Адвокат на банките ли е БНБ?

А беше време (при управлението на НДСВ)

Искът на омбудсмана на Република България Константин Пенчев да се обяви чл.417, т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс за противоконституцонен предизвика очакваната реакция. Първо БНБ, а след това и Министерският съвет изпратиха становища в Конституционния съд, в които категорично възразяват срещу искането на омбудсмана. Въпросният чл.417 т.2 дава право на банките, общините и държавните органи да получат изпълнителен лист срещу нередовен длъжник само на базата на извлечение от счетоводните книги. Кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, като обжалването на това разпореждане не спира принудителното изпълнение, т.е. блокирането на имуществото му. Омбудсманът смята това за противоконституционно, защото кредиторът се поставя в по-благоприятно положение в сравнение с длъжника и създава привилегирован режим за банките в сравнение с други юридически лица, занимаващи се с кредитна дейност.

БНБ също направи становището си до Конституционния съд публично достояние и така всеки който се интересува от казуса може да сравни мотивите на двете страни.

В писмото на управителя на БНБ Иван Искров, съпровождащо становището на банката, се казва, че с искането си омбудсманът защитава интересите на длъжниците, а не на кредиторите. Появилата се в последните години теза за т.нар. привилегирована позиция на банките се представя пред широката общественост, включително от омбудсмана в негови публични изяви, изключително едностранчиво, като акцент се поставя не върху интересите на вложителите в банките, на изрядните кредитополучатели и на съхраняването на финансовата стабилност в страната, а върху защитата на неизправните длъжници и забавянето чрез различни средства на събираемостта на необслужваните кредити в банковия сектор, пише управителят на БНБ. Дали това е така?

В мотивите си до Конституционния съд Константин Пенчев отбелязва: Според чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. С цитираната разпоредба се поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки. Да приемем, че Пенчев пледира за равнопоставеност на кредиторите, а не за по-големи права на длъжниците, както твърди в писмото си до Конституционния съд Иван Искров. Ако това е така, по-редно е омбудсманът да поиска същите бързи процедури да бъдат въведени за всички видове кредитори – банки, лизингови компании, фирми и дори граждани и служители на длъжника. Както казва народната мъдрост: С един куршум – два заека. В конкретния случай: хем равнопоставеност, хем много по-бързи процедури за всички лица, които имат вземания от фирмите. Не всички привилегии обаче могат да отпаднат. Банките и лицата, в чиято полза са ипотекирани имоти или в чиято полза има особен залог на имущество или дружествени и акционерни дялове на фирмата, ще имат право да получат парите си преди останалите. Държавата и служителите на фирмата, според законите, регламентиращи несъстоятелността на различните юридически субекти, също са в правото си да си получат вземанията преди всички необезпечени кредитори.

Искането на омбудсмана, както самият той пише, обаче е да се отменят клаузите в ГПК, които поставят в по-благоприятно положение кредитора в сравнение с длъжника. Което може би е по-близо до правомощията на Конституционния съд от това да въведе бързата процедура за всички кредитори.

Всъщност аргументите на БНБ са, че като силно регулирани и лицензирани институции, които по закон имат единствени правото да привличат депозити, банките не могат да бъдат поставени на равна нога с другите фирми, занимаващи се с кредитна дейност. Те имат изключителното задължение да разполагат с достатъчно пари, така че по всяко време – при поискване, да могат да платят парите по депозита. Истината е, че именно депозитът и влогът са единствената юридическа форма за даване на пари назаем, при които вложителят може да си ги поиска преди договорения падеж. И банката е длъжна да му ги върне в срок от 15 дни (изключение правят само влоговете с предварително плащане на лихвата и онези, които са заложени като обезпечение по кредит). Именно заради този специфичен законов ангажимент, изтъкват от БНБ, банките трябва да се ползват с правото на бързо съдебно изпълнение, защото то е неизменна част от осигуряването на ликвидност и стабилност на финансово кредитната система. Тези аргументи наистина звучат като адвокатска пледоария, но в действителност не са. В случая БНБ е по-скоро в ролята на майката: с едната ръка гали, с другата пошляпва (когато банките не спазват нормативните изисквания).

Като аргумент пред Конституционния съд омбудсманът изтъква, че подобна норма (бел. ред. – като тази в чл. 417, т.2 от ГПК) е съществувала в различни редакции още от приемането на отменения Граждански процесуален кодекс през 1952 г., когато в България съществува тоталитарен режим на управление, икономиката не е пазарна и не се основава на свободната стопанска инициатива. В становището си до Конституционния съд пък БНБ дава доказателства, че подобни правила за бързо изпълнително производство има в различни законови актове на Царство България.

За съжаление или за радост МС не публикува своите мотиви до Конституционния съд, за да се види на какво се надява правителството.

Въобще казусът с текстовете в чл.417 породи една доста интересна правна дискусия по въпроси, които са от институционално значение не само за банките, а и за цялата българска икономика. И в нея Конституционният съд е онзи, които ще определи кой е прав и кой е крив.

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст