Основното задължение на омбудсмана е да защитава равните права на гражданите. В сайта на този върховен обществен защитник пише: Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес и по нататък: Всеки гражданин (български или чуждестранен) може да се обърне към омбудсмана с жалба или сигнал срещу работата на: държавните и общинските органи и техните администрации; лицата, които предоставят обществени услуги, като например топлофикационни, електроснабдителни, телекомуникационни, ВиК услуги, образование, здравеопазване и др.; администрацията на съдебната власт – например, когато неоправдано се бавят и не се решават с години съдебни производства.
Обръщаме внимание на всички тези детайли, за да стане ясно на какво основание омбудсманът Константин Пенчев поиска от Конституционният съд да обяви чл.417 т.2 от ГПК за противоконституцонен. Става дума за правото на банките, общините и държавните органи да получат изпълнителен лист срещу нередовен длъжник само на базата на извлечение от счетоводните книги. Кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, като обжалването на това разпореждане не спира принудителното изпълнение.
Безспорно е, че т. нар. несъдебни изпълнителни основания поставят в по-благоприятно положение кредитора в сравнение с длъжника, констатира омбудсманът.
В искането си до Конституционния съд Константин Пенчев обръща внимание на обстоятелството, че според чл.19, ал.2 от конституцията законът трябва да създава и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. С чл.417, т. 2 от ГПК, в нарушение на чл.19, ал.2 от основния закон, се създава привилегирован режим за събиране на парични вземания на държавни учреждения, общини и банки, смята омбудсманът и подчертава, че банките са в по-привилегировано положение от други юридически лица, занимаващи се с кредитна дейност.
Искането на Константин Пенчев е допуснато за разглеждане от Конституционния съд. Тепърва предстои той да покани различните заинтересовани страни да представят своите становища и защити. Безспорно това ще са държавата, общините и вероятно Асоциацията на банките в България, както каза главният й секретар Ирина Марцева: Очакваме да бъдем уведомени от Конституционния съд, че сме конституирани като заинтересована страна, както се вижда от определението. Естествено, в указания срок след уведомяването ще предоставим нашето становище.
Вярно е, че каквото реши Конституционния съд по този и който й е да друг въпрос, трябва да се приема като Божия заповед – то не се коментира, а се изпълнява. Но преди да се стигне до подобно финално произнасяне, могат да се направят някои коментари по темата.
Банките получиха привилегии от ГПК за събиране на вземанията си, защото са особен вид търговец. Те са единствените, които имат право по силата на лиценза си да събират депозити. Най-важната им отговорност е да могат при поискване незабавно да изплащат сумите по тези депозити. Не направят ли това в срок до 15 дни – фалират. Всъщност привилегиите, дадени им от ГПК, позволяват по-ефективно да изпълняват тази своя функция – да защитават спестяванията на населението.
