Министерството на финансите много обича да се хвали с успехите които постига при пласирането на държавни ценни книжа на българския надзор, а след като пласира еврооблигационната емисия вече и на международния пазар.
Почти всеки месец до медиите се разпращат съобщения, в които се описва какъв огромен успех е постигнало ведомството на Дянков заради рекордно ниската доходност на поредната емисия. Ето например през изминалата седмица медиите бяха информирани, че Министерството на финансите е преотворило емисия 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) при рекордно ниска среднопретеглена доходност от 3.49 процента. На провелия се на 23 юли 2012 г. аукцион одобреното количество беше 35 млн. лв., а за втори пореден аукцион коефициентът на покритие достигна 4.91 пъти.
Човек трябва да се зачете по-надолу, за да разбере, че всъщност правителството е емитирало дълг със срок на погасяване не от десет, а от пет години и половина. При това положение обаче могат да бъдат направени някои съпоставки, при които емисията вече не изглежда такъв огромен успех, какъвто се опитва да го представи министерството. Нека си спомним каква премия за държавния риск платихме по емитираните на 2 юли петгодишни еврооблиации. За тях надбавката бе 3.2-.3.3% и това бе посочено от самия Дянков. Сега за облигации с почти същия матуритет (разликата от половин година) въобще не влияе на цената, правителството плаща 3.49% доходност. Е, успех ли е това?
Вярно е, че пълната доходност по евроблигациите бе 4.48%, но разликата между нея и премията от 3.2-3.3%, която платихме за риска, идва от цената, по която купувачите привличат ресурс на международните пазари. С други думи, сравнение може да става само между рисковата премия на българските еврооблигации и доходността на ДЦК-тата за вътрешния пазар. А от това сравнение не може да се прави заключение, че цената на българския дълг със срок на погасяване от пет години намалява.
