Люксембург – най-богатата държава в еврозоната – се пребори за две висши икономически позиции, а Германия получи третата. Управителят на Люксембургската централна банка Ив Мерш, който има най-дълъг стаж като централен банкер в еврорегиона, бе определен за член на изпълнителния борд на Европейската централна банка. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер получи нов мандат от две години и половина като председател на финансовите министри на общността на еврото.
Германецът Клаус Реглинг, който в момента е шеф на временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF),е определен да управлява постоянния антикризисен фонд на еврозоната, наречен Европейски стабилизационен механизъм (ESM). Тези назначения, огласени в ранното утро на 10 юли, са били решени на съвещанието на финансовите министри на общността предния ден (9 юли) в Брюксел.
Шестдесет и две годишният Мерш
ще заеме мястото на испанеца Хосе Мануел Гонзалес-Парамо, чийто мандат изтече на 31 май. По този начин се отхвърлят претенциите на Испания за постоянно място в шестчленния изпълнителен борд на ЕЦБ. Преди Мерш да встъпи в длъжност, правителствата на всичките 27 страни членки на Европейския съюз трябва да одобрят назначението му, а Европейският парламент да проведе изслушване на кандидата и последващо гласуване, което няма обвързващ характер. Парламентът няма власт да блокира назначенията в ЕЦБ и никога досега не е излизал с отрицателни препоръки. Следващата седмична сесия на Европарламента обаче започва на 10 септември.
Изборът на Мерш става след петмесечни препирни около номинацията на испанския кандидат за тази позиция Антонио Саинс де Викуня – шеф на правния отдел на ЕЦБ, както и на предложения от Словения Митя Гаспари – бивш управител на Словенската централна банка. Президентските избори във Франция през май пък забавиха попълването на овакантеното място, което стои незаето от оттеглянето на Гонзалес-Парамо. Според кулоарна информация Люксембург бил заплашил да извади официалните разисквания за спасителния пакет от заеми за Испания, включени в дневния ред на срещата на европейските финансови министри на 10 юли, ако назначението на Мерш не бъде подкрепено. Твърди се също, че Юнкер е приел да остане председател на финансовите министри на еврорегиона единствено ако Мерш влезе в изпълнителния борд на ЕЦБ.
Мерш е изключително ерудирана и много уважавана личност, коментира за репортери в Брюксел Евалд Новотни – управител на Австрийската централна банка. Той споделил, че се радва, че най-накрая е взето решение за попълване на изпълнителния борд на ЕЦБ. Юнкер пък уверил журналистите, че Мерш е наистина независим финансист.
Мерш се ползва с репутацията на ревностен борец с инфлацията, поради което изборът му се смята за победа на северния блок в еврорегиона , предвождан от Германия. Той е единственият ръководител на централна банка от общността, съхранил поста си от въвеждането на еврото през 1999-а досега.
С назначението на Мерш две страни с върхов инвестиционен рейтинг ААА (Люксембург и Германия) ще бъдат представени в изпълнителния борд на ЕЦБ, а останалите четири места се заемат от Италия, Португалия, Франция и Белгия. По този начин се предотвратява евентуален превес на силите на Южна над Северна Европа, като се има предвид, че управител на ЕЦБ е италианецът Марио Драги, а негов първи заместник – португалецът Витор Констансио. Франция е представена от Беноа Кьоре, Белгия – от Петер Прат, а Германия – от Йорг Асмусен.
Изпълнителният борд е натоварен с оперативното управление на ЕЦБ. Неговите шестима членове плюс 17-те управители на централните банки от еврозоната определят лихвената политика на общността.
Жан Клод Юнкер
е най-дълго действащият правителствен глава на територията на Европейския съюз и най-дълго останалият на поста си демократично избран държавен лидер в света. Той е финансов министър на Люксембург по време на преговорите за Пакта от Маастрихт през 1991-а. Става премиер на страната си през 1995-а и ръководи съвещанията на финансовите министри на еврозоната от 2005-а насам.
Юнкер балансира между набор от политически предложения, като подкрепя настояването на Германия за строга фискална дисциплина и същевременно пледира за постепенно придвижване към обща система за привличане на заемен капитал (общи еврооблигации). Той заяви пред репортери, че няма да служи пълен мандат и ще освободи председателското място на шеф на групата финансови министри от еврозоната в края на 2012-а или началото на 2013-а. След което германският финансов министър Волфганг Шойбле, който винаги е бил спряган за наследник на Юнкер, и френският финансов министър Пиер Московици щели да си поделят поста.
Назначението на 61-годишния Реглинг
nbsp;
за председател на постоянния антикризисен фонд на еврозоната ESM гарантира приемственост в управлението на спасителните заеми и разпределението на помощта.
Реглинг ръководи все още действащия временен Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) от създаването му през пролетта на 2010-а в разгара на гръцката криза на държавния дълг. Наследникът на този фонд – ESM, трябваше да започне да работи на 9 юли, но този срок се отлага, докато Конституционният съд на Германия отсъди дали дейността му няма да противоречи на нормативната уредба на страната. Рим също не е ратифицирал постоянния спасителен фонд на еврорегиона.
ESM ще има капитал от 500 млрд. евро и ще предлага заеми на страните във финансово затруднение на базата на договорени условия или програми. Средства от него ще се инжектират директно за рекапитализация на банки с ликвидни проблеми. По-важното е, че се постигна съгласие тези пари да не се включват в националния дълг на съответната страна.
Междувременно Конституционният съд на Германия намекна на 10 юли, че може да минат седмици преди да реши дали да позволи на ESM да започне дейността си. В тази връзка Шойбле предупреди, че всяко продължително забавяне може да предизвика сътресения на финансовите пазари и да постави на карта спасението на еврото. Обаче групата от германски политически сили, между които и крайно лявата партия, внесли оплакване в Конституционния съд, смятат Европейския стабилизационен механизъм (ESM) за противозаконна намеса в суверенитета на страната, защото фондът може да прехвърля пари на германските данъкоплатци към други държави в течение на години.
