В специален доклад, свързан с годишната проверка на еврорегиона, публикуван на 18 юли, експертите на Международния валутен фонд настояват европейските лидери да направят банковия съюз свой първостепенен приоритет, за да се преборят с кризата на държавния дълг. Нищо повече, МВФ призова Европейската централна банка и властите да подкрепят обща схема за застраховане на депозитите на територията на еврозоната, за да предотвратят бягството на средства от банките. МВФ настоява и за скоростното обявяване на график за трансгранично гарантиране на депозитите, за предпочитане придружен с централизирана агенция за разформироване на банки, което би предпазило по-слабите страни членки на еврозоната от фалит, ако най-големите им кредитори изпаднат в неплатежоспособност. Основната цел на тези мерки, според Махмуд Прадхад – заместник-директор на европейския департамент на МВФ, е да се премахне ключовият проблем на еврозоната – прекалената взаимна обвързаност на банки и правителства.
МВФ е впечатлен от
постиженията на Португалия
при изпълнението на програмата, придружаваща спасителния пакет от заеми в размер на 78 млрд. евро, отпуснати през 2010-а. Предизвикателствата, идващи основно от кризата в еврозоната, също са нараснали и увеличават риска от задълбочаване на рецесията в страната. Такива са заключенията на екипа от експерти на Фонда, провел поредната мисия в Лисабон през юни, за да провери финансовите показатели на правителството през първата година на сериозни икономически реформи и ограничения.
Фондът одобри на 16 юли превеждането на поредния кредитен транш от 1.48 млрд. евро за Португалия. Същевременно той призова правителството да продължи силната си икономическа политика и промените, така че да си върне достъпа до капиталовите пазари през 2013-а. По оценка на инспекторите това би могло да стане през четвъртото тримесечие на следващата година, макар че забавяния не са изключени.
През тази година МВФ очаква БВП на Португалия да се понижи с 3% след отбелязания спад от 1.6% спад през миналата. Същевременно, безработицата е доста висока – над 15%, и се очаква да продължи да расте до края на тази и през следващата година. Реалистична остава и планираната стойност на бюджетния дефицит от 4.5% от БВП за 2012-а, въпреки че очакваните по-ниски приходи застрашават изпълнението на тази цел.
Испания заора в кризата
За да вземе заем 1.4 млрд. евро чрез емисия на двегодишни ДЦК, правителството плати близо 5.2% лихва и средно 6.459% при продажбата на петгодишен дълг на 19 юли. Доходността на базовите десетгодишни облигации на страната пък надхвърли 7% по време на обедната търговия в Мадрид същия ден – ниво, което анализатори определят като невъзможно за обслужване от гледна точка на кредитните нужди на Мадрид за тази и следващата година. Подобни равнища на доходността наложиха отпускането на спасителните заеми за Гърция, Ирландия и Португалия през 2010-а.
Последните официални статистически данни на испанското финансово министерство показват, че испанските банки са стимулирали вътрешния пазар на облигации и са увеличили вложенията си в правителствени книжа през първото тримесечие на 2012-а, като са плащали със средства от взетите от ЕЦБ заеми. Тези покупки са намалели през април и май, но и чуждестранните инвеститори са продължили да редуцират портфейлите си от испански дълг.
Долната камара на германския парламент одобри на 19 юли заемите от 100 млрд. евро за испанските банки. Парите ще се дават от временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF),докато влезе в действие постоянният Европейски спасителен механизъм(ESM). Конституционният съд на Германия ще се произнесе в началото на септември дали използването на пари на германските данъкоплатци в ESM не противоречи на правната уредба на страната.
Финландското правителство пък поиска извънредна парламентарна сесия посред летните отпуски, което се случва за първи път през последните 50 години. На нея трябваше да се обсъди дали да бъде приет залогът, предоставен от Мадрид в замяна на подкрепата на Хелзинки за спасителния финансов пакет, който трябва да позволи на испанското правителство да подпомогне заболелия местен банков сектор. Испания е приела искането на Финландия за допълнителни гаранции, стана ясно в късния следобед на 18 юли. Сделката била моделирана подобно на гръцката от 2011-а и трябва да осигури залог в размер на около 40% от финландския принос в европейския спасителен пакет.
Бъдещето на Гърция е в ръцете на гърците
заяви германският министър на външните работи Гидо Вестервеле в реч пред Долната камара на парламента в Берлин. Той добави, че солидарността не е еднопосочна улица и помощта за Атина ще бъде преведена само ако гръцкото правителство изпълнява своята част от сделката.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък коментира на 18 юли за местния вестник Рейнише пост, че еврозоната ще може да се справи с евентуалното изпадане на южната ни съседка от общността, защото европейските лидери са научили много през последните две години и са изградили защитни механизми.
Гръцкият премиер Андонис Самарас пък обяви на 16 юли, че правителството започва незабавен преглед на раздутия държавен сектор с цел да закрие и обедини държавни дружества като част от усилията за снижаване на държавните разходи. Кабинетът трябва да представи на тройката кредитори от МВФ, ЕС и ЕЦБ пакет от мерки за спестяване на 11.5 млрд. евро през 2013-а и 2014-а извън поетия ангажимент за спешно орязване на 3 млрд. евро, които да компенсират забавените заради двата тура от извънредни парламентарни избори бюджетни съкращения. Министерството на труда пък обяви на 16 юли, че ще бъде въведен таван на пенсиите до около 2400 евро на месец, с което ще се спестяват по 1 млрд. евро годишно.
Първата стъпка на кабинета бе да ореже допълнителните месечни плащания от 3500 евро на шефовете на губещия държавен производител на електроенергия -Пъблик пауър корпорейшън. Засегнати в случая са главният изпълнителен директор на компанията Артурос Сервос и заместникът му Костас Тейос. Старшите мениджъри на гръцките държавни корпорации вземат значително по-високи възнаграждения от министрите, чиито заплати бяха намалени с 30% след изборите на 17 юни – до 3 хил. евро на месец.
Ако първите съкращения на държавните разходи с 3 млрд. евро бъдат осъществени изцяло, Атина ще може да балансира първичния си бюджет до декември – година по-рано от прогнозите на ЕС и МВФ, защото бюджетните приходи ще се увеличат след месеци на бездействие благодарение на последните промени в данъчната система, смята Михаел Масуракис, главен икономист на Алфа банк в Атина.
