Едни от най-важните характеристики на кризите са тяхната предопределеност – като логика на капиталистическата икономика и непредвидимостта им – като време на поява. Милиони хора се качват на влака стрела, когато растежът изглежда вечен, но в един момент осъмват във влакчето на ужасите. Особено силен е ударът при хора, които са се предоверили на финансовата си стабилност и са посегнали към заемни пари, за да разширят производство или да подобрят благосъстоянието си. Най-често в главите им е имало само позитивни мисли. Изведнъж ги сполетява крайно негативен сценарий – трябва да плащат, а пари няма… Кредиторът, разбира се, е помислил по въпроса и е гарантирал вземанията си. Но притиснати от кризата, длъжниците започват да хитруват. Да се опитват да докажат, че да връщат пари е право, а не задължение. Тогава на помощ на кредиторите идват събирачите на дългове. Които, от позицията на последна инстанция, трябва да защитят максимално интересите на кредиторите. Колекторите обаче, улисани в нелеката си работа и в името на справедливостта, често тормозят длъжниците, вместо заедно с тях да търсят най-добрите схеми за издължаване.
nbsp;
Кажи на баща си да си плати, щото като дойдем, ще видите вие! Такава заплаха отправили събирачи на дългове към домочадието на гражданин, който дължал 120 лв. на банка. Агенти на колекторските фирми вече тормозят не само конкретния длъжник, но напоследък и членове от семейството му дори и децата му. Друг пък чул в телефонната слушалка: Евтимчо, нещо ни се криеш, но ние ще те намерим – и теб, и жена ти, и децата ти, мисли му! Жалби за подобни заплахи валят в Комисията за защита на потребителите.
Защо събирачите са толкова надъхани и безкомпромисни?! Според експерти причината е в лошата кадрова политика на колекторските фирми. Назначават кьораво и сакато, обясняват му, че неговата комисиона зависи от комисионата на компанията, а нейната пък – от банката или от фирмата, чиито борчове трябва да съберат. И събирачите се нахъсват до крайност и се държат като истински мутри (да не говорим, че някои от тях са си такива).
Предпочитан начин за събиране на дългове, особено при банките, е цесията. В тези случаи
банката директно прехвърля вземането си
на фирмата. Колекторската компания го купува по занижена стойност, така че и за нея да остане печалба, ако събере цялата сума или част от нея. До 2009-а е било изключение да се продават пакети с номинална стойност над 10-15 млн. лева. Сега почти всеки месец на пазара се появяват оферти за продажба на вземания, чиито общ размер понякога надхвърля 30 млн. лева. Цената на тези пакети рядко надхвърля 30% от номинала, а в някои случаи се движи между 1 и 5 процента. При такива ниски цени за покупката е достатъчно колекторските фирми да съберат 10% от вземането, за да излязат на голяма печалба.
Най-често гражданите се оплакват, че не са били уведомени, че друг ще събира дълга им, обяснява Илияна Цолова, директор Правни дейности в Комисията за защита на потребителите.
Според нея в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има текст, който задължава кредитора да информира длъжника, ако се променя държателят на вземането. Според адвокат Янчо Трончев разпоредбите в чл. 99 са такива, че новият кредитор не може да предяви права към длъжника, преди старият да го е уведомил, че е прехвърлил вземането си. Например вие дължите 300 лв. на мобилен оператор и той ги е продал на колекторска фирма. Същата тази колекторска фирма ви се обажда да й платите въпросните 300 лева. Но ако мобилният оператор не ви е уведомил писмено, че прехвърля задължението ви, вие имате пълното право да не дават пари на колекторската компания. Ако тя поиска да извади изпълнителен лист срещу вас, съдът ще отхвърли това искане. А ако мине на първа инстанция, на втората ще бъде спряно, твърди адвокат Трончев. Според него през периода, в който длъжникът не е уведомен за прехвърлянето, а дружеството за събиране на вземания продължава да го притиска, текат давностни срокове по този дълг. Според чл. 101 на ЗЗД тригодишна е давността за лихвите, а пет години е за главницата, обяснява юристът.
Другата форма на отношения между кредитора и събирачите е договорът за поръчка. Там логиката е обратната на тази при цесията: комисионата се дължи и тя се определя върху процента на събраните вземания. Тук тормозът като че ли е по-голям. Гражданите се оплакват, че ги безпокоят по телефона по всяко време, оказва се натиск и върху членовете на семействата им, спекулира се с личните им данни. Цолова съветва жалбоподателите в такива случаи да адресират сигналите си едновременно до КЗП и до Комисията за защита на личните данни. Много често мобилните оператори давали такава информация на събирачите, а част от тях нямали статут на администратори на лични данни. Имало вече доказани подобни нарушения.
