Със сигурност администрацията на Министерството на труда и социалната политика е силна в писането на отчети. За разлика от чиновниците на финансовия министър Симеон Дянков, нахвърляли няколко празни от съдържание листчета за дейността си през тригодишния период от управлението на ГЕРБ, подчинените на Тотю Младенов са взели присърце идеята да докажат колко работливо е тяхното ведомство. Във всеки случай от творческия им ентусиазъм се е родил обемен и изчерпателен труд.
Разбира се, подобен ферман трудно може да бъде анализиран във всичките му детайли. Затова засега оставяме настрана административната реформа, в резултат на която от министерството и подведомствените му звена са си тръгнали към 600 души; контрола на трудовия пазар от дирекция Инспекция по труда, където наистина бяха постигнати добри резултати, или мерките за социално включване, чийто ефект ще проличи в следващите няколко години.
Най-интересната част на отчета е в самия му край, където социалното ведомство отчита успехите си в пенсионната реформа, подоходната политика, прогнозирането на развитието на трудовия пазар и социалния диалог. Именно в тези сфери политиките на правителството през последните 1095 дни бяха подчертано антисоциални и ефектът от тях бе положителен само за бюджета.
Една от най-дискутираните напоследък теми в обществото е т. нар. пенсионна реформа, която кабинетът осъществи твърде непоследователно, главно в преследване на користни (бюджетни) цели. В документа на социалното министерство се посочва, че реформата е стартирала на 1 ноември 2010-а с подписаното между премиера Бойко Борисов, синдикатите и работодателите национално споразумение за нова стратегия. И наистина, в договора имаше няколко непопулярни, но необходими мерки, за
да бъде намален близо двумилиардният дефицит
nbsp;
в българската пенсионна система. Тристранният съвет реши стажът за работещите трета категория труд да се увеличава плавно с по 4 месеца от 2012-а, осигурителната вноска за фонд Пенсии да скочи с 1.8 на сто, да се увеличи от 1 януари 2017-а вноската за универсалните пенсионни фондове за всички категории работници с 2%, а нарастването на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца да бъде с начална дата 1 януари 2021-а до достигане на 63 години за жените през 2026-а и 65 години за мъжете през 2024-а.
Броени месеци по-късно кабинетът се оправда с незадължителните за изпълнение препоръки, направени ни от Съвета на Европейския съюз по Националната програма за реформи 2011-2015 г., и безцеремонно наруши договорката с работодатели и синдикати. Което отвежда и към мита за прекрасния социален диалог, който всъщност бе взривен от своеволието на финансовия министър Симеон Дянков. Държавата силово наложи от януари 2012-а да нарастват с по четири месеца годишно и осигурителният стаж, и възрастта за пенсиониране за всички, независимо от категорията на труд. Нарастването ще продължи до 2020 г. за жените и до 2017-а за мъжете, когато ще достигне съответно 63 и 65 години. Но това май не е краят на сагата. Неотдавна президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой роди идеята, че 27-те страни членки на общността вероятно ще трябва да реформират пенсионните си системи и да изравнят възрастта на пенсиониране за мъжете и жените. Предвид, че правителството доказано чете европейските препоръки, както дяволът Евангелието, нищо чудно в най-скоро време и дамите да осъмнат с изискването за още две годинки работа. Междувременно на работодателите бе отнето правото едностранно да прекратяват трудов договор на служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Което от своя страна по никакъв начин не отговаря на прокламираните от властта намерения да се справи с нарастващата младежка безработица.
Абсолютен мит е, че спазвайки изискванията за фискална стабилност и бюджетни ограничения, кабинетът не е допуснал намаление на работните заплати и пенсиите. Дори това да е така в държавния сектор, реалните доходи на работещите и покупателната стойност на парите им рязко се сринаха, и то не само заради кризата. Не е необходимо да си икономист, за да усетиш как
увеличаването на вноските за фонд Пенсии
и универсалните пенсионни фондове бърка в джоба ти. Или пък как те ощетява скокът на минималните осигурителни прагове по трудови дейности, които за трите герберски години растат с все по-голям процент. Насреща си имаме само увеличение на минималната работна заплата от 240 на 290 лева. В самия отчет обаче се казва, че тази мярка е от полза за едва 137 хил. души и броят им намалявал постоянно.
