Николай Попов е избран от Народното събрание за заместник-председател на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност на 22 май 2012 година. Неговият мандат на тази длъжност е до 15 юли 2015година.
Попов е роден на 25 август 1965 г. в София. Завършва висшето си образование във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС) със специалност Финанси и кредит. В кариерното си развитие е бил главен данъчен инспектор, изпълнителен директор в Националната агенция за приходите (НАП), финансов мениджър на Феста ХолдингАД, както и управляващ административните въпроси в Македония на Алфа финанс холдинг АД.Владее руски ианглийски език.
nbsp;
Г-н Попов, какво става с промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, след като има толкова много отрицателни становища на браншовите организации?
– Подготвяните от КФН промени целят да се засили контролът над разпоредителните сделки с активите на публичните компании. С предложените промени искаме да постигнем по-голяма защита за инвеститорите. Добре известно е, че през последните години зачестиха случаите, при които се намаляват активите на публични дружества, без формално да е нарушен режимът на сключване на сделки над определени прагове. В тази връзка са направени предложения, насочени към защитата на акционерите в публично дружество при трансфер на активи. Ключовата промяна е изискването и управителните органи на непубличните компании, които са дъщерни дружества на публични дружества, да изискват одобрение за разпоредителни сделки. Освен това настояваме да се иска одобрение от общото събрание и за сделки, които предвиждат учредяването или увеличението на капитала на друго дружество, когато става въпрос за определен размер от активите на публичната компания.
Значително ще се разшири и кръгът от заинтересовани лица, чиито действия подлежат на одобрение. Освен директните управителни и контролни органи се предвижда режимът да обхване и управителните органи на дъщерните дружества, включително представителите на юридически лица, които са част от ръководството им. Съгласен съм, че има отрицателни становища относно подготвяните промени, но също така е налице и положително отношение към предложените от нас изменения в ЗППЦК. Част от браншовите организации изразиха опасения, че предложените промени могат да предизвикат сериозни затруднения при осъществяване на дейността на публичните компании и ще демотивират новите дружества, които искат да придобият публичен статут. От друга страна, асоциациите, представляващи дружествата, действащи за сметка на инвеститорите, подкрепиха идеята за подобряване на контрола върху разпоредителните сделки при балансиране на различните интереси. Ето защо ние се опитваме да намерим баланса между двете страни.
Какво ще измени комисията в нормативната уредба, докато се стигне до гласуването на законовите промени?
nbsp;
– Комисията подготвя промени в нормативната уредба в две основни направления – съобразяване на националното законодателство с европейските изисквания и подобряване на регулацията в области, в които са констатирани пропуски или липса на адекватност на уредбата спрямо развитието на пазара. До края на годината и в началото на следващата приоритет ще бъдат измененията в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, предвид ангажимента за въвеждане на изискванията на Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (хедж фондове). Чрез този законопроект ще бъдат предложени и някои необходими промени, включително преодоляване на празнини в регулацията на дружествата със специална инвестиционна цел. След влизането в сила на измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който предстои да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, подзаконовата нормативна уредба ще бъда изцяло преработена и съобразена с промените, което е заложено и в приетата от КФН програма за нормативната дейност.
Много дружества, търгуващи се на БФБ-София, дори и набедени за сини чипове, са далеч от принципите за добро корпоративно управление. Как КФН би могла да повиши прозрачността и да повлияе на емитента да прилага добрите корпоративни практики?
– Българският капиталов пазар извървя дълъг път по отношение на прилагането на принципите на корпоративното управление и защита на правата на миноритарните акционери. Разбира се, че има какво още да се желае, но и постигнатото до момента не е малко. КФН има за цел, чрез осъществяване на непрекъснат контрол, да осигурява спазването на нормативната уредба по отношение на може би един от най-важните елементи в процеса – качествената информация и своевременното й разкриване от страна на публичните дружества. Информираността на инвеститорите е основното, което има значение при вземането на решение. Най-важното обаче е самите собственици и мениджъри на публичните дружества да осъзнаят ползите от капиталовия пазар и да започнат да приемат миноритарните акционери като равноправни партньори. Промяната на манталитета изисква време, но тези компании, които вече са осъзнали значението на портфейлните инвеститори, и сега получават подкрепата от пазара при необходимост от финансиране чрез издаване на ценни книжа.
Каква е новата визия за надзора, отказахте ли се от публично оповестяване на практики, политики и указания?
– Публичното оповестяване на указания и практики от страна на комисията се налага само в определени случаи – при липса на яснота относно прилагането на част от законодателството или с оглед установяване на стандарти, осигуряващи постигането на целите на осъществявания от КФН надзор и спазването на нормативните изисквания от страна на участниците на пазара. Бих искал да обърна внимание, че приемането на указания и оповестяването на практики не е дейност с периодичен характер и се прави единствено при установена необходимост за това.
От началото на тази година комисията прие практики в областта на инвестиционния надзор, свързани с отчитането на блокираните парични средства от управляващи дружества и инвестиционни посредници и третирането на репо сделките и обратните репо сделки.
Приватизацията на двете ЕРП-та – ЕВН и ЧЕЗ, се забавя, вече навлизаме в отпускарски сезон, а проспектите са в КФН повече от два месеца.
– Бих искал да обърна внимание, че приватизацията на първата група дружества приключи още в края на миналата година. Разглеждането на проспектите за публично предлагане на тези дружества е само етап от приватизационната процедура, като процесът зависи включително и от самите заявители. Ролята на комисията в този процес е да осигури разкриването на цялата необходима на инвеститорите информация, като промени в съществени обстоятелства, които подлежат на оповестяване в проспекта, но по тях се налагат допълнителни действия на заявителите и на КФН.
Защо забавяте издаването на лицензи за работа в страни от ЕС, когато има пълна унификация на документите за кандидатстване? Получава се така, че за една държава е дадено разрешение, а за други държави лицензите се бавят с години.
– Предполагам, че въпросът се отнася до нотификационните процедури за български инвестиционни посредници, които желаят да извършват дейност в държави-членки, доколкото интересът към трансгранично предлагане на услуги е основно от страна на инвестиционните посредници. Налага се да направя едно допълнително уточнение – извършването на дейност в други държави-членки може да бъде осъществено по два начина – чрез клон или чрез свободно предоставяне на услуги без установяване. Единствено във втория случай можем да говорим за пълна унификация на документите, като получените нотификации своевременно се изпращат на компетентните органи на другите държави. При извършването на дейност чрез създаване на клон обаче е налице преценка както от изпращащата държава, която може да откаже да изпрати нотификацията на приемащата държава по причини, свързани с финансовото състояние или административната структура на инвестиционния посредник (като водещи са интересите на инвеститорите), така и от приемащата държава. В практиката имаме случаи, в които приемащите страни са изразила резерви по отношение на определени дружества, финансовото им състояние, както и към част от акционерите и управляващите ги. Компетентният орган на приемащата страна може да изпрати писмо, с което да ни уведоми, че не приема нотификацията на КФН. КФН е длъжна да се съобрази с изказаните от приемащия регулатор резерви. В противен случай приемащата страна може да започне разследване срещу нотифицираното от комисията дружество.