Заложните къщи козината си менят, но нрава – не. Напук на по-строгите изисквания на актуализираната наредба за дейността им от началото на 2010-а, две години по-късно те продължават с единия крак да са в черния бизнес. Денонощният им режим на работа е гаранция за бързото и сигурно осребряване на крадени вещи. А който е воден от принудата да поиска пари, е готов да плати и лихва, понякога надхвърляща дори познатите от близкото минало 1000% (на годишна база).
Напоследък обаче модната тенденция да мимикрират се засили. Лихварите заобикалят табелата заложна къща, защото в това си битие те са обект на засилен контрол – основно от Комисията за защита на потребителите, но и от полицията и от данъчните. Прекръстват се на оказион или златарска къща, за да избегнат погледите на контрольорите. Стига се до пълни безумици – Денонощна заложна къща се преименува в Денонощна къща(!?!).
Освен оказион, табелата заложна къща се сменя и с фирма за недвижими имоти или лихварите просто се настаняват да работят в някое кафене. Това обясни специално за БАНКЕРЪ Вангел Вангелов, председател на управителния съвет на Българската асоциация на заложните къщи, която обединява сериозния бизнес в бранша. Тези мобилни кредитори най-често са измамници – фирми или физически лица, които не желаят да спазват законите и наредба за дейността на заложните къщи. Във всеки град в България има такива лихвари – знаят ги и хората, и полицията, и другите контролиращи органи, но въпреки това не ги проверяват, оплаква се Вангелов.
nbsp;
Предоставянето на парични заеми срещу залог на вещи у нас беше и си остава изключително доходен бизнес. Въпреки нормативните ограничения те процъфтяват – като една монополна търговска верига, отговаряща за пласмента на силово придобити ценности.
Да, мина времето на невинно изписаните на таблата лихви от 1, 5, чак до 10%, които бяха дневни лихви, а не, както по инерция предполагаха гражданите – месечни или годишни. Преди лихвата беше въпрос на виртуозност на лихваря – как да те натоварят без да усетиш.
Играта на лихви и такси
С поправките в наредбата от 2010 г. максималната месечна лихва е закована на 3 процента. На раздаващите пари обаче този процент им е много нисък. Средно даваме заем в размер на 60 лв. за две седмици, което при лихва 3% прави 90 стотинки цена на заема, което не може да ни покрие дори разходите, обясниха от асоциацията. За да си докарат предишните печалби те, както всяка банкова и небанкова институция, въведоха такси за обслужване на заемите. Тези такси са с такъв размер, че месечният процент на разходите достига 10-15 процента. Това обаче е законно, защото наредбата не ограничава размера на таксите, които къщите могат да събират.
Най-вероятно смисълът на тавана на лихвата е да се ограничи прането на пари чрез заложни къщи, коментират от асоциацията. Причината е, че върху таксите за разлика от лихвите се начислява ДДС и вече не могат да се узаконяват пари, без да се плащат данъци.
Дали длъжниците разбират за тези такси при вземането на парите, си остава спорно. Няма документация от нито една заложна къща, която да показва, че този важен факт е упоменат дори и с най-дребния шрифт.
Най-лесно въртят номера лихварите, пребоядисали се като оказиони. Предлагате да заложите телефон, който като нов струва поне 600 лв., срещу 120 лева. Лихварят го приема срещу исканата сума, заявявайки, че ще го продаде за 150 лв., а пяната от 30 лева – за него. Вие обаче, след като сте покрили спешното плащане, отивате и си искате вещта. Оказва се, че човекът от оказиона ще ви я върне срещу 3% месечна лихва и примерно с измислена такса от 10 лв. върху сумата, което е почти 10%, заради това, че е правил настойчиви опити да го продаде, но не е успял.
