Километрични задръствания и изнервени шофьори очакват всички преминаващи през западния изход на София в следващите близо две години. Причината е в крайно необходимата, но сериозно закъсняла реконструкция на западната дъга на столичното околовръстно шосе в участъка между магистрала Люлин и бул. Сливница (Европа).
Официалната първа копка на проекта бе направена през седмицата в присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на транспорта – Ивайло Московски и на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ)инж. Лазар Лазаров.
Ако всички върви по план, след 22 месеца Западната дъга на околовръстното
ще заприлича напълно на южната
– с по три активни ленти за движение във всяка посока (с обща ширина 21 м и с 3 м разделителна ивица между тях), локални платна, всяко с ширина 6 м, и 2 м тротоари. Планирано е да се построят и две безконфликтни кръстовища – с бул. Царица Йоанна (който в момента изобщо не стига до обходния път на столицата) и с бул. Сливница. Първото ще е подобно на пътния възел при бул. Черни връх, като директното трасе на Околовръстното ще минава на второ ниво чрез естакада. На бул. Сливница пък ще се строи кръстовище на три нива.
Вън от съмнение е, че изграждането на всички тези сложни съоръжения ще затрудни изключително много трафика в района. Репортерска проверка на в.БАНКЕРЪ установи, че дори през отпускарския август в пиковите часове по пътя от Калотина се образуват огромни колони от автомобили и камиони. Същото е положението и в обратна посока, въпреки двете ленти за движение. Още по-трагична е ситуацията за шофьорите, идващи по околовръстното от Люлин – там има само по едно платно, целият път от Филиповци до Сливница е осеян с огромни дупки и изровени дълбоки коловози, което прави невъзможно движението със скорост, по-висока от 20 км в час. Бедна ни е обаче фантазията до какви тапи ще се стигне при изграждането например на изключително сложното кръстовище на три нива, което по думите на министър Павлова трябва да е готово още догодина. Допълнително затрудняващо нещата обстоятелство е, че в тази част на София
обходни маршрути липсват
Единствената алтернатива, ако идвате от Калотина и искате да продължите към южната дъга на околовръстното шосе, е заобикаляне през Банкя до кръговото на магистрала Люлин. Но по този начин маршрутът се удължава значително, а и едва ли съгражданите на премиера Бойко Борисов ще са особено ентусиазирани да видят как стотици ТИР-ове дневно минават покрай домовете им.
В капана на строителството ще падне и транзитният трафик от Централна и Западна Европа, който сега се изнася по Северната дъга. Вярно е, че има път покрай магазин Джъмбо, който излиза на столичния ринг, но асфалтът по него свършва малко след търговския обект и оттам нататък е само за любители на офроуд преживяванията.
За алтернативните трасета трябваше да се помисли далеч преди да започнат градежите и вината за липсата им донякъде е на Столичната община. Години наред тя така и не сколаса да изгради една смешна отсечка от половин километър, която да осигури пробива на люлинския бул. Царица Йоанна и съответно пряка връзка от центъра на столицата към Банкя и Калотина.
Още преди да е започнало същинското строителство, в специализираните форуми в интернет вече се появиха и
първите основателни критики
към бъдещите съоръжения. Например в проекта на големия пътен възел на бул. Сливница липсва възможността за ляв завой от Северната дъга към центъра на София. Същото е и ако идвате от столицата и искате да завиете наляво към магистрала Люлин. Друг пропуск е, че Филиповско шосе няма да има автономна връзка с Околовръстното и за включване в него ще се ползва кръговото на разклона за Банкя. Няма как да не отбележим и това, че въпреки предвидените тротоари, не е помислено за подлези и надлези за пешеходците. Да се надяваме, че част от тези недостатъци ще бъдат изгладени в движение, защото все пак ще бъдат похарчени немалко пари.
