Петър Курумбашев е роден на 28 януари 1968 година в Плевен. Завършва Техническия университет като инженер по изчислителна техника. От 1991 до 1994 г. е продуцент на предаването Ку-ку по БНТ. През 2007 г. е избран за общински съветник от БСП, а през 2009 г. – за народен представител от Коалиция за България. Владее руски и английски.
nbsp;
Г-н Курумбашев, Законът за референдумите постави толкова големи изисквания, че на практика обезсмисли допитванията. За да бъде валиден един референдум, на него трябва да участват не по-малко гласоподаватели от пусналите бюлетина на парламентарните избори. И повече от половината от тях да отговорят на поставения въпрос с да. Какво точно очаква да постигне БСП с подписката си за АЕЦ Белене?
– Всяка подписка е един референдум преди референдума, питане преди голямото питане. Самият факт, че ще успееш да събереш голям брой подписи, означава да покажеш, че хората, които са участвали, желаят гласът им да бъде чут. Това е моят отговор и на въпроса има ли изобщо смисъл да се прави нещо. Иначе всички си седят в къщи и казват-това няма смисъл, онова няма смисъл. Не! Има смисъл да се излезе на улицата или да се подпишеш, за да кажеш какво мислиш. Това, между другото, се видя и от случилото се на Орлов мост.
Именно тройната коалиция прие този доста рестриктивен закон за референдумите.
– При всяко правителство се говори, че референдумите трябва да се правят по-лесно. Впечатлен съм защо досега не сме направили нито един общински референдум в София. Софийска вода ми беше любима тема като общински съветник. Сега подкрепям и подписката на ВМРО за концесията. Защо софиянци да не бъдат попитани каква услуга получават от дружеството? За осем години цената се качи шест пъти, без да се правят сериозни инвестиции.
Позицията ви за нов конкурс за софтуер на държавната администрация само ваша ли е, или се споделя и от БСП?
– Не мога да говоря от името на БСП, защото дори не съм неин член. Нямам оторизация, споделям само собственото си мнение. На пресконференцията, която дадох по проблема обаче, ако си спомняте, до мен седяха Димчо Михалевски и Корнелия Нинова.
В интервю за в. БАНКЕРЪ Богомил Манчев каза, че около Нова година ще стане ясен частният инвеститор за АЕЦ Белене. Бихте ли подкрепили втората атомна електроцентрала да се изгради с частни капитали, вместо с държавни?
– Пак ще подчертая, че споделям само моето мнение. Аз съм за строежа на АЕЦ Белене и бих бил най-доволен, ако България участва като собственик или поне като съсобственик. В предишния вариант държавата имаше гарантирани поне 51 процента. Ако атомната електроцентрала се реализира като частен проект, ние ще носим риска, но няма да получим почти нищо от ползите от нея.
Оттеглянето на поправките от Закона за горите не са ли все пак доказателство, че управляващите вземат предвид исканията на гражданското общество, макар и чак когато ножът опре до кокала?
– Те са доказателство, че управляващите нямат мнение. Готови са да се съгласят с всичко само и само да стоят на власт. Много съм впечатлен от мнението на Бойко Борисов, който казва: Каквото се разберете, това ще влезе в закона. Ама вие управлявате, бе! Вие имате ли някакво мнение? Както коментира един колега, ние не сме нотариат, за да приемаме всичко, което те се разберат.
Зелените движения припознават ли левица като естествен партньор, както е в Европа?
– За съжаление не. Знаете, че във всеки един западноевропейски парламент, както и в Европейския парламент, зелените и червените седят един до друг като групи. В България това не се случи поради ред причини, но според мен и защото те имат сериозни забележки срещу това, което е направила тройната коалиция. За съжаление или за радост зелените видяха, че с идването на ГЕРБ на власт не само че нищо не се е променило, но и като че ли се тръгна в по-лоша посока.
Заедно с Антон Кутев подадохте сигнала за разгласяване на държавна тайна срещу Ваньо Танов. Как приемате оправдателната му присъда?
– Прието е съдебните решения да не се коментират. Само ще отбележа, че очевидно прокуратурата и съдът са на различно мнение.
Каква част от цената на тока се формира заради изкупуването на енергия от възобновяеми енергийни източници?
