На 25 юли през 1905 г. е роден Елиас Канети (на немски: Elias Canetti), австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски (сефардски) произход. Той е роден в Русе (някога Русчук).
Родът на Елиас Канети може да се проследи назад във времето до XV век, когато предшествениците му са прогонени от Испания. Майчиният език на Канети е ладино.
Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу творчеството му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.
Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува. Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си Сватба (1932) и Комедия на суетата (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман Заслепението, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд Маси и власт, негов opus magnum, който завършва едва през 1960 година.
Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението, и също: Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса.
Значими негови произведения от този период са записките му Провинцията на човека (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст Подслушвачът (1974), есеистичният сборник Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги Спасеният език (1977), Факел в ухото (1980) и Игра с очи (1985) и записките Тайното сърце на часовника (1987).
В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени Спасеният език. Прочути са думите му: Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук. На церемонията в Стокхолм той произнася: Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда Елиас Канети.
Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество Канети под името Дом Канети.