Събирачите изтезавали длъжниците и по друга линия. В много от случаите се оказвало, че те търсят противозаконно стари задължения с изтекъл давностен срок. Добре е хората да знаят, че за периодични вземания, каквито са на мобилните оператори, за ВиК, за парното и тока – те са три години, обясни Цолова.
nbsp;
Как набъбват задълженията?
Банка има просрочено вземане от гражданин за 50 лева. Самата банка има право да извади изпълнителен лист по банково извлечение. При изпълнителното производство длъжникът не се призовава, за да не вземе мерки да укрие имущество, да го дари или разпродаде. Полека лека просрочените 50 лв. стават 550, защото са плащани съдебни такси и разходи на частния съдебен изпълнител. Според Илиана Цолова банките прибягват по-често до тази схема, защото е по-лесна за тях. Бумерангът обаче се връща – клиентите, които са третирани по този начин, никога вече не търсят услугите на тази банка.
С последните промени в Гражданскопроцесуалния процес от 2008 г. е въведен и все повече се използва и друг начин за събиране на дългове, известен като заповедно производство. Представител на кредитора (банка) отива при съдия от районния съд и той издава заповед за изпълнение, която праща на длъжника. Към заповедта има отделен лист Възражение. Ако длъжникът не възрази, това означава, че признава дълга и се задължава да го плати. Ако възрази, банката завежда дело срещу него, по време на което той трябва да докаже, че е правият и че основателно оспорва задължението. Тази заповед се връчва на длъжника, но той се счита и за редовно призован, ако я получи срещу подпис на член от домакинството, негов съсед или домоуправителя. Всъщност изпълнителният лист или нотариалната покана за плащане е начинът, по който се прекъсват давностните срокове за погасяване. Получите ли човек такъв документ от кредитора си или от съдия-изпълнител, най-правилният ход е веднага да се срещне с него. Истината е, че никой не очаква просроченият дълг да бъде платен веднага. Ако гражданинът отиде на разговор с кредитора си или със съдия-изпълнителя и коректно обясни финансовото си състояние, обикновено ще му бъде предложен вариант за разсрочено плащане. Истината е, че според Гражданскопроцесуалния кодекс срещу лице, платило 30% от задължението си, не могат се предприемат действия по принудително изпълнение. Но това много хора не го знаят, пък и част от фирмите, особено малките компании, не са наясно с тези законови положения. И точно тази неосведоменост ги прави лесна плячка на събирачите на дългове.
nbsp;
Съветите на КЗП
– По отношение на упражнен тормоз и отправени заплахи – обърнете се към органите на МВР.
– За отправени обиди – подайте частна тъжба пред съда, с което ще предизвикате наказателно производство от частен характер.
– Потребителите имат право да получат обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, което право се реализира по съдебен път.
– За различните парични вземания е регламентирана давност и тя е в зависимост от основанието на възникване на вземането. Трябва да се знае също, че давността може да бъде спирана и прекъсвана.
– Когато потребителят се позове на изтекла давност, но кредиторът не се съгласи с това, възникналият спор може да бъде решен само от съда.
Как да обработим настървен колектор
Ако ви звънне представител на колекторска фирма, любезно го отклонете. Веднага потърсете фирмата кредитор. Само той може да предоговаря условия с вас, колекторът може единствено да ви изръси джобовете. Проверете прехвърлен ли е дългът ви, или ви тормозят на основата на комисионен договор. Най-добре идете на среща с кредитния инспектор и обсъдете с него какви алтернативи за разсрочване имате. Ако се разберете, уточнете и процедурата, и с какъв документ ще бъде оформено допълнителното споразумение.
Ако собственикът на дълга ви вече е колекторската фирма, бъдете дипломатични. Не се поддавайте на натиск да платите всичко веднага под смъртна заплаха. Обещайте нещо малко, но бързо. Колекторът трябва да се увери, че спазвате сериозно обещанията си. Важно е да ви запомнят като редовен платец и в повечето случаи не са така усърдни в тормоза.
Ако искате да им прилагате финтове, искайте да си проверят справките. Обикновено колекторите имат само обща информация за задължението ви и нямат разбивка кое как е начислено. Можете да ги помолите да проверят сумата, без да оспорвате самото наличие на задължение – примерно дължите пари за телефон, но според тях са 240 лв, а според вас са 180 лева. Справката ще ги забави и ще ви спечели време. Ключовата реплика е: А бихте ли проверили отново?
Ако пък на всяка цена ви се налага да сте нагли, кажете: Внесох ги вчера. Лъжа, която може да ви спечели месец – два време. Като кажете това, ако реално сте внесли нещо, най-вероятно системата още не ги е отчела. Често колекторите получават месечни справки от фирмата кредитор, понеже обикновено нямат ресурс да проверяват всеки внесени 20 или 50 лева.
