Редица слабости в съдебната реформа, в антикорупционните действия и борбата с организираната престъпност у нас отчита Европейската комисия в черновата на петгодишния обзорен доклад за напредъка на България. Той трябва официално да бъде публикуван в на 18 юли. Въпреки негативните изводи ЕК обаче планира смекчаване на мониторинговия механизъм за страната ни.
Страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки ndash; общо 17 на брой, а следващият доклад ще бъде публикуван чак в края на 2013 година, посочват от Комисията. По този начин ЕК за първи път ни разделя от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година. Това ще стане поради опасения, че в северната ни съседка са изложени на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.
Еврокомисията цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС, като това ги прави едни от най-мащабните в Европа.
В политическата част на доклада има известна похвала за правителството на Борисов, че напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер.
В техническата част обаче пише, че напредъкът – основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност.
Различни групировки упражняват значително влияние върху българската икономика – годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1.8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, посочва още Европейската комисия.
Единствената реална похвала от Брюксел е за провеждането на редицата полицейски операции. ЕК обаче констатира, че многото арести не са довели до дела и присъди. Но все пак организираната престъпност е здраво разклатена, ограничени са е проституцията, трафикът на хора и фалшификациите, пишат еврочиновците в анализа.
Все още обаче липсват убедителни резултати в справянето с проблемите в досъдебното и съдебното производство. Според Комисията все още има много нерешени и забавени случаи, а независими наблюдатели казват, че организираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото.
Резултатите са определени като ограничени – малък брой дела за организирана престъпност са завършили с присъди, постановени са били оправдателни решения по важни дела. Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства ndash; от 33 случая, които следи еврокомисията, само 4 са внесени в съда, през тази година са били извършени и нови поръчкови покушения. За слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.
Черновата на доклада за България не съдържа имена, в нея обаче са ясно разпознаваеми скандално уволнената съдия Мирослава Тодорова, Красьо Черния, крайно нуждаещите се магистрати с морски имоти, някои назначени при спорни обстоятелства членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и избягалите от правосъдието братя Галеви.
За съдебната система е отбелязано, че от 2007 г. са постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка. От ЕК отчитат, че вече се извършват независими проверки в съд и прокуратура и съдебната практика е започнала да се подобрява.
В доклада са посочени и значителния ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 г. и по-активния и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия. Отбелязано е обаче и че оставката му в началото на 2012 година заради недостатъчна политическа подкрепа, хвърля съмнение върху посочените постижения.
За пореден път е отделено внимание и на обществените поръчки. Там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че ЕК получава все повече оплаквания, и че има случаи на явно нарушаване на европейското законодателство в тази област. Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, се казва още в евродоклада.
