Развръзката в стратегическия търг за софтуера на държавната администрация наближава. БАНКЕРЪ научи, че със свое решение от 12 юли Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбите срещу класирането на консорциума Прокон(ЦАПК Прогрес – Контракс) на първо място в поръчката за 60 млн. лева.
Със заповед на Министерския съвет от 15 юни обединението бе определено за победител в обявената в края на февруари процедура Предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на Майкрософт с придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация. Дотогава почти всички прогнози бяха, че търгът ще бъде спечелен от габровската фирма Стемо, тъй като тя предложи най-ниска обща цена – 54 744 744 лв. (без ДДС). Обединението ACamp;T – София (АКТ Софт и Сamp;Т България) оферира 57 668 237 лв., а Прокон- 57 994 998 лв. без ДДС.
Загубилите претенденти оспорваха решението пред КЗК. Но сега антимонополното ведомство е категорично, че по същество жалбите им са безпочвени и ги оборва точка по точка.
Неоснователно се явява твърдението на Обединение АСamp;Т, че заповед № ФС-109/15.06.2012 г. на главния секретар на Министерския съвет е нищожна и е издадена при липса на компетентност, посочват в изложението си Петко Николов и останалите комисари. Те се позовават на приложена към преписката друга заповед, от която става ясно, че още през 2009-а министър-председателят Бойко Борисов е възложил на главния секретар – Росен Желязков, да организира и провежда от името на кабинета процедурите по Закона за обществените поръчки, да обявява с мотивирано решение класирането на участниците и да сключва договори за обществени поръчки.
Не са издържали и обвиненията на АСamp;Т и Стемо, че Прокон не отговаря на изискванията за участие в обществената поръчка. Двете загубили фирми твърдяха, че консорциумът между ЦАПК Прогрес и Контракс е бил регистриран в Булстат на 21 април 2012-а при крайна дата за подаване на офертите -6април. Тоест не е съществувал към момента на подаване на предложението си. Преценката на КЗК обаче е коренно различна – Прокон е създаден с договор за учредяване на обединение по Закона за задълженията и договорите още на 13 ноември 2009 година. Наистина целта е била участие в друга държавна обществена поръчка, която е била прекратена впоследствие. Но освен този договор Контракс и ЦАПК Прогрес са представили и два анекса към него. Първото допълнение е от 10 август 2011-а и с него съдружниците ясно заявяват волята си да продължат съвместната си дейност и занапред. С анекса се изменя чл. 2 от контракта по следния начин: Обединението се учредява с цел участие в процедури по Закона за обществените поръчки или нормативни актове за неговото прилагане, поръчки, финансирани със средства на Европейския съюз и Световната банка, и други законови процедури, както и конкурси, обявени от частни организации и фирми в областта на информационните и комуникационните технологии.
Другото допълнение е от 4 април тази година и с него се приема нова алинея. Тя гласи, че във връзка с обявената от кабинета поръчка за лицензите на Майкрософт Контракс и ЦАПК Прогрес определят Йордан Йорданов, в качеството му на изпълнителен директор на Контракс,за представляващ обединението.
И трите документа са с последна нотариална заверка от 6 април 2012-а (дата, съвпадаща с крайния срок за подаване на офертата), което означава, че Прокон е депозирало предложението си като напълно легитимен участник съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки. В този смисъл по-късното представяне на регистрацията в регистъра Булстат не е определящо за възникването на правосубектността на участника и не го прави негоден участник в процедурата, отбелязват антимонополистите.
В изложението си от КЗК потвърждават и правотата на тръжната комисия в Министерския съвет да отстрани от процедурата Стемо. Както БАНКЕРЪ вече писа, габровската фирма предложи цени за предоставянето на последните два от четирите компонента на поръчката – Premier Support Services и Enterprise Strategy IT Architecture and Planning, които бяха съответно с 44.94 и 40.94% под средните стойности на останалите участници. В поисканата от комисията обосновка компанията посочи, че значителните разлики в нейните цени се дължат на… високата стойност, която е предложил третият участник – обединението ACamp;T – София. Довод, който бе отхвърлен и от антимонополното ведомство.
Обясненията на Стемо, че офертата им е изготвена при условията на минимална търговска надценка и е по-висока от преференциалната цена, получена от производителя (Майкрософт) за текущата обществена поръчка, също се оказаха доста мъгляви. Ще припомним, че за да проверят дали наистина е така, експертите от Министерския съвет поискаха от изпълнителния директор на Майкрософт България Георги Ранделов становище по казуса. И отговорът бе съвсем ясен: Производителят третира партньорите си еднакво и им предоставя стандартни цени за предлагане на услуги. В писмото на Ранделов имаше и други факти, показващи, че цената на Стемо за подлежащите на обосновка две услуги е изключително занижена. Нещо повече – оказа се, че габровската фирма не разполага с активен договор с Microsoft Services Partner Advantage Agreement (даващ й възможност да предоставя услугата Premier Support Services) и няма активни заявки за услуги от типа Enterprise Strategy IT Architecture and Planning. Ето защо тръжната комисия отхвърли обосновките на Стемо и в крайна сметка я отстрани от надпреварата.
В своя защита компанията твърдеше, че комисията е поискала факти от Майкрософт България, но информацията не трябвало да се търси от това дружество, а от… Майкрософт Корпорейшън. Само че и в този случай от КЗК са пределно ясни – кореспонденция с българското подразделение на софтуерния производител е обоснована, тъй като участниците в процедурата и в частност Стемоса формирали ценовите си предложения именно на базата на договорености с Майкрософт България, а не на някой друг.
Оттук нататък предстои да видим дали загубилите претенденти ще приемат безспорните аргументи, констатирани веднъж от експертите на Министерския съвет и препотвърдени от независим орган, какъвто е КЗК, или ще обжалват в 14-дневен срок решението на антимонополната комисия? Лошото е, че ако подписването на договора между правителството и Прокон продължи да се протака, това се пише на сметката на държавата или по-точно на нашата – на редовите данъкоплатци. От тази обществена поръчка до голяма степен зависи бъдещето на цялото електронно правителство и колкото по-скоро то заработи, толкова повече ще са ползите за всички.
