Губят ни се 2 млрд. лв. от еврофондовете

Министър Томислав Дончев гледа строго колежката си Нона Караджова

Заложената цел в Бюджет 2012 България да получи 3.8 млрд. лв. от Европейския съюз е напълно реалистична. Сумата е два пъти по-висока от тази в бюджета за 2011-а, но смятам, че планът е постижим, каза в края на миналата година министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Още тогава много хора се усъмниха в сметките му, но числата бяха записани в държавния бюджет и нямаше как да не бъдат приети за достоверни. Сега обаче е съвсем ясно, че министър Дончев е сбъркал и за подобен успех с оперативните програми само може да мечтаем. Спорно е даже дали ще постигнем и половината на това, което бе предвидено.

Заявките на управляващите за големи скокове и удвояване на постигнатите резултати вече са история и опасенията, че ще загубим милиони, бързо заемат тяхното място. Впрочем, макар и с половин уста, такова признание направи и самият Томислав Дончев. През последната година темата за усвояването на европейските средства отиде от режима на сензациите към полето на скуката, което е добре. Това означава, че нещата се движат нормално – няма скандали, но и няма небивал успех, изтъква неотдавна министърът.

За да се изпълнят очакванията на властта, ще е необходимо в оставащите месеци до края на 2012-а да бъдат разплатени почти четири пъти повече средства, отколкото за периода януари-юни, или близо три млрд. лева. Нещо, което е изцяло

в сферата на фантазиите

nbsp;

Но дори и да приемем, че подобно чудо е възможно, не бива да се пренебрегва начинът на усвояване на тези пари. Вярно, че скоростта е важна, само че контролът трябва да е налице. В противен случай сега може да се хвалим с постигнати резултати, а накрая на периода да се наложи да връщаме маса средства.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на парите от еврофондовете показва, че към 1 юли 2012-а реално разплатените суми са 3 792 114 224 лв., или 24.18% от общия бюджет на оперативните програми, който е близо 15.7 млрд. лева. Действително това е с над 800 млн. повече от отчетеното в началото на годината, но е далеч от разписаното в държавния бюджет.

Не така добре, както ни обещаваха, върви и договарянето на безвъзмездното финансиране. Година и половина преди крайния срок стойността на подписаните контракти е за около 77% от предвидените средства, а за останалите тепърва ще се обявяват процедури, ще се одобряват проекти, ще се подписват договори, ще се избират изпълнители и т.н. На всичко отгоре големите проекти в списъка за финансиране вече се изчерпаха и не може да разчитаме, че с подписването на един-два контракта ще постигнем сериозен напредък, както се случваше досега. Напротив, по оперативните програми останаха най-трудните и непопулярни процедури, договарянето на парите по които никак няма да е лесно.

Освен липсата на достатъчно качествени предложения една от причините за все още бавния напредък са

мудните и некомпетентни чиновници

nbsp;

Според различни изследвания те дори са основната спънка пред парите от Евросъюза. Независимо от извършените реформи процедурите продължават да са излишно сложни, а администрацията като цяло е неотзивчива. Подобно е виждането и на бизнеса. От Българската стопанска камара неведнъж са откроявали като най-голям проблем именно тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите. Неприятности създават също така забавянето на плащанията по проектите, осигуряването на съфинансиране, неясните чиновнически указания, липсата на прозрачност при оценка на предложенията, както и спорните текстове в нормативите, даващи възможности за различни тълкувания.

Хубавото е, че държавата като че ли най-сетне се вслуша в препоръките на предприемачите и обеща значително да съкрати бюрокрацията и да улесни достъпа до еврофондовете. За съжаление обаче корекциите ще се усетят едва от 2014-а. Единствено програмата Конкурентоспособност получи шанса за сериозни промени още сега. С отстраняването на Агенцията за малките и средните предприятия от играта и със съпътстващите административни реформи уж трябва от есента европейските пари за бизнеса да потекат. Но поне на този етап плащанията вървят изключително бавно – само 60 млн. лв. от началото на годината до 1 юли. С други думи, за последните шест месеца изпълнението на програмата е нараснало само с 2.6% до 26.05 на сто, или усвоените средства са 592 млн. лв. от всичките 2.27 милиарда. А реално до фирмите са стигнали скромните около 190 млн. лева. Драстичното разминаване идва оттам, че в общата сума са включени и 400 млн. лв. по инструмента Джереми, усвоени от Европейския инвестиционен фонд и отпускани под формата на заеми. Но те не са безвъзмездни и е необходимо да се връщат.

