Сякаш напук на световната икономическа криза, икономическият растеж в Китай продължава. Наистина, очакванията са тази година той да е по-слаб и да се върне на нивата от 2008-а, но със сигурност ще е над официално предвидените от правителството 7.5 процента. Водещи икономисти и политици от САЩ и Западна Европа продължават да изучават механизма на китайското икономическо чудо и възможностите западните икономики да се възползват от него. Китай обаче не си губи времето в проучвания, а прави все по-смели стъпки към засилване на икономическото си влияние далеч извън пределите на Азия.
В същото време идеята за все по-силна евроинтеграция заприлича на сблъсък между държавите членки, които са достатъчно силни икономически, за да налагат условията си, и останалите, които са достатъчно големи, за да се противопоставят на тези условия. По-бедните и намиращи се в периферията на общността страни все по-често биват пренебрегвани. Задължени да приемат строгите условия, за да получат финансовата подкрепа на Брюксел, те реално не участват във формирането на финансовата политика на Евросъюза. Именно това е причината, която ги кара все по-често да обръщат поглед към Китай в търсене на инвестиции и на изгодни кредити. И то независимо от предупрежденията на Европейската комисия, че китайската политика за инвестиции в Източна Европа съвсем не е самопожертвователно поведение, което ще им помогне, а напротив – цели да попречи на бъдещата още по-силна евроинтеграция.
Вниманието сега е насочено най-вече към Унгария. Будапеща не е съгласна с критиките от Брюксел за проведените конституционни и финансови реформи в страната. Унгарските политици твърдят, че те са направени по германския модел за институционална и фискална дисциплина, но еврокомисарите използвали двоен стандарт – най-вече по отношение на консолидирането на унгарските финанси, при все че това бил най-добрият изход от създалата се ситуация.
Малко изненадващо, след като спечели изборите през 2010-а, дясната партия Фидеш на Виктор Орбан продължи политиката на своите леви предшественици за близки и приятелски отношения с Китай. Изненадващо поради две причини. Първо, през лятото на 1989-а Орбан беше младият антикомунистически деец, който организира големия протест в унгарската столица срещу жестокото потушаване на демонстрациите на площада Тянанмън в Пекин. Второ, по време на първия си мандат като премиер (1998-2002-а) и въпреки декларираната добронамереност към Китай, той затвори през 2000 г. унгарското консулство в Шанхай. През същата година Орбан се срещна лично и с Далай Лама. Който, както знаем, е символ на надеждата за независимост на Тибет и е в остър конфликт с Пекин от десетилетия.
Финансовата криза в Унгария обаче, изглежда, наложи промяна в политическите възгледи на Виктор Орбан. Само два месеца след изборния успех и назначаването му за втори път през 2010 г. за премиер той прекрати преговорите за нов заем от МВФ и от Европейския съюз. Нещо повече – обърна се за помощ към Китай. Този политически завой се оказа добра за страната му. В периода 2004-2010-а предишните леви правителства извлякоха немалка икономическа полза от добрите си отношения с азиатската държава. И Орбан също не пропусна тази възможност. Според неофициални китайки източници през последните две години Пекин е инвестирал около 2.5 млрд. долара в унгарската икономика. Около половината от тези пари идват от огромната корпорация Wanhua Industrial Group, която през 2011-а получи контрол върху най-големия химически производител в Унгария BorsodChem. Китайците обаче отказаха да участват в големи инфраструктурни проекти и не се възползваха от възможността да спасят националната авиокомпания Malevот фалит. И досега мнозина се питат каква бе причината за това?
Китайският заместник-министър на външните работи Сонг Тао каза пред самия Орбан по време на визитата си в Будапеща през април, че винаги е за предпочитане да имаш партньор, който е предвидим и стабилен. А, както знаем, унгарският премиер се конфронтира със западните организации и открито показва недоверието си в пазарите. Накратко, Пекин даде да се разбере, че не е заинтересован да играе ролята на алтернатива за закъсали източноевропейски икономики. Това, което може да направи тези икономики атрактивни за Китай, е тяхната финансова стабилност. Според премиера Уен Жиабао регионът може да стане китайската врата към Европа.
Интересно, дали след рестартирането на преговорите с МВФ за кредит в размер на 15 млрд. евро Унгария ще се превърне в желания от Китай предвидим и стабилен източноевропейски партньор?
