Г-н Хампарцумян, повечето от хората, които се занимават с икономически анализи, подчертават, че ако фирмите не се съвземат скоро от кризата, и бъдещето на финансовата индустрия няма да е много розово. Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през следващите половин до една година?
– Мисля, че ще се запази сегашната ситуация, която може да се характеризира като стабилност на ниско ниво. Икономиката ще продължи да е в стагнация. Може много да се спори дали тя расте, и или не расте. Но дори да има някакъв растеж, той е малък и въобще не може да става дума за някакъв изявен инвестиционен ентусиазъм или апетит.
Казвате стабилност, но и в последните статистически данни се вижда, че банките намаляват чистите си приходи от лихви, от такси и комисиони. Защо според вас се случва това?
– Няма как банките да са добре, когато бизнесът на клиентите им не върви. Крайно време е да се разбере, че когато приходите на гражданите и на фирмите не само не се увеличават, а и намаляват, неминуемо в един момент това рефлектира и върху техните кредитори, в това число и върху банките.
В такъв случай проблемът е докога банките ще могат да поддържат стабилност при подобна конюнктура? Защото намаляването на приходите се отразява на печалбите им, а оттам и на състоянието на капитала им.
– Ами нека да го кажем така: ще издържат дотогава, докато акционерите им имат интерес да ангажират свой капитал в такова предприятие.
Да, но повечето акционери в българските банки са от други европейски страни. А перспективите пред икономическото развитие и на Стария континент въобще не са розови. Това не вещае ли проблеми за българските банки?
– Аз не съм от хората, които отписват Европа толкова лесно. Това е един от районите на света с един от най-желаните стилове на живот и съм сигурен, че ако бъдат положени необходимите усилия, икономическата конюнктура в Европа бързо ще се подобри.
Необходими ли са държавни стимули за изваждане на нашия пазар от сегашната стагнация?
– Не вярвам много в държавните стимули. За мен ролята на държавата е да създаде такава благоприятна инвестиционна среда, която да дава равни възможности на всички предприемчиви хора да правят бизнес и да остави конкуренцията да си свърши работата. В този смисъл англичаните имат една хубава приказка, че държавата трябва да бъде честен брокер.
Като заговорихме за държавата, представители на правителството постоянно твърдят, че финансовата стабилност е предпоставка за увеличаване на чуждестранните инвестиции. Само че те продължават да не идват или са толкова малко, че не водят до икономически ръст у нас. Каква е причината?
– Ако искаме да сме оптимистични (както приляга на хилядния брой на едно финансово издание), няма как да не се съгласим, че финансовата стабилност е много важна предпоставка за увеличаване на инвестициите. Тя може да бъде основа и за икономическия растеж. Но за да се случи това, трябва да се направят много други стъпки по отношение на реформиране на различни сфери, да се улеснява правенето на бизнес в България и много други неща, за които постоянно се говори и които са важна част от повишаването на атрактивността на страната ни като място, привлекателно за инвестиции. Всички тези реформи трябва да облекчават както чуждестранните, така и местните инвеститори, без да се дава някакъв приоритет на едните или на другите.
Кои са най-мрачните и кои най-добрите страни на българския бизнес, които се проявиха по време на кризата?
– Най-мрачните са опитите на различни бизнесмени да не връщат задълженията си – не само към банките, но и към други фирми, които са техни партньори и доставчици. Явлението, което навремето наричахме кредитни милионери, а сега ги определяме като недобросъвестни длъжници, отново се прояви с доста голяма сила. Аз лично хранех илюзиите, че този тип поведение е отживелица за българската бизнес реалност. Но уви. Оказа се, че отново има хора, които не обслужват взетите назаем пари, но не защото не могат, а защото не искат. И точно заради тях сме свидетели на опити за измама на кредитори чрез добре познатите вече правни похвати като изтегляне на датата на неплатежоспособността, чрез сложни схеми, при които обезпечения изчезват, активите на фирмите длъжници се източват и така нататък – натрупа се доста разнообразна практика.
А хубавата страна е, че начинът, по който бе изградена финансовата система след предишната катастрофална криза, показва завидна устойчивост.
Да, но именно тази финансова система понася доста критики от обществото за високите лихви. Смятате ли, че този проблем вече е отминал?
– Лихвите, които клиентите на банките плащат, намаляха по естествени причини. Това се случва по силата на пазарни механизми, а не заради административен натиск. Което означава, че държавата като че ли разбра, че намаляването на лихвите зависи най-вече от подобряването на средата за правене на бизнес, а не от приемането на някакви декрети.
Като говорим за бизнес среда и за кредитиране, през лятото в публичното пространство започна дискусия за необходимостта от закон за фалит на гражданите? Вие смятате ли, че е необходим такъв регламент?
– Според мен законовото уреждане на фалита на физически лица трябва да бъде обвързано със създаването на кредитно бюро. То би позволило недобросъвестните длъжници – не само на банките, а и на други търговци и институции, да бъдат извадени от кредитната система. На хората трябва да им е ясно, че ако поради една или друга причина спрат да обслужват редовно задълженията си, за дълъг период от време няма да имат достъп до нов кредит. Докато липсва такава санкция, това създава едностранни преимущества за длъжника. Имам предвид, че той ще обяви фалит, ще спре да плаща и след година или две отново ще започне да трупа дългове. А както казах, има възможност през няколко правни трика да укрие имуществото си от кредиторите и ако няма процедура, при която достъпът му до нов кредит да бъде забранен, той повторно може да ощети не само банки, но всички други компании, които предлагат услуги на кредит. Трябва да се научим, че за да функционира нормално една икономика, всеки трябва да си плаща сметките. Иначе рискуваме да създадем система, при която злоупотребата с права – нещо, което за съжаление по нашите географски ширини е социално приемливо, ще генерира големи загуби, които трябва да покриват добросъвестните платци.
nbsp;
