Умишлените фалити на търговски дружества се превърнаха в един от най-страшните рецидиви по време на кризата. За изминалите две години съдилищата бяха затрупани с молби за откриване на процедури за обявяване в несъстоятелност. Повечето от тях са поискани от кредиторите на закъсали компании, но не са малко и молбите на самите длъжници. Обаче се оказва, че по-често това е правен трик, с който фирмите искат да спасят активите и имуществото си от своите кредитори. Това е причината още в началото на новата сесия на парламента, която започва на 4 септември, в Народното събрание да бъде внесено предложение за изменение и допълнение на Търговския закон, предназначено да ограничи възможностите за умишлени фалити.
Промените ще бъдат внесени от група народни представители. Те предвиждат значително съкращаване на сроковете между сключването на договорите за кредит и датата на неплатежоспособността, в рамките на които договорите могат да бъдат обявени за невалидни. Предлагаме и нови регламенти, които ще ограничат възможността собствениците на компании да сключват фиктивни договори за заеми и за обезпечения с цел да ощетят своите истински кредитори и да ги лишат от правото да се удовлетворят от продажбата на активите на фирмата, заяви за вестник БАНКЕРЪ депутатът от ГЕРБ Емил Радев.
Схемата за измама на кредиторите чрез умишлен фалит
nbsp;
е изключително елементарна и до болка позната. Фирмата има примерно дълг от 500 хил. лв., който е обезпечила с ипотеки и с особен залог на стоки или чрез залог на цялото предприятие. Но не може да го погасява и иска от съда да я обяви в несъстоятелност. При откриването на процедурата вещи лица трябва да обявят датата, от която е започнала неплатежоспособността на компанията. И ако длъжникът е достатъчно находчив и плати на когото трябва, в един момент може да се окаже, че тя е настъпила преди датата, когато е отпуснат кредитът, гарантиран с ипотека или с особен залог. В практиката се цитират драстични разминавания, при които ипотечният кредит е предоставен примерно три години преди несъстоятелността, обслужван е редовно, но вещите лица решават, че неплатежоспособността е настъпила преди пет години. В такива случаи ипотеката или залогът се оказват невалидни и от обезпечен кредиторът става необезпечен. И съответно губи привилегированото си положение – да получи пари от осребряването на заложеното или ипотекирано в негова полза имущество.
Това не е единственият неприятен сюрприз
защото най-често се оказва, че междувременно длъжникът е сключил поредица от договори с други фирми. Това по правило са компании, контролирани от съдружници или акционери на фалиралото юридическо лице, или са фирми, регистрирани в офшорни зони. И изведнъж става ясно, че точно на тях обявената в несъстоятелност фирма дължи много повече пари, отколкото на кредиторите, чиито ипотеки или залози са обезсилени – все заради изместената назад във времето дата на неплатежоспособността. Това обстоятелство също не е без значение – според правилата за несъстоятелност кредиторите с най-големи вземания определят синдика на фалиралото дружество. И получават най-голям дял от осребреното имущество. Чрез синдика те дори могат да прокарат оздравителен план за фалиралата фирма, който силно да редуцира вземанията на кредиторите й. И ако това са компании, свързани със собствениците на обявеното в несъстоятелност дружество, в един момент ще излезе, че то дължи само на себе си. А истинските му кредитори ще бъдат жестоко ощетени, залозите и ипотеките, които са им дадени от длъжника, са обезсилени.
Примерът, който описваме, е хипотетичен. В действителност в повечето случаи става дума за машинации в размер на милиони, дори на десетки милиони левове и евро. Преди две години бе направен опит да бъде разиграна подобна схема около несъстоятелността на Кремиковци. На прицел бяха взети държателите на облигации с общ номинал 325 млн. евро. Те бяха издадени през 2006-а от холандското дружество Бългериън Стийл Файненс, контролирано от тогавашния мажоритарен собственик на комбината Прамод Митал, и бяха гарантирани от Кремиковци АД. Комбинатът бе обявен в несъстоятелност през 2010-а, но датата на свръхзадлъжнялостта му бе изтеглена чак в 2005 г. и облигационерите… пиха по една студена вода.
За да бъдат сложени
юзди на престъпната схема
в проектозакона се предлагат няколко промени. Премахва се възможността договорите за кредит и за обезпечения с ипотека или залог, сключени повече от година преди датата на несъстоятелността, да бъдат обявявани за нищожни, независимо кога според вещите лица е настъпила неплатежоспособността на компанията. По този начин премахваме възможността заради изтегляне на датата й например с две години назад да паднат ипотеките по договор за кредит, сключен например преди година и половина. Оставаме срока от една година, защото предполагаме, че кредиторът оценява състоянието на една фирмаqпреди да й предостави заем. А за една година една работеща компания трудно може да бъде докарана до фалит, без кредиторите й да се усетят за това, коментира Емил Радев.
Ще има и специални нови текстове, които ще ограничават
бързото натрупване на фиктивни задължения
или прехвърляне на имущество на обявената в несъстоятелност фирма у друг собственик. Проектът за промени в Търговския закон предвижда да бъдат отменяни сделки за безвъзмездно прехвърляне на активи към лица, свързани с длъжника, ако са сключени в рамките на три години преди датата на несъстоятелността. Ако такива договори са подписвани между длъжника и несвързани с него лица, срокът е две години.
Сделки за продажба или замяна на активи на фалиралото дружество, при които цената е много по-ниска от реалната стойност, или както е записано в проекта, даденото значително надхвърля по стойност полученото, също ще бъдат обявявани за недействителни. Условието е да са сключени в рамките на две години преди датата на обявяване в несъстоятелност. Например, ако фалиралата фирма е продала свой имот за 10 хил. лв., а по средни цени на пазара той е струвал 200 000 лв., такава сделка ще бъде развалена от синдика и купувачът трябва да върне имота на компанията. Разбира се, ще си получи платените 10 хил. лева.
Ще има и текст, който ще обезсилва всички залози и ипотеки, направени от фалиралата фирма в полза на свързани с нея лица, ако сделките са сключвани в рамките на две години преди датата на несъстоятелността.
На пръв поглед предложените текстове в проекта за промени на Търговския закон наистина ограничават възможностите за прилагане на правни хватки във вреда на кредиторите. Практиката в България обаче е показала, че дори и най-добре съставените закони могат да се превърнат в непотребен къс хартия, когато се стигне до съдебната зала. Тук проблемът е не само какво пише в нормативните документи, а как съдът тълкува и прилага текстовете в тях. Защото, ако недобросъвестният длъжник разполага с ловки адвокати и с добре мотивирани съдии, със сигурност ще намери пролуки и в най-добре скроения закон.
