът Цветан Василев и бившият собственик на телекома Тор Бьорголфсон. Само че официално оферти подадоха само Василев, съвместно с VTB Capital – инвестиционното звено на руската Внешторгбанк, и Turkcell.
В крайна сметка в началото на май стана ясно, че сделка няма да има, тъй като финансовите предложения не бяха харесани от кредиторите на Виваком. Те предпочетоха сами да преструктурират дълговете й, които са 1.65 млрд. евро, и след две-три години да се опитат отново да я продадат. През последните дни обаче темата за продажбата отново стана актуална. Според публикации в пресата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев продължавал преговорите за придобиването на компанията и резултат се очаква през август.
В трескаво очакване са и в Глобул
Неотдавна в официално съобщение гръцкият собственик ОТЕ заяви, че обмисля възможната продажба на мобилния оператор и Germanos Telecom Bulgaria и планира да започне необходимите за това процедури. Целта е по този начин да се подпомогне рефинансирането на дълг от 3.4 млрд. евро, чийто падеж настъпва през следващите две години. Веднага след съобщението в публичното пространство се появиха и имената на потенциалните кандидати – познатата ни Turkcell, британската фирма Vodafone, както и мобилният оператор Orange, който е собственост на France Telekom. Разбира се, напълно е възможно от ОТЕ да разширят кръга на потенциалните купувачи, като потърсят не само стратегически инвеститори, но и инвестиционни фондове и банки. За избора на бъдещия купувач от решаващо значение ще е становището на Deutsche Telekom, който притежава 40% от акциите в ОТЕ, както и гръцко правителство, което все още държи т. нар. златна акция в телекома.
В далеч по-малка степен и при Мобилтел може да се очаква смяна на собствеността. Операторът е притежание на Телеком Аустрия, около когото имаше сериозно раздвижване в средата на миналия месец. Тогава бе оповестено, че мексиканският мултимилиардер Карлос Слим е сключил сделка за придобиване на 21% от него чрез американската си компания America Movil SAB. Съдейки по публикации в западни издания, е възможно на по-късен етап мексиканският магнат да купи и контролния пакет от Телеком Аустрия. Дори било уточнено, че централата ще остане в австрийската столица и работните места във Виена ще бъдат запазени.
Вън от съмнение е, че който и да е собственикът на мобилните ни оператори, той ще се сблъска на българския пазар със сериозни предизвикателства. Бъдещото развитие на сектора ще е насочено предимно към
преразпределение на сегашните абонати
и в по-незначителна степен към привличането на нови. Експертите от Комисията за регулиране на съобщенията са убедени, че перспективите за развитие са свързани със запазване и засилване на тенденцията все повече потребителите на гласови телефонни услуги да се отказват от фиксираните услуги и да ги заменят с мобилни. Наред с това обаче ще намаляват средните месечни разходи за GSM, които клиентите правят. Ще се предлагат и множество промоции, свързани с отстъпки от месечните абонаментницени, включване на допълнителни минути за изходящи разговори и други. Като цяло се очаква промяна в структурата на мобилния пазар и за крайните потребители от все по-голямо значение ще са услугите. А до големите печалби ще се стига все по-трудно.
nbsp;
Инвестиции
През 2011 г. по-малко от половината от предприятията в сферата на електронните съобщения са инвестирали в изграждане и поддържане на мрежите си или в развитие на услугите. Общите вложения са в размер на 718 млн. лв., което е с 10% по-малко спрямо инвестициите през предишната година. За 2012-а картинката е още по-мрачна , тъй като компаниите от бранша предвиждат да похарчат едва около 659 млн. лв. за подобряване на дейността си.
nbsp;
Пламен Петров напуска МобилТел
Финансовият директор на МобилТел Пламен Петров напуска компанията, стана ясно през седмицата. За решението си г-н Петров информира главния изпълнителен директор и акционерите на групата по обичайната в такива случаи процедура с обичайното предизвестие. Мениджърският състав на групата уважи решението му и изказва благодарност за ангажираността и приноса на г-н Петров за развитието на компанията през последните години, заявиха в официално съобщение от мобилния оператор.
Интересното е, че Петров бе министър на транспорта в правителството на НДСВ. Той се оттегли през 2003-а, като тогава се говореше, че причината за раздялата с министерското кресло е несъгласието с твърде ниската цена, договорена за приватизацията на БТК – 280 млн. евро. Пламен Петров участва активно и в първата консолидационна сделка на кабелни оператори у нас, след която бе създадена фирмата Близу. Преди назначаването на ключовия пост в МобилТел той бе и вицепрезидент на Черноморската банка за развитие и сътрудничество.
До избора на нов финансов директор, който се очаква в началото на есента, Петров ще продължи да оказва подкрепа на управителния съвет на мобилния оператор по всички оперативни дейности, изискващи неговото съдействие.
Кесиите тънеят и заради роуминга
Златната кокошка на мобилните оператори – роумингът , също спря да снася така щедро. От 1 юли влезе в сила гласуваното от Европейския парламент споразумение за намаляване на цените на разговорите в чужбина. Едноминутен разговор в общността вече струва 29 евроцента, при положение че преди се таксуваше с 35 евроцента. (От 1 юли 2014 г. мобилните оператори ще са принудени да свалят още тарифите – до максимум 19 евроцента на минута.) Текстовите съобщения също поевтиняха от 11 на 9 евроцента.
Освен разговорите в роуминг и SMS-те ценовите тавани вече обхващат и услуги, свързани с пренос на данни като използването на електронна поща и сърфиране в мрежата. От началото на юли плащането за пренос на данни бе ограничено до 70 евроцента на мегабайт и поетапно ще намалее до 45 евроцента през 2013-а и до 20 евроцента към 1 юли 2014-а.
В допълнение, от юли 2014 г. потребителите ще могат да избират оператор, различен от техния национален, за предоставяне на роуминг услуги. Новите правила несъмнено ще помогнат да се отвори пазарът за нови участници и по този начин да се увеличи конкуренцията, смятат от Брюксел.
