Последните данни на БНБ, които обхващат шестте месеца на 2012-а, излязоха през седмицата и са един доста точен индикатор за размера на вземанията. Според тях фирмените кредити в края на юни са 24.9 млрд. лв., като 6.48 млрд. лв. от тях са лоши и преструктурирани. Обемът на тези проблемни вземания от началото на годината е нараснал с 830 млн. лева.
За разлика от фирмените заеми по задълженията на населението не се забелязва увеличение на необслужваните и преструктурираните кредити. Независимо от това натрупаната сума при тях въобще не е за пренебрегване. Говорим общо за 3.2 млрд. лева. Като ги съберем с проблемните фирмени заеми, се вижда, че банките имат трудности със събирането на 9.68 млрд. лева. Ето толкова голям в числово изражение е проблемът, за който спорят пред Конституционния съд омбудсманът, от една страна, и Министерският съвет, БНБ и Асоциацията на банките в България, от друга. Неслучайно всички банкери са на мнение, че ако процедурите по събиране на вземанията се утежнят, вместо да се улеснят, това може да доведе до допълнително увеличаване на размера на лошите кредити.
Разбира се, не са малко хората, които ще кажат, че банковите мениджъри са отговорни за поетите непремерени рискове, тъй като те са разрешавали на различни компании и едри бизнесмени с недотам чиста репутация да получат заеми, чиито единични суми нерядко надхвърлят 50-60 млн. лева. Сега банките се опитват да покрият всички тези рискове. Резултатите от техните действия обаче се отразяват в нивата на лихвените проценти, от които по-голямата част от българите се оплакват. И е логично да се предполага, че всяко усложняване на процедурите по събиране на проблемните вземания ще рефлектира върху невинните кредитополучатели – тези, които си плащат. И ще бъдат потърпевши от всяко по-нататъшно увеличение на лихвите.
