Съобщенията на БНБ за месечните резултати от дейността на банковата система започнаха да си приличат като две капки вода. Ръст, макар и малък на печалбите. Кредитите тъпчат на едно място. Ликвидните активи бавно се повишават. Размерът на депозитите е единственият показател, който забележимо се изменя с положителен знак засега…
Всъщност липсата на новини за финансовото състояние на банковия сектор е може би най-добрата новина в условията на криза. Това означава, че в него процесите протичат в рамките на нормалното, без сътресения, което показва стабилност. А стабилността е онова, от което най-много се нуждаят банките и техните клиенти.
Основните финансови параметри на кредитните институции в България в момента изглеждат по следния начин. Печалбата е един от най-сериозните индикатори за стабилност на банковия сектор. Докато я има, можем да сме спокойни, че нищо страшно няма да се случи в системата. От последните отчети на БНБ, които излязоха на 31 август, се вижда, че общият размер на положителния финансов резултат на банките в края на юли е 392 млн. лв. – с 69 млн. лв. над постигнатото месец по-рано, когато печалбата на сектора е била 323 млн. лева. Тук логичен е и въпросът дали тази печалба не е резултат и на счетоводни операции и гимнастика със заделяните провизии. Неведнъж сме коментирали, че има случаи когато много банки не заделят всички необходими провизии по проблемни кредити, за да повишат финансовия си резултат. Разбира се, БНБ коригира тези несъответствия, като увеличава сумата на специфичните провизии. С тях обаче се намалява собственият капитал на кредитните институции, а не крайният им финансов резултат. Вярно е, че всички тези действия се отразяват като изменения в коефициента за обща капиталова адекватност. Но пък той се влияе от много други фактори като увеличение на капитала, прехвърляне на вземания от една рискова група в друга. Тук единственият коректен ориентир може да бъде капиталовата адекватност, но в съобщението си за юли БНБ е пропуснала да посочи динамиката в този коефициент.
Кредитите също нарастват – с 284 млн. лева. Основната заслуга за този резултат имат заемите, предоставени за фирми. Въпросното увеличение обаче е незначително и може да се постигне и с десетина-петнадесет големи сделки. Общата тенденция е, че гражданите и фирмите се въздържат да сключват нови заеми, а продължават да трупат пари по депозити. Всъщност там е най-забележителната промяна в месечната рекапитулация. Както посочва БНБ, през юли месечното повишаване на привлечените средства от граждани и фирми е рекордно – с цели 481 млн. лева. Основна заслуга за това има населението, което през юли е вложило в кредитните институции 439 млн. лева. Явно хората имат още доста скътани пари, които прехвърлят в банките. Интересен въпрос е на коя част от населението се дължи това увеличаване на влоговете. Според някои анализатори парите по депозитите до 1000 лв., които като брой сметки заемат около 90% от всички сметки на граждани, не само не нарастват, а дори намаляват. Те твърдят, че ръстът се дължи основно на спестяванията от 25 хил. лв. и нагоре, които се правят от хора със стабилни доходи. Експерти смятат, че един по-дълбок разрез на депозитната база ще покаже, че се задълбочава диференциацията в доходите и съответно в жизненото равнище на населението. Но това е социален въпрос, който не засяга банковия сектор. Кредитните институции са доволни, когато парите на фирмите и на хората се стичат към тях.
nbsp;
