Франция иска Гърция да остане в еврозоната. Германия пък настоява Атина да изпълнява стриктно поетите ангажименти към международните си кредитори. Берлин и Париж ще координират действията си по отношение на южната ни съседка, която е в основата на разразилата се криза на държавния дълг в общността на еврото. Окончателното решение за съдбата й обаче се отлага отново, този път за средата на септември. Тогава ще станат ясни заключенията от поредната проверка на тройката гръцки кредитори – Европейският съюз, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, за напредъка на реформите в страната. Такива в резюме са резултатите от официалната вечеря на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд на 23 август в Берлин.
Неотстъпчивостта на партньорите остава тясно място за маневри на гръцкия премиер Андонис Самарас, който има нелеката задача да извоюва отстъпки по време на совалката си между Берлин и Париж на 24 и 25 август. Той не иска пари, а повече време – отсрочка от две години, за да постигне обещаната фискална консолидация (вместо през 2014-а това да стане през 2016-а). Претенциите му имат резон. През последните три години икономиката на Гърция се е свила с 20%, стандартът на живот е паднал с една трета, пенсионерите са загубили 20% от доходите си, а 50% от гръцките младежи са безработни. В резултат на серията от предсрочни избори пък Атина допълнително забави изпълнението на ангажиментите, които пое, за да получи втория спасителен пакет за 130 млрд. евро.
Първото изпитание за Самарс през тази седмица бе на родна земя по време на посещението на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер на 22 август. Гърция обръща страницата в политически, икономически и социален план, заяви Самарас по време на съвместната пресконференция след срещата с Юнкер, който е и ръководител на групата на финансовите министри от еврозоната. Гостът пък отбеляза, че всяко удължаване на сроковете за фискална консолидация ще зависи от заключенията на тройката кредитори. Истината е, че Гърция, предвид случилото се предимно през последните две години, страда от криза на доверието, изтъкна Юнкер. Той добави, че страната има последен шанс да докаже, че може да се справи и да остане в еврозоната.
По оценки на МВФ Гърция ще има нужда от допълнителни 13-14 млрд. евро, за да финансира разходите си през 2015-а и 2016-а дори, без да се удължава срокът на консолидационната й програма, съобщи гръцкият всекидневник Ta Nea, без да цитира източника си на информация. Евентуална двегодишна отсрочка на плана за фискални реформи ще изисква нови 15 млрд. евро за покриване на дефицита, така че общият размер на допълнителните финансови средства за двете години ще достигне 28 млрд. евро, допълва вестникът.
В интервю за германския Билд Самарас подчерта, че иска глътка въздух, за да проведе политическите промени, които ще решат дълговите проблеми на Гърция. Той увери, че правителството му има напредък в провеждането на структурните реформи и в продажбата на държавни активи. Ta Nea пък писа, че гръцкият финансов министър Янис Стурнарас е представил на премиера пакет от мерки за съкращение на разходите с 14 млрд. евро. Той включвал намаление на пенсиите с 2 до 20% и до 35% съкращение на заплащането на служителите в държавните компании. Целта е да се получи първичен бюджетен излишък от поне 3.6 млрд. евро през 2013-а и 9.5 млрд. евро през 2014-а след планиран дефицит за 2.06 млрд. евро през тази година. Пакетът ще получи евентуално одобрение до 14 септември, след като бъде съгласуван с мисията на тройката кредитори.
Франция преценявала параметрите на гръцката програма за прекалено сурови, като се има предвид състоянието на страната, заявил на 22 август пожелал анонимност официален френски представител. Дори сътрудниците на Меркел показват известна отстъпчивост. Германският финансов министър Волфганг Шойбле вече отказа категорично още пари за Гърция. В интервю за германската радиостанция SWR2 на 23 август той заяви, че да се даде повече време на Атина за изпълнение на задълженията й по международната помощ означава повече пари и нерешаване на проблемите. Шойбле обаче призна, че трябва да се прояви разбиране към южната ни съседка, която загуби време от поредицата избори.
В Германия през последните дни циркулират няколко опции, включително авансови плащания на помощта, които да помогнат за преодоляване на ликвидни затруднения, понижение на лихвените проценти или удължаване на срочността на заемите, както и второ намаление на размера на задълженията, този път на гръцките държавни облигации, които са притежание на публични институции, най-вече на ЕЦБ. Но до 15 септември и дори до октомври решение няма да има.
