Банковата система в България е непоклатима. Такова впечатление оставя най-общият преглед на резултатите от дейността на финансово-кредитната система през първите шест месеца на годината. Данните за юни, публикувани от БНБ, показват, че в рамките на една година банковите активи са нараснали от 74.97 млрд. на 79.41 млрд. лв., отпуснатите кредити са се увеличили от 53.24 млрд. на 55.56 млрд. лв., депозитите са скочили от 49.94 млрд. на 55.27 млрд. лева. Печалбата им за шестте месеца на 2012-а е 323.45 млн. лв. и е по-голяма – макар и само с 8 млн. лв. – от тази през същия период на 2011-а. А разходите за провизии са намалели – от 624.74 млн. на 542.1 млн. лева. Допълнително успокоение внася и информацията на Централната банка, че има ръст на ликвидните активи и общият коефициент на ликвидност е 26.12%, а капиталовата адекватност е 15.19% – стойности, с които малко държави по света могат да се похвалят. Заключението на БНБ е, че българският финансово-кредитен сектор разполага с 2.6 млрд. лв. като буфер, чрез който може да посрещне неприятни изненади и евентуални загуби.
И все пак
ситуацията не е толкова розова
колкото изглежда на пръв поглед. Вярно е, че общият размер на просрочените с повече от 90 дни кредити все още не представлява заплаха за стабилността на банковия сектор. Според БНБ номиналният им размер е 9.54 млрд. лв., или едва 16.86% от всички отпуснати заеми. Но след приспадане на направените разходи за обезценка (бел. ред. – става дума за натрупаните провизии в размер на 4.33 млрд. лв.) делът на нетните необслужвани кредити над 90 дни вече е 11.28 процента, поясняват от БНБ. Подобен дял на необслужвани вземания не може да срине банковата система. Но все пак има индикации, че ситуацията с кредитирането се влошава, и то по начин, който в дългосрочен план ще се отрази отрицателно на резултатите на целия банков сектор.
На първо място, се увеличават и обемът, а и делът на просрочените задължения към банките, независимо дали ги изчисляваме със или без натрупаните провизии. Второ, оказва се, че има банки, които заделят по-малко от необходимите провизии по кредити. Има такъв намек в официалната информация на БНБ – там се казва, че има
ръст на специфичните провизии
nbsp;
Това е един доста специализиран показател, който прави впечатление само на експертите, защото не се отразява директно на финансовия резултат на банките. Специфични провизии се начисляват автоматично от надзора на БНБ, когато банките заделят по-малко провизии по даден кредит, отколкото изискват нормативите на Централната банка. Именно разликата между действително заделените и необходимите според БНБ средства се оформя като специфична провизия и с нея надзорът автоматично намалява собствения капитал на разсеялата се банка. Та тези специфични провизии от началото до средата на 2012-а са нараснали с 350 млн. лева. Ще рече, че ако те бяха записани като истински провизии в отчета за приходите и разходите на банковия сектор, след всичките нормативни преобразувания печалбата му щеше да е много по-малка.
Тук идва още един логичен въпрос – дали сегашната форма на
отчитане чрез двата вида провизии
дава достатъчно прозрачна картина за състоянието на банковия сектор. От една страна, много може да се спори дали следва един преструктуриран кредит, по който длъжникът е възстановил плащането на лихвите, да бъде провизиран или не. От друга – психологическият ефект от факта, че банковата система завършва даден период на загуба ще бъде изключително негативен. Освен това, след като собственият капитал на кредиторите е намален със специфичните провизии, рискът е калкулиран в показателя капиталова адекватност. Това е основание да се приеме, че възприетата от БНБ форма за отчитане на финансовите резултати и на риска на банките е достатъчно адекватна от гледна точка на описаната ситуация на пазара.
