На 21 август през 1951 г. в градчето Канък, област Стафордшър (Централна Англия) е роден Глен Хюз (Glenn Hughes), английски рок музикант – певец и бас китарист. Името му добива световна слава след като в средата на 1970-те се присъединява към т.нар. трети и четвърти състав на легендарната английска хард рок група Дийп Пърпъл. След разпадането на групата през 1976-а, Хюз започва дългата си солова кариера с кратко прекъсване за присъединяването му като вокалист на Блек Сабат за албумът им от 1986 г. – Seventh Star. В момента е фронтмен на супергрупата Блек Кънтри Комюниън.
Глен Хюз напуска училище още на 15-16-годишна възраст, за да свири в различни местни групи. По това време той е силно повлиян от издаваните от компанията Мотаун изпълнители, чийто плочи слуша непрекъснато. Кралят на соула – Отис Рединг, е сред изпълнителите имащи възлова роля при оформянето на стилът на Хюз.
Хюз основава Finders Keepers през 60-те, където свири на бас и пее. През 1968 г. заедно с Мел Гейли (бъдещ китарист на Уайтснейк) и Дейв Холанд (бъдещ барабанист на Джудас Прийст) сформират групата Трапийз. Тя издава три дългосвирещи студийни албума. В Англия интересът към триото е слаб, но в САЩ, с подкрепата на нашумялата бирмингамска група Муди Блус, Трапийз спечелват значителен брой почитатели и дори се установяват в Лос Анджелис. В края на 1972 г. излиза третият им албум и в началото на следващата 1973-а, музикантите започват серия от концерти за представянето му. По това време Хюз отхвърля предложение за присъединяване към известната бирмингамска група Илектрик Лайт Оркестра.
В същия период Йън Пейс и Ричи Блекмор гледат изпълненията на Хюз и решават, че той е напълно подходящ да се впише в замисляния нов състав на Дийп Пърпъл. Те му предлагат мястото на напусналия басист Роджър Глоувър, въпреки че Хюз се възприема по-скоро като вокалист, отколкото като бас китарист. Когато по-късно Дейвид Ковърдейл се присъединява към групата двамата често си разделят вокалните партии. С Ковърдейл и Хюз излизат албумите Burn и Stormbringer, които се превръщат в поредните класически произведения с логото на Пърпъл. През същата година, групата е хеадлайнер на прочутия фестивал Калифорния Джем, а участието им е записано и издадено – California Jamming (1996 г.). През 1976-а, Хюз напуска групата и започва соло кариера.
През 1982г, заедно с Пат Трал (бивш китарист на Пат Травърс) сформират Хюз/Трал. Заедно издават един студиен запис със същото заглавие, който като цяло остава незабелязан по времето, когато излиза, но в днешно време много почитатели и музиканти твърдят, че това е любимият им албум на Глен Хюз. В средата на 80-те Хюз участва в отделни албуми на различни групи, сред които Феномена (Phenomena и Phenomena II: Dream Runner), Гери Мур (Run for Cover) и Блек Сабат (Seventh Star).
През 2005 г. Хюз издава Soul Mover, който е последван от европейско турне. Освен това през същата година работи с Тони Айоми върху албумът му Fused. На следващата година Хюз издава Music for the Divine, в който участват Чад Смит и Джон Фрушанте от Ред Хот Чили Пепърс. Следва ново европейско турне. През 2007-а е издаден Live in Australia – акустичен аудио албум и придружаващо го DVD от известният клуб Basement в Сидни. В албума са включени песни от последните албуми на Хюз, класики от периода с Пърпъл, както и джем сешън и различни кавъри. Най-новият албум на Хюз – First Underground Nuclear Kitchen, излиза през 2008-а. През 2010 г. Хюз сформира супергрупата Блек Кънтри Комюниън заедно с Джейсън Бонъм, Джо Бономаса и Дерек Шериниън. През 2010 г. Хюз е гост вокал (заедно с Йорн Ланде от Мастерплан) на Heaven and Hell по време на High Voltage Rock Festival в памет на Рони Джеймс Дио.
През май 2011 г. излиза автобиографията на Хюз, озаглавена Deep Purple And Beyond: Scenes From The Life Of A Rock Star, чийто съавтор е Джоел Макайвър и включва съдействието на Тони Айоми, Дейвид Ковърдейл, Ози Озбърн и Том Морело, както и въведение, написано от Ларс Улрих.
