Интересните дни за капиталовия ни пазар продължават напук на очакванията за лежерна търговия през лятото. Индексът SOFIX направи впечатляващо силно движение през последните два месеца, устремът му бе спрян от силната съпротива в диапазона 325-330 пункта. Паузата, която направиха сините чипове, бе повече очаквана, отколкото изненадваща, особено при липсата на потвърждение от страна на широкия индекс BGTR30 (който, по мое мнение, е далеч по-представителен за БФБ-София). За разлика от SOFIX, BGTR30 все още се намира далеч от кореспондиращите си ключови нива в зоната 270-275 пункта, прекъсвайки своя десетпроцентов ръст около 258 пункта. Важно е да се отбележи обаче, че споменатите два индикатора дължат голяма част от доброто си представяне на компаниите от сектора на недвижимите имоти, като в тази група вече не влизат само инвестиращите в земеделски земи.
Дори компании, изпаднали в незавидната позиция да дължат десетки милиони на банки и чиито активи или не работят, или са замразени, успяха да зарадват спекулативно настроените си акционери със силно поскъпване през последните седмици. Апетитът за риск определено отчита повишение напоследък и все повече инвеститори преразглеждат оценките си за редица компании, но най-драстична изглежда промяната в сектора на недвижимите имоти. И докато при редица индустриални компании оценката на ликвидационната стойност е доста условна, именно при имотите инвеститорите и спекулантите поставят под съмнение оценката на пазара -много дружества от сектора се търгуваха и продължават да се търгуват при съотношение цена/балансова стойност много под 0.5.
Естествено, в началото на възхода бяха дружествата, инвестиращи в земеделски земи – сравнително лесен за оценка актив, особено при растящата ликвидност на пазара за земя през последните години. Последваха ги компаниите, в чиито портфейли от основно градски имоти имаше и някой друг декар ниви. След това вниманието на пазара бе привлечено от дружества с атрактивни наглед финансови коефициенти, които не са изпаднали в ликвидни кризи и които, макар и със свити обеми, продължават да генерират парични потоци от своите активи. И т.н, и т.н. За да се развие нещо като миниеуфория за малкия ни и доминиран от местни играчи пазар.
Покрай сухото гори и суровото, гласи народната мъдрост и това важи с пълна сила за търговията на БФБ-София напоследък. Покрай заслужаващите висока оценка такава получиха и много компании със спорни качества, мъгляви перспективи и/или откровено манипулирани отчети. Сред интересните примери в това отношение е банка, която според неофициална информация има да взема от ОЦК АД – Кърджали над 50 млн. лв. и още кой знае колко от другите фирми на мажоритарния му собственик. Независимо от факта, че активите на комбината наскоро бяха обявени за публична продан, акциите на финансовата институция поскъпнаха значително през последните два месеца. По-интересното обаче се очертава към края на третото тримесечие, когато тази банка трябва да публикува отчет за финансовото си състояние. Имайки предвид, че за последните три години и половина от началото на кризата въпросната финансова институция е обезценила кредити на обща стойност от едва 80 млн. лв., ще бъде интересно да се види какви счетоводни хватки ще измислят да скрият поредния потънал длъжник, само и само да не изядатпечалбата си за последните две години.
Искрено се надявам се, че и на някои ресорни служители в БНБ ще им бъде интересно, но времето ще покаже дали е така.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
