Краденето на фирми може и да престане. Поне такива намерения имат в Министерството на правосъдието (МП). Хората на Диана Ковачева са решени най-после да въведат мерки срещу противозаконните отнемания, тъй като министерството е затрупано от сигнали за такива кражби.
В министерството се работи по идеята за изграждане на система, която ще изпраща SMS до собствениците на фирми при всеки случай, когато в тяхното досие се извършва някаква промяна. Така собственикът ще бъде информиран и ако промяната не е по негово нареждане, ще има време и възможност за реакция. Системата ще работи подобно на банкоматите, от които се теглят пари и клиентът получава SMS за транзакциите, ако е декларирал, че желае да бъде информиран.
Проектът на МП предвижда при всяка промяна на данните, подлежащи на вписване, собственикът на фирма да получи информация. След това, ако се налага, той може да се обърне към Агенцията по вписванията, за да декларира, че не е заявявал промени в статута на фирмата.
Промяната или кражбата на фирма става по няколко начина, твърдят от икономическа полиция. При всички схеми управителят на дружеството се сменя с фалшив протокол от общо събрание. След това новият собственик издава запис на заповед или сключва договор, с който компанията или директно той се разпорежда с недвижими имоти, имущество и сметки на търговското дружество.
От Агенцията по вписванията са съгласни с констатацията, че проблемът с кражбите на фирми е заради възможността за безконтролен достъп до личните данни на собственици, съдружници и акционери на търговски дружества в Търговския регистър. Наред с тях там са качени и образци на документи, носещи съответните печати и подписи.
Още при създаването на Търговския регистър имаше изискване документите на всяка фирма да бъдат сканирани и качени в интернет. От Агенцията по вписванията обаче не прецениха, че съществува риск да бъдат публикувани документи от фирмените досиета, които съдържат конфиденциална информация – ксерокопия на лични карти, нотариални актове и прочие. Освен това беше допусната и възможността из интернет да шетат документи, върху които са положени подписите на управители и собственици на дружества, както и печатите на самите фирми. Изтриването им от мрежата се оказа невъзможно, което отвори широко вратите за фирмените крадци.
В момента в Търговския регистър са качени данните на около 1 млн. българи. Достъпът до тях е лесен, достатъчно е да се влезе в сайта на регистъра и да се направи справка за юридическо или физическо лице. При тази справка излизат имената на собственика, ЕГН, подпис и печат на фирмата, цялата документация на дружеството.
Комисията за защита на личните данни не крие, че българският регистър е един от най-публичните в цяла Европа. Това води до бум на кражбите на данни, след което с фалшиви пълномощни се сменя управителят на едно ООД например и после новият собственик се разпорежда с имотите и сметките на дружеството. При всички случаи става въпрос за източване на много пари. Това придоби сериозни размери през последните години, признава Красимир Димитров, член на комисията от 2002 година.
Комисията е подготвила проект за допълнение и изменение на Закона за Търговския регистър, който ще влезе в сила от 1 януари 2013 година. С промените там се въвежда т.нар. регистриран достъп до регистъра. Той се предоставя в териториалните звена на Агенцията по вписванията след представяне на молба и документ за самоличност. Лицето, поискало достъп по електронен път, следва да се идентифицира чрез електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията. По този начин е възможно при наличие на злоупотреби да се установи кои лица са влизали в системата и са се интересували от съответните търговски дружества.
В Комисията за защита на личните данни са на мнение, че заради сигурността част от информацията в Търговския регистър трябва да е достъпна за всички. Данните, отнасящи се до лицата, които имат някакъв правен интерес, трябва да бъдат закрити за всички и достъпни само за притежателите им. Експертите от комисията предлагат в закона да се предвиди решенията за избор или освобождаване на управител на търговско дружество да са действителни само ако подписите на съдружниците са нотариално заверени или за проведеното събрание е съставен протокол от нотариус, удостоверяващ съдържанието на приетите решения. Пълномощните, които се издават, пък трябва да се регистрират в нотариалната камара, за да може да се прави справка има ли такова пълномощно, или няма.
Регистрираният достъп ще бъде контролиран с електронен подпис или цифров сертификат, който агенцията ще издава, и респективно ще може да се установи кой каква информация е ползвал. До въвеждането му обаче има още четири месеца, през които всеки, който иска да притежава вече публикуваните данни на 1 милион българи, може да ги копира от системата до 1 януари.
За недомислията на Закона за Търговския регистър, благодарение на които стана възможно да се теглят данни на собственици, се говори отпреди две години, но ефект от приказките ще има едва догодина. Депутатът Емил Радев от ГЕРБ обеща още през април 2010 г., че правната комисия в парламента е готова с лек за проблема. Ако премахнем свободния достъп до регистъра, ще знаем, че 50 или 100 човека са вадили данните на дадена фирма, коментира тогава Радев. Той обяви, че мнозинството е готово с конкретни текстове на поправките в Закона за Търговския регистър, в които се предвижда електронен подпис или специална регистрация за достъп до регистъра, както и премахване на образеца от подпис от публичната база данни. Темата дори бе дискутирана на специална среща с представители на Американската търговска камара, правната комисия към Народното събрание, икономическата комисия, Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, нотариуси, магистрати и бизнесмени. Само след един такъв широк дебат обаче можем да бъдем наясно с позициите на всички засегнати страни и да пристъпим към обсъждане в парламента, обясни идеята на дискусията Емил Радев.
Обещаното широко обсъждане мина и замина. Две години по-късно кражбата на данни от Търговския регистър обаче продължава да бъде най-разпространената форма на икономическа престъпност. Празните приказки по темата неусетно ни връщат към онези години, когато като иронична реплика на обещанията на управляващите се роди горчивата констатация дела, дела и пак – думи…
