На 21 август през 1944 г. започва международната Конференция в Дъмбъртън Оукс (на английски: Dumbarton Oaks Conference), която е прелюдия към създаването на ООН. Тогава идеята за ООН бива изказана и обсъждана за пръв път.
Тя се провежда между 21 август и 7 октомври 1944 г. в Дъмбъртън Оукс (имение във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ) с представители на Съединените Щати, СССР, Обединеното кралство и Китай. Конференцията е председателствана от американския заместник-секретар Едуард Райли Стетиниус (U.S. Undersecretary of State Edward Reilly Stettinius). Британската делегация е оглавена от Постоянния държавен секретар за външните работи сър Александър Кадоган (Permanent Under-Secretary of State for Foreign Affairs Sir Alexander Cadogan), а съветската – от посланика им в Щатите, Андрей Громико.
Дискусиите относно реализацията на ООН включват кои държави ще бъдат поканени в нея, създаването на Съвета за сигурност на ООН (UNSC) и правото на вето, което ще бъде дадено на постоянните членки.
Тази конференция е последвана от Ялтенската конференция (февруари 1945 г.) и по-късно от Харта на Обединените нации (26 юни 1946 г.).
Уставът (Хартата) на Обединените нации е договор, който образува и основава международната Организация на обединените нации. Той е подписан на Конференцията за международна организация на обединените нации в Сан Франциско (Калифорния, САЩ) на 26 юни 1945 г. от 50 от 51-те страни първоначални членки на организацията (Полша го подписва по-късно).
Договорът влиза в сила на 24 октомври 1945 г., след като е ратифициран от петте постоянни члена на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, САЩ, СССР (Руска федерация) и Франция. Хартата се състои от встъпление (преамбюл) и редица членове групирани в 19 глави.