– Не мога да кажа точен процент. По темата – смятам, че духът беше изпуснат от бутилката през 2010 и 2011 година. Дълго време имаше висока цена за фотоволтаиците и никой не строеше, тъй като беше твърде скъпо. После в един момент цената на строителството падна рязко. И това беше проспано от правителството. Редица международни компании, които вече бяха изпомпали БВП извън страни като Испания и Чехия, просто се възползваха от ситуацията в България. Освен това държавата не направи стриктна система – колко мегавата от възобновяеми енергийни източници трябва да се произвеждат, да въведе квоти за вода, вятър и слънце и след това да контролира дали изискванията се спазват. В Германия например се определя цена за първите произведени мегавати. Когато те бъдат достигнати, цената вече пада надолу. Според мен соларната енергия не трябва да се прави в такива количества и такива големи паркове. Мисля, че тя трябва да е разсредоточена – в повече обекти, но с малка мощност. Докато енергия от вода се прави там, където има река, а от вятър – където духа силно. Слънце обаче има навсякъде.
Има ли държавата по-изгодни начини за стимулиране на зелените електроцентрали от директното изкупуване на електричество?
– Според мен предстои един откровен разговор с хората, който никой не смее да започне. Трябва да се обясни, че да си зелен е скъпо. В Австрия например има хора, които купуват зелена енергия и се гордеят с това, но тя е по-скъпа от обикновената. За това те получават правото да си сложат една зелена точка на къщата. Обществото знае, че това семейство плаща по-висока цена, но подкрепя зелената енергия. Можете ли да си представите някой в България, който се съгласи токът да му е по-скъп и си сложи такава зелена точка? Всичките му съседи ще го обявят за идиот.
Има ли изобщо в България техническа възможност за разделно ценообразуване на обикновената и зелената енергия?
– Със сигурност може да се предложи, но аз не съм убеден, че много граждани биха се съгласили да плащат повече. Иначе е въпрос на билинг, а не на технологични възможности – компонентата за зелена енергия в сметката се увеличава.
Полезно ли би било и възможно ли е решенията на ДКЕВР за цената на тока да се поставят под граждански контрол?
– Задължително е. Още повече че ДКЕВР непрекъснато, и това е от години, джурка едни числа като числата в тотото по една непрозрачна процедура. Аз например съм питал комисията за определяне на цените за водните централи. Би трябвало ДКЕВР да публикува на интернет страницата си методиката, по която прави изчислението на цените си и да се знае, когато се промени една компонента как това ще влияе на цената.
Искрен ли е президентът Плевнелиев, като демонстрира, че желае да чуе и да вземе предвид гласа на опозиционните парламентарни групи? Добре ли работите с него?
– Специално за ветото за Закона за горите президентът заслужава поздравления. Създаването на съвети в много области също според мен е добра стъпка. Президентството е добър форум, в който да се обсъждат национални приоритети от различни политически групи. Политическата ни класа отказва да провежда такъв диалог. Надявам се президентът да може да създаде такава среда или поне да подпомогне това да стане. Но рано е да се дават каквито и да са оценки. Все пак Плевнелиев е президент отскоро.
Кое от нещата, с които се занимавате, остава неизвестно?
В момента имам две мъки. Едната е да се намерят милион и половина лева за училището в Садово. То е готово и измазано дори и отвътре, но в момента децата учат в ужасяваща сграда. Има класни стаи големи по 9 квадранти метра. м. Това не сме го постигали дори и в килийните училища. Другото е един дом за стари хора в Ковачевци, който трябва да отворим. Там всичко вече е построено и оборудвано, но две години държавата не му отпуска бюджет. Необходими са 150 хил. лв. на месец. В него ще могат да бъдат настанени 25 възрастни хора, а 15 души медицински състав ще си изкарват прехраната. Това е възможност и да се постигне социален ефект не само за възрастните, но и за една бедна община.
Кой е главният нубиец (персонаж от телевизионното предаване Ку куку от деветдесетте години – б.р.) в днешната политика?
– Броят на нубийците в парламентите се увеличава. Не желая да споменавам имена. Това е моята констатация. И това Народно събрание се превърна в орган, подпечатващ решенията на правителството. Какво е това да гласуваш Закона за горите и само след седмица да си на противоположното мнение? Кога си бил прав?
Как гледате на острите спорове за медиите и между тях напоследък?
– Темата за независимостта на медиите е много сериозна. За да притежаваш медия в България, трябва да имаш и паралелен бизнес, който трябва да получава някакви услуги от държавата. И като ги получиш, ти съответно трябва да направиш услуги на правителството. И това няма нищо общо с левица или с десница. Нямаме преса като в Англия например – знае се, че Гардиън е по-близък до левицата, а Таймс – до консерваторите. В България имаме медии, които традиционно са по-близки до правителството. Между другото трябва да се каже, че настоящият кабинет не е измислил тази практика, а само я разви творчески.
Има ли нещо, което може да ви накара да се върнете към телевизията?
– При сегашните условия на работа – не. Предаване като Ку-ку днес е абсолютно невъзможно. Тогава малко ни бяха поизпуснали. Бяхме първите, които набихме колчетата на медийната свобода и първите, на които им ги избиха. Сега се вземат мерки много по-навреме.