За успех се отчита и фактът, че средната заплата е нараснала от 609 лв. през 2009-а до 731 лв. през първото тримесечие на 2012-а. Но доколко това е вярно, след като са използвани сведения от държавния Национален статистически институт? Липсва задълбочен анализ и данни, как и защо се променят доходите на българите. Афишираното увеличение от 122 лв. вероятно е постигнато заради отпадането от пазара на труда на хора с ниска квалификация или без такава, работещи за минимални възнаграждения. Именно те се оказват първи в списъците за съкращения и влизат в социалните програми на държавата. Косвено доказателство за това е фактът, че разходният бюджет на Агенцията за социално подпомагане в края на 2010-а е увеличен със 142 млн. лв. за обезщетения и помощи. Към юни 2012-а месечни социални помощи получават над 52 хил. души, което е с 9.3% повече спрямо 2011-а. Самият Тотю Младенов неотдавна каза, че през последните 15 години държавата е изостанала фатално по отношение на повишението на доходите на българите, а ръстът за 2009-2011-а
горе долу догонва инфлацията
В този аспект вдигането на максималния размер на обезщетението при несъстоятелност на работодателя от 660 на 1000 лв. е положителна, но недостатъчна мярка.
От социалното отбелязват, че е нараснала ролята на Оперативната програма Развитие на човешките ресурси като инструмент за въздействие и подкрепа на пазара на труда и социалното включване. Наистина, 104 открити процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 1.9 млрд. лв. звучи авторитетно като число. Не може да се отрече и че договорените средства са скочили тройно – до 1.79 млрд. лева. От 2009-а до юни 2012-а по програмата са разплатени към 508 млн. лв., което обаче съвсем не е добро постижение. В годишната работна програма за 2012-а са включени 14 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бюджет от 254 млн. лева. За подкрепа на политиката на пазара на труда ще бъдат похарчени над 61 млн. лв., повече от 86.5 млн. лв. са насочени към образователната сфера, за социално включване са заделени над 101 млн. лв, а за подкрепа на капацитета на институциите на пазара на труда, социалните и здравните услуги – още 3.75 млн. лева. Единадесет от тях на стойност близо 173 млн. лв. вече са стартирали. Хубаво е, че пари има, но засега ефектът от харченето им не се вижда.
Това важи особено за мерките за борба срещу безработицата. Въпреки множеството законодателни промени, включително и в Закона за насърчаване на заетостта, националните годишни планове за действие по заетостта и множеството работещи схеми и проекти, положителен резултат от похарчените стотици милиони няма. Нещо повече, безработицата расте с бързи темпове. В този аспект съвсем не е достатъчно министерството на Тотю Младенов да обяви като приоритетно ограничаването на нейното нарастване. Крайно време е то някак да започне да сваля нивото й. Според данните на Агенцията по заетостта през 2010-а годишното равнище на безработицата е 9.5%, а средномесечният брой безработни – 350 944. През 2011-а равнището скача до 10.1%, а регистрираните безработни намаляват с над 18 хил. души. От януари до май 2012-а регистрираната безработица устойчиво се задържа над 11%, а клиентите на бюрата по труда вече надхвърлят 360 хил. души. Това показва, че
мерките за увеличаване на заетостта не действат
nbsp;
в правилната посока. Идеята за младежки стажове в държавната администрация и частните предприятия по принцип е добра, но работодателите май по-скоро се интересуват от усвояването на държавната субсидия, отколкото от разкриването на постоянни работни места. Което е една от основните слабости на действащата нормативна уредба. Бизнесът е задължен единствено да пази работното място за период до 12 месеца, докато изтече срокът на обучението. След това никой не знае какво се случва с вече квалифицирания служител – остава ли на работа, или е пращан по каналния ред към трудовите бюра? Поглеждайки към статистиката за заетостта, май става второто. И след като тези работодатели се хранят от държавната трапеза, е редно да се изисква от тях да се ангажират за по-дълъг срок, например за пет години. Не звучи много логично и да се изплащат компенсации на фирмите (над 700 от 2009-а досега), които преназначават служителите си на непълно време, за да съкратят разходи. Така те хем спестяват от заплати и осигуровки, хем получават пари. А няма гаранция, че след излизането от прословутата криза тези работници ще бъдат върнати на старите им позиции.
Задължаването на новите безработни да се регистрират в седемдневен срок в Бюрото по труда пък е административна мярка, която по-скоро пречи, отколкото помага. Хората, останали без работа, обикновено имат да оправят куп документи за въпросната регистрация и като нищо могат да пропуснат седмицата. Друг е въпросът, че контактът с трудовите посредници от тази институция съвсем не гарантира нова работа.