Впрочем проектът за западната дъга можеше още да отлежава по чекмеджетата, ако не беше едно решение на Върховния административен съд, взето за безпрецедентно кратки срокове, и то непосредствено преди началото на лятната ваканция на магистратите. Проблемите възникнаха, след като Агенция Пътна инфраструктура обяви в края на миналата година обществената поръчка за избор на изпълнител. Оферти подадоха 13 фирми и сдружения, но бяха отворени финансовите предложения на десет от тях, а останалите три останаха неразгледани заради пропуски в документацията. В крайна сметка, на 1 юни, пътната агенция се спря на обединението Трейс СОП – София, което предложи най-ниска цена от 39 850 000 лв. при заложена индикативна стойност от 74 млн. лева. (В консорциума влизат добричката фирма Пътно строителство АД, Трейс Груп Холд заедно с дъщерното си дружество Пи Ес Ай – Стара Загора, както и Станилов ЕООД.) Един от тримата отхвърлени претенденти – италианското сдружение Салваторе Матарезе – Клаудио Салини Гранди Лавори, обаче обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решението за класирането, с което бе отстранено от участие в процедурата. От АПИ пък поискаха да се допусне предварително изпълнение на обществената поръчка с напълно резонните аргументи, че проектът е ключов за разтоварването на трафика между магистрала Люлин и бул. Европа, а лошото състояние на пътя заплашва живота и здравето на гражданите. Другият коз на агенцията бе, че строителството на участъка се финансира по оперативната програма Транспорт и всяко забавяне може да доведе до цялостното й спиране от страна на Европейската комисия. Тази позиция натежа пред антимонополната комисия и на 14 юни тя допусна предварително изпълнение. Тогава от Салваторе Матарезе и Клаудио Салини Гранди Лавори обжалваха пред Върховния административен съд и казусът съвсем се заплете. На 24 юли магистратите образуваха дело, при все че на 11 юли пълномощникът на италианското сдружение – адвокат Владимир Петров, оттегли изцяло подадената в Комисията за защита на конкуренцията жалба, а ден по-късно ведомството на Петко Николов прекрати производството по нея. Все пак, на заседание на 26 юли, съдът остави без разглеждане протеста на италианците.
За да се решат трайно неуредиците с трафика в западната част на столицата, ще са необходими
още няколко стъпки
и поне на този етап строителното министерство дава индикации, че е готово да ги направи. В нашите планове оттук нататък е да обявим още две тръжни процедури – за изграждането на скоростен път София – Калотина и на Северната скоростна тангента, заяви министър Павлова. По думите й така ще се довърши участъкът от Околовръстния път, ще се направи връзка с магистралите Хемус и Тракия и с границата със Сърбия. Очаква се те да струват общо около 200 млн. лв. и изграждането им да започне през пролетта на 2013 година.
nbsp;
обезщетения
Отделно от средствата, които ще плати на изпълнителя на обекта, правителството ще похрачи над 12 млн. лв. за обезщетения на 97 фирми и частни лица, чиито терени ще бъдат засегнати от изграждането на западната дъга. Най-солидната сума от над 2.44 млн. лв. ще получи СМА Индустриал за няколко парцела в близост до ж.к. Люлин. Проверка в Търговския регистър показва, че предметът на дейност на дружеството е маркетинг, управленски услуги, консултантска дейност по инвестиционни проекти, участие в приватизационни проекти. Негов управител е Никола Зикатанов, а едноличен собственик на капитала е регистрираната в Люксембург Субстанс Файнанс. Според публикации в наши медии СМА индустриал възнамерява да изгради мегакомплекс край Люлин, включващ строителен хипермаркет, мол и обслужващ паркинг. На по-късен етап се предвиждат офис сгради и жилищна част.
Заради разширението на околовръстното собственикът на Мосю Бриколаж – Доверие – Брико, ще получи за 8.7 декара близо 940 хил. лв., Топливо ще вземе 342.6 хил. лв. за два свои терена, Петрол АД – 245 хил. лв., а Булауто – 521 хил. лева.
Рекордно обезщетение от 351 хил. лв. за 777 кв. м, попадащи в обхвата на пътния възел Сливница, ще прибере Снежана Несторова.