Номерът със собственика на вещта
Според изискванията всеки лихвар вече е длъжен да изисква декларация от клиента си, че е собственик на вещта, която предлага в залог. Онези заложни къщи обаче, които вече са претърпели метаморфоза и не се водят лихвари, го правят само при желание на клиента. За другите, които го карат през просото, просто е достатъчно да хванеш някой неук ром с лична карта, който да заложи краденото и да подпише декларацията от свое име. Примерно срещу две цигари.
Никой не е спрял да приема несертифицирано злато като залог, въпреки забраната за това. За българските изработки на накити щемпелът е роза, подобна на тази на БСП. За чуждите трябва да има отпечатък на производителя, по който да може да бъде идентифициран.
Забраната за залагане на имоти пък се преодолява с финт. В тези сделки вече не заложната къща, а физическо лице, неин собственик или служител, е страна по договора. Така че, ако го закъсате толкова, че да предлагате имот срещу спешни пари, внимавайте с кого подписвате – с физическото лице като управител и представляващ къщата или с управителя на къщата като физическо лице.
Така, въпреки спецификата си, заемите на заложните къщи продължават да си живуркат в нормативен вакуум.
Как да различим оригинала от ментето
nbsp;
Вангелов настоява държавата и бизнесът най-сетне да въведат работещи правила, за да се разграничат коректните от измамническите фирми в бранша. Асоциацията има вече над 100 фирми членове с над 800 обекта, почти половината от всички в страната, коментира Вангелов за БАНКЕРЪ. В електронна база данни се регистрират всички лица, залагали крадени вещи.
Вангелов е изпратил писмо и до премиера Бойко Борисов с предложение да се допълни Наредбата за дейността на заложните къщи със Златарска къща и Недвижими имоти. Неговата идея е да се премахне сивият бизнес в бранша, като се вкарат под надзор и метаморфозите на заложните къщи. Началникът на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова обаче с формална любезност му е отговорила, че тези фирми ще продължат да се занимават с лихварство, необезпокоявани от закона и наредбата.
В момента се залага най-вече злато, защото цените на техниката паднаха, а и все по-рядко клиентите носят нови и модерни уреди. Напоследък фолк певици и новобогаташи, закъсали за пари, залагали луксозни автомобили и скъпи вещи в заложни къщи заради дискретността.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Статут
Въпреки растящия брой на случаите на злоупотреби и измами с правата и собствеността на гражданите при техни сделки вече над 20 години те са плаващ субект в българското законодателство. Според нормативните разпоредби заложните къщи са стопански субекти, които нямат статута на небанкови финансови институции. Още през 1991 г. те са изключени от регулацията на Закона за банките и кредитното дело и дейността им не е регламентирана никъде. В чл.2, т.5 на Закона за банките от 1997 г. беше посочено само, че тази дейност се подчинява на разпоредби и ред, установени от Министерския съвет, но такива не бяха разработени. Едва през пролетта в края на 2009 г. бе приета наредбата за условията и реда за дейността на лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи), предвидена доста преди това в sect;23, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон. От 2010-а наредбата започна да се прилага и лихварите попаднаха под ударите на контрола. Вече трета година обаче повечето заложни къщи продължават да действат постарому.
Всъщност дейността им се подчинява на общия ред за заемите и залозите, регламентиран в чл.149-чл.165 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в чл.321- чл.315 от Търговския закон (ТЗ). Правната материя, която регламентира тази дейност, обаче е разпокъсана и непоследователна. Освен това тя не е съобразена със спецификата на заемните търговски сделки, страна по които са и граждани. При тях приложението на нормативните разпоредби е още по-усложнено, поради това че в редица отношения тези сделки са приравнени с търговските. Третирането им като търговски се определя от факта, че единият от участниците в тях ги извършва по занятие. Това има голямо значение при договарянето на заемните условия, тъй като в разпоредбите по въпроса за лихвите в търговското и в гражданското законодателство има голяма разлика .
Без да се навлиза в нормативни подробности по въпроса, е достатъчно да се каже, че в качеството си на търговец заложната къща може да начислява лихва и без лихвена клауза в заемния договор. При търговски сделки тя се дължи по закон.