Има обаче и други фактори, които показват, че банките са изправени пред доста сложни бизнес предизвикателства. Важен елемент от тяхната дейност са
нетните приходи от лихви и от такси и комисиони
Данните на БНБ показват, че за първите шест месеца на 2012-а техният общ размер – 1.69 млрд. лв., е по-малък в сравнение с отчетеното за периода януари-юни 2011-а, когато сумата по тези пера е била 1.83 млрд. лева. Това свиване на постъпленията от основна дейност се дължи на няколко фактора. На първо място е липсата на платежоспособни клиенти, които желаят да вземат нови заеми. Този проблем мъчи кредитните институции вече втора година. Според мениджъри на големи банки все по-трудно става обемът на погашенията по стари кредити да бъде компенсиран с новоотпуснати заеми. Много от платежоспособните фирми дори предпочитат предсрочно да погасят стари заеми и да не вземат нови. С тази тенденция до голяма степен се обяснява и спадът на активите на институции като ОББ и Банка Пиреос България. Впрочем именно заради липсата на ново кредитиране тези две банки върнаха в рамките на една година свои външни дългове за около 1.1 млрд. лв. – със свободни пари, които не могат да вложат в доходоносни активи. Недостигът на такива активи обаче води до намаляване на приходите от лихви, такси и комисиони, което се отразява на целия финансов резултат.
Другият фактор, заради който намалява печалбата на банките от дейността им, е
конкуренцията
за привличане на намаляващите платежоспособни клиенти. Каквото и да се говори в публичното пространство, тази надпревара смъкна лихвените проценти най-вече по бизнес кредитите. За една година средният им размер се е свил с около 1.5 процента. Банките се опитват да понижат и лихвите по депозитите, но това става много по-бавно. За периода между юни 2011-а и юни 2012-а средната лихва по влоговете е намаляла с близо 1 процент. Само заради тези движения на лихвените равнища чистите постъпления на банковата система са се свили със 100-150 млн. лева.
Посочваме всички тези факти, защото те говорят, че състоянието на българските търговски дружества се влошава все повече. А без жизнеспособен бизнес банките не могат да отчитат добри финансови показатели. Единственото, което им остава, е да увеличават ликвидността си – нещо, което българските кредитни институции правят вече две години и половина.
Разбира се, в тази сложна конюнктура има
банки, които се справят по-добре от останалите
с пазарните предизвикателства.
От осемнадесет години насам всяко тримесечие вестник БАНКЕРЪ изготвя класация на кредитните институции в България. В нея попадат само онези, които се нареждат в първата десетка по пет показателя. Три от тях – балансово число, собствен капитал и печалба, отразяват значимостта на банката за целия финансов сектор. А показателите възвръщаемост на капитала и на активите пък показват доколко ефективно е управлението на кредитната институция.
За юни в елитната група попадат шест банки. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Корпоративна банка и Societe Generale Експресбанк.
Банка ДСК
успя да свали УниКредит Булбанк от кубчето с номер едно като институцията с най-голяма печалба. За шестте месеца на 2012-а положителният финансов резултат на банката на народа е 116.93 млн. лв. – три пъти по-голям от този, който имаше за същия период на 2011-а. За дванадесет месеца активите й са се увеличили от 8.48 млрд. на близо 9 млрд. лв. и това се дължи изцяло на ръста на на депозитите й от населението. За съжаление Банка ДСК не е успяла да увеличи общия обем на кредитите за граждани и фирми. За да сме точни – заемите за търговски дружества са се повишили със 100 млн. лв., но пък с толкова (с около 100 млн. лв.) са намалели потребителските кредити. А липсата на ръст в кредитирането е причина да няма по-големи чисти приходи от лихви, такси и комисиони. Почти цялото увеличени на печалбата на Банка ДСК се дължи на близо два пъти по-малкия обем разходи за провизии, който за периода януари-юни 2011-а е бил 172.2 млн. лв., а за шестте месеца на 2012-а е 94.9 млн. лева.
УниКредит Булбанк
си остава най-голямата банка на България. С балансовото си число от 12.18 млрд. лв. и с капитал от 1.72 млрд. лв. едва ли скоро някоя друга кредитна институция ще успее да я изпревари. Банката е и най-големият заемодател на бизнеса у нас. Общият размер на отпуснатите от нея кредити е 8.49 млрд. лв., като 6.08 млрд. лв. от тях са дадени на търговски дружества. Именно финансирането за бизнеса е един от малкото показатели, който забележимо нараства – с 570 млн. лв. за една година. Това увеличение изцяло се финансира от ръста – със 700 млн. лв., на депозитите на граждани и фирми. В края на юни 2012-а сумата им е 7.6 млрд. лева.
