Борис Грънчаров е редови член на Софийската градска организация на БСП. Допреди седмица 46-годишният социалист не беше познат в столетницата, дори не беше и делегат на последния й конгрес. Червените научиха името му малко преди бляскавия събор на Бузлуджа, когато разбраха, че той атакува в съда легитимността на 48-ия конгрес, провел се на 19 и 20 май. Причината е, че според него конгресът е бил свикан с половин година по-рано от уставния срок. След като предпоследният 47-и се е състоял през октомври 2008 г., 48-ият не би трябвало да се провежда преди октомври 2012 г. при положение че има 4-годишен мандат, смята Грънчаров.
Безсмислено е отсега да се гадае какво ще реши по случая Софийският градски съд. Ако магистратите решат, че искът е основателен, изборът на председател и на ръководството няма да е валиден и конгресът ще трябва да се повтори. Има различни мнения дали жалбата е добре правно обоснована. По-интересното в случая е, че Грънчаров, зад когото хора в БСП съзряха сянката на Георги Първанов, а други си спомниха, че е атакувал и избора на председател на столичната организация, поставя важен въпрос. А именно защо конгресът на БСП се проведе толкова рано?
Преди 19 май червеният апарат се занимаваше със стягане на редиците, за да може партията да изглежда обединена около Станишев. След това Първанов се оттегли от лидерската битка, признавайки поражението си. Последва събирането на 720 хил. подписа за референдум за АЕЦ Белене и триумфалното им внасяне в парламента. Бузлуджа посрещна социалистите окъпана в красиви светлини, а камерите предадоха надлъж и нашир фигурата на председателя пред млади неокомсомолци, пазещи в сърцето си заветите на Благоев. В последните месеци БСП се къпе в слава, а членовете й отново бяха мобилизирани да работят и се борят в единомислие след непривичния за тях епизод на конфронтация между две силни партийни фигури. И конгресът, и подписката, и Бузлуджа обаче са само стъпки, подчинени на една-единствена цел – да изглежда Станишев силен до края на септември, когато се очаква да бъде избран начело на ПЕС. Затова и конгресът се изтегли толкова напред.
Въпросът е какво ще прави БСП, след като (ако) Станишев бъде избран за шеф на европейските социалисти? Той ръководи партията вече от 12 години. На първите му избори като председател през 2001 г. Коалиция за България спечели повече от 783 хил. гласа, които съответстваха на 48 места в парламента. Четири години по-късно за нея гласуваха почти 1.3 млн. души, изпратили в парламента 80 депутата, а през 2009 г. подкрепата за БСП се срина до около 748 хил. гласа, осигурили й 40 места в Народното събрание. Станишев постепенно успя да си спечели подкрепата на известните партийни личности, които искаха от него да се оттегли след загубата на изборите. Сега вече и председателят, и те са се слели в едно статукво, което спокойно може да не помръдне още 12 години, освен ако самото то не го реши.
Напомня ли ви това за едни по-други времена? Малко е да се каже, че в партията приемствеността отново е надделяла над потребността от промяна. В БСП няма свеж въздух и дори лидерството на ПЕС, което трябва да признаем за голям успех, едва ли ще отвори достатъчно широко прозорците. Дори напротив – може допълнително да бетонира несменяемите.
На както и да е – ръководството прави толкова, колкото може. В крайна сметка всеки, не само в политиката, си търси начин за оцеляване, дори и да не е особено възвисен. Пък и на фона на безличието в ГЕРБ и проблемите на старата десница БСП не стои зле. Казусът Грънчаров срещу Станишев показва живия стар инстинкт на социалистите да се впускат във вихъра на пропагандата, без да обмислят внимателно действията си. Е, щом е за председателя и за поста му, сигурно си струва…