Определено

с най-добри темпове върви програмата Транспорт

От последно място по разплатени пари през 2009-а днес тя е на върха с над 1.27 млрд. лв. (31.42% от бюджета). Показателен е фактът, че към 668 млн. лв. от тях са били усвоени само през миналата година, а още 382 млн. лв. от началото на тази. Иначе най-много средства – 605.7 млн. лв., е получила столичната общинска фирма Метрополитен, която изгражда подземната железница. Освен това дружеството има два одобрени проекта на обща стойност 1.5 млрд. лв., така че през следващите месеци постъпленията неминуемо ще се увеличават. Все пак крайният срок за завършването на втория метродиаметър и съответно разплащането на свършените дейности, са през тази есен.

Другият голям пай от средствата по програма Транспорт – 370 млн. лв., са отишли за довършването на магистрала Тракия. На практика само тези два проекта формират около 80% от всички разплатени пари. По-съществени плащания има и за новите лотове на Марица – 62.4 млн. лв., както и за модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас – близо 88.7 млн. лева. Точно с тези обекти са свързани очакванията за още по-голям напредък до края на 2012-а. Тепърва ще започнат и траншовете за реконструкцията на жп линията Пловдив-Септември и за автомагистрала Струма, чиято обща стойност е над 1.3 млрд. лева. Не са за пропускане и средствата за пътния възел между магистрала Хемус и столичното околовръстно, както и участъка Кърджали-Подкова, за които са предвидени още около 100 млн. лева. Но за договарянето на нови проекти по Транспорт оттук нататък не може да говорим, тъй като бюджетът на програмата е разпределен на 95 процента.

Сравнително добре се представя и програмата Регионално развитие. Само от януари до юни платените по нея пари нараснаха с почти 25% до 788 млн. лв., което е 25.13 на сто от целия й бюджет. И това при положение че през 2011-а бе регистриран скок от над два пъти. С най-голям принос за този резултат (64.5 млн. лв.) обаче е финансовото споразумение между правителството и Европейската инвестиционна банка по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA). Очаква се до края на годината по това направление да има далеч по-значителен ръст на плащанията, тъй като освен множеството нови пътни проекти ще започне и изпълнението на договорите за модернизация на градския транспорт в Бургас и София, които са за общо 253 млн. лева.

Макар и без много шум, платените суми по програмата Развитие на човешките ресурси също растат стабилно. От 384 млн. лв. в началото на 2012-а те вече са 539 млн. – 22.75% от бюджета. Две трети от тях са отишли за различните програми на Министерството на образованието, младежта и науката, Агенцията по заетостта и тази за социално подпомагане.

Положителните тенденции рязко свършват дотук. Програмата

Околна среда все така е пълен батак

nbsp;

При нея забавянето е огромно, за наваксване и дума не може да става и въпросът не е дали, а колко пари ще загубим. Засега са усвоени едва 464 млн. лв. (11.4% от всичките 3.5 млрд. лв.) при точно 400 млн. лв. преди шест месеца. Общо взето, плащанията се движат с около 140 млн. на година и по всичко личи, че и през 2012-а няма да е по-различно. А уж годишно трябваше да растат най-малко двойно… На практика единствените големи проекти, по които се работи сега, са тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и по системата от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на столичното кметство. Общата им стойност е 620 млн. лв., а усвоените средства са съответно 24.4 млн., 25.6 млн. и 43.5 млн. лева. При това през последните шест месеца напредък има само около софийския завод. Нелепото при тази ситуация е, че сред първенците по усвоени средства – с 27.4 млн. лв., се нарежда и самото екоминистерство, като половината от парите са отишли не за друго, а за допълнителни възнаграждения на служителите поради добре свършената работа.

Изключително зле върви и изпълнението на оперативната програма Административен капацитет. Плащанията по нея направо са замръзнали и усвояването на средствата стои на почти същото ниво, както през 2009-а. Очакванията са търговете за електронното правителство сега да раздвижат нещата, но истината е, че като цяло държавата не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си.

Сериозно недоумение буди и слабата активност по програмата Техническа помощ, която би трябвало да спомогне за подготвянето на повече и по-качествени проекти. От всичките 111 млн. лв. по нея досега са оползотворени само 25 милиона.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст