Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2012-2014 г., един от най-важните програмни финансови документи на страната, влезе тихо, по терлички, за одобрение в Министерския съвет в сряда, 11 юли. И беше светкавично одобрена. Чаканият от години документ не беше публикуван предварително за обсъждане и изненада дори министрите. Той не бе съгласуван и в рамките на Съвета за финансова стабилност. Финансовият министър Симеон Дянков отново изрази своето пренебрежение към колегите си в съвета – управителя на Българска народна банка Иван Искров и председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Въпреки че подобен документ задължително трябва да се гледа от този орган, според българското законодателство, устройствения правилник на съвета и множество европейски регламенти, това не се случи.
Стратегията по дълга не само влезе по терлички, но и с поглед назад. Тя има по-скоро претенции за историческа изчерпателност, отколкото за прогностичност. От прессъобщението на кабинета не става ясно към какви нива на дълг ще се стреми правителството в следващите три години. България хем ще държи дълга на разумни нива, хем ще се утвърждава като стабилен емитент в региона и в Европейския съюз. Ако искате, вярвайте, така пише! Разходите по управление на дълга щели да са оптимизирани. Източниците на финансиране ще се диверсифицират, а пазарът на ДЦК ще се поддържа добре. Това са лайтмотивите в плана за действие на финансовия гуру на България.
Цялата сухоежбина на документа беше прекрасно пресъздадена от правителствената пресслужба в едно изречение: В четирите части на документа се прави преглед на постигнатите резултати и изпълнението на целите от предишната стратегия, описва се макроикономическата обстановка в България и чужбина, идентифицират се потенциалните рискове, свързани с държавния дълг, посочват се индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на поставените стратегически цели, които позволяват провеждането на разумна и последователна политика за управление на държавния дълг.
Ето и част от хроникьорството в стратегията. Към края на 2011 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 11. 6 млрд. лв., като в рамките на периода 2009-2011 г. отбелязва увеличение с 2.15 млрд. лв. спрямо края на 2008 година. Нарастването му се дължи основно на повишението на вътрешния държавен дълг, чийто размер се увеличава през всяка една от трите години, достигайки общо 41% от държавния дълг в края на 2011 година.
Външният дълг намалява с около 8.9 процентни пункта. Основният индикатор, определящ дълговата тежест – съотношението държавен дълг/БВП, в края на 2011 г. възлиза на 15.5% и бележи увеличение от 1.8 пр. п. спрямо отчетеното му ниво в края на 2008 година. Независимо от това този показател остава далеч под нивото от 25%, определено от предишната стратегия, от средната стойност в страните от еврозоната (87.2%) и от максимално допустимата референтна стойност съгласно Маастрихтските критерии (60%). По този показател за втора поредна година България изпреварва всички държави членки на Европейския съюз, с изключение на Естония.
В областта на законотворчеството при управлението на публичните средства Дянков има съвсем конкретни намерения. Според законодателната програма на правителството той ще внесе още през лятото изцяло нов закон за публичните финанси. Законът ще задължи финансовия министър да сигнализира за всяко неизпълнение на приходите и да предприема автоматично намаление на разходите. От законопроекта се очаква да осмисли и програмното бюджетиране, ще бъдат въведени и лимити за разходите на държавата и държавния дълг – съответно 40 и 60% от БВП.
Ще има и нов закон за управление на средствата от ЕС, който да обедини фрагментираната досега нормативна уредба и да ускори процедурите по обжалване.
Както е известно, увеличението на дълга и намалението на фискалния резерв са основните критики на опозицията към правителството. В предишната тригодишна стратегия високите фискални резерви се изтъкваха като основна превенция срещу възникването на ликвидни рискове и причина за намаляването на дълга.
Ден преди приемането на стратегията Дянков съобщи, че фискалният резерв гони 6 млрд. лева.