Райфайзенбанк (България)
се изяви като третата най-голяма банка у нас, но нетолкова заради ръста на активите си – от 6.5 млрд. на 6.8 млрд. лв., колкото заради свиването на балансовото число на ОББ. Няма спор обаче, че мениджмънтът на банката демонстрира завидни умения във воденето на агресивна пазарна политика дори в условията на икономическа криза. Екипът на кредитната институция успя да се възползва добре от конюнктурата и да увеличи кредитния й портфейл – и за фирмите, и за гражданите. И в този случай цената за постигане на този ефект е понижаване на нетните приходи от лихви, защото малкото платежоспособни клиенти могат да бъдат привлечени най-вече с по-ниски цени на кредитите.
Societe Generale Експресбанк
е една от малкото кредитни институции в страната, която увеличи и балансовото си число, и сумата на предоставените кредити, без това да се отрази на чистите й приходи от основна дейност. Постъпленията от такси и комисиони – 75.4 млн. лв., са почти непроменени в сравнение с първото полугодие на 2011-а. Активите й са нараснали за една година от 2.91 млрд. на 3.36 млрд. лв., а отпуснатите кредити са се покачили от 2.42 млрд. на 2.65 млрд. лева. И както при повечето банки, увеличението на обема на заемите се дължи предимно на финансирането за търговски дружества. Трябва да напомним, че то винаги е било водещо в бизнеса на банката у нас.
Корпоративна банка
за една година увеличи активите си от 3.23 млрд. на 4.5 млрд. лв. и както се оказа в крайна сметка – не заради вложените там пари на държавни предприятия. Нарастването се дължи на новите депозити на граждани, които са се повишили със 770 млн. лева. Средствата на търговските дружества също са с 270 млн. лв. повече в сравнение с юни 2011-а. Мениджърите на банката твърдят, че в края на юни 2012-а парите на държавни компании в нея са около 10% от привлечените средства и това съотношение ще продължи да намалява. Заради бързия ръст на активите ръководството на банката и нейните акционери през изминалите 12 месеца на два пъти вземаха решения за увеличаване на собствения й капитал, но това е част от цената за разширяване на пазарните позиции. Съществен момент е, че засега ръстът не води до намаляване на чистите постъпления от лихви. За разлика от много други кредитни институции и в Корпоративна банка те се увеличават, и то съвсем не символично – от 38.26 млн. до 47.82 млн. лв. в края на юни 2012-а.
Първа инвестиционна банка
също извади ползи от пазарната конюнктура и след като повиши активите си от близо 5.48 млрд. на 6.57 млрд. лв., успя да се нареди на четвърто място в банковия сектор по балансово число. Това придвижване се дължи на активната й политика за привличане на депозити – за една година тя увеличи средствата си от граждани и фирми с около 1.1 млрд. лева. Заслужава си да се отбележи, че ПИБ е втората след Банка ДСК кредитна институция с най-много депозити на граждани – сумата им е около 4.7 млрд. лева. Близо половината от тези новопривлечени пари мениджмънтът й е вложил в нови кредити, които е предоставил най-вече на фирми. Данните показват, че за една година общият размер на заемите, отпуснати от банката, е нараснал с около 530 млн. лв., а близо 450 млн. от тях са предоставени на търговски дружества. Но както при много от другите банки и за ПИБ увеличаването на предоставените кредити не покачва чистия приход от лихви. Причината за това е, че за да привлече повече депозити от гражданите и населението, банката предлагаше по-привлекателна доходност по тях.
В общата картина на банковия сектор се набива на очи, че всички големи кредитни институции с български капитал (банките, които са сред първите десет) увеличават пазарните си дялове и като активи, и като кредити, и като депозити. Това може да се отдаде на по-гъвкавите им отношения с клиентите. Дано обаче тази политика да е съпроводена и с премерено поемане на риск, защото в противен случай сегашният ръст може да се превърне в доста тежко бреме – проблем, който е добре познат на някои банки с чуждестранен капитал, които бясно увеличаваха пазарните си дялове в периода на икономически растеж, но след настъпването на кризата започнаха бързо да трупат проблемни кредити. Всъщност при сегашната конюнктура най-важната задача за всеки банков мениджмънт е ликвидността и стабилността и това ще е така, докато българската и европейската икономики не започнат да отчитат растеж, и то стабилен.
