Като изключим правителството, което (в по-голямата си част) лъже и си вярва, и неговата мощна, но също толкова неинтелигентна правителствена пропагандна машина, която лъже с пълното съзнание, че го прави, останалите българи не се колебаят в отговора на въпроса по-добре ли става у нас, или по-зле. Тук обслужващата властта социология надминава и най-големите рекорди по изопачаване на истината. Става все по-зле и надеждите за оправяне стават все по-призрачни. Нараства песимизмът и по две други съдбовни теми – след колко време ще се оправим и въобще ще се оправим ли.
Азбучна истина е, че всяко правителство представя своята работа в по-светли от реалните краски. Привързаността към истината е принцип на науката (не броим българската социология), а не на политиката. Всяко правителство използва ресурсите си, за да внушава на избирателите, че живеят по-добре, отколкото им се струва. Може би нетолкова тъпо, колкото го прави министър Дянков с твърденията, че бедността на българите е мит, но го прави. Разликата е само в това, че различните общества търпят разминаването между реалност и пропагандни внушения в различна степен и по различен начин наказват прогандната наглост.
Истинският въпрос е:
докога ние ще търпим
Някои казват, че нямаме избор – тези властници са заграбили цялата власт и на практика живеем вече в режим на мека авторитарна диктатура, която ще става все по-твърда. Какво могат да направят агнетата срещу вълците, освен да търпят и да се молят злото да ги подмине!
ГЕРБ наистина преминаха всякакви граници (и политически, и морални, а вероятно и законови) в преяждането с власт. Поради своя ограничен капацитет те си вярват, че това ще ги задържи над повърхността, ако не завинаги, то поне задълго. Избор винаги има – къде-къде по-твърди, да не кажа жестоки, диктатури са паднали под натиска на народното недоволство. Проблемът е по-скоро в границата на търпимостта, или, ако се изразя в стила на премиерската словесност, в съпротивлението на материала.
Някои у нас са твърдо убедени, че няма спор дали материалът ще се подчинява до безкрайност. Едва ли. Мисля, че чертата на търпимостта
е опасно близо
Причините са две – в процесите в действителността и в процесите в главите на хората. Вторите са не по-малко важни от първите и именно тук е най-голямата заблуда на управляващите и на техните ментори, че могат да овладеят тези процеси с помощта на тоталната пропагандна машина.
Но нека започнем с процесите в действителността, защото реалните проблеми са тези, които стимулират и насочват човешките преживявания. Откакто е на власт, ГЕРБ не е решил изцяло и трайно нито един сериозен проблем, а създаде десетки нови. Дори това, което виждаме с очите си – инфраструктурните обекти, е част от проблема, а не от неговото решение. Испания и Португалия ни дават печални примери как отличници по оползотворяване на европейските пари за инфраструктура се свличат към дъното. Едно от най-потискащите впечатления на пътуващите през Испания са чудесните, но пусти магистрали. Да, ние строим (друг е въпросът какво точно, с какво качество и с какви далавери), но това не може да реши базисните проблеми на българската икономика и българското общество. За решаването на тези проблеми са нужни
умни и смели реформи
а такива правителството нито може да измисли, нито има куража да проведе. Което впрочем наскоро бе принудено само да признае, макар и с половин уста. Технологични иновации, наука, образование, здравеопазване, регионално развитие – всички тези и много други области затъват все по-дълбоко. Това е цената на ученето на демокрация по метода на пробите и грешките.
В оставащото време до изборите правителството ще развърже кесията, но от това едва ли има особен ефект, защото с липсата на политики и с откровеното си лобиране управляващите вече успяха да настроят срещу себе си големи групи от хора. Вече и изпитаната тактика да се дава на заден ход не помага.
Ясно е, че никакво разселване на администрацията из страната няма да има, но държавните служители, с изключение на 10-15% политически парашутисти на ГЕРБ, са настръхнали срещу рушителите на държавността. Двадесет лева надбавка на пенсиите няма да върне обичта на пенсионерите, по същия начин стои въпросът с лекарите, учителите, социалните работници. При това проблемът не е толкова в липсата на пари, а в липсата на перспектива. На практика няма област, в която хората да могат да кажат:Ще стиснем зъби, но има реална светлина в тунела. Където в тунела се вижда някаква светлина, тя е от фаровете на идващия насреща локомотив.
Каквото искат могат да си говорят платените с нагласени обществени поръчки пишман социолози, но общественото настроение се
обърна срещу ГЕРБ
Управляващите не само няма да имат самостоятелно властта, вече става все по-проблематично дали ще участват в нея. Говоря, разбира се, при хипотезата, че изборите са относително законни и честни. И така стигаме до най-голямото изкушение на властниците – да си осигурят нечестна, служебна победа, и то в мащаби, многократно по-големи от видяното през миналата година.
Това не е невъзможно при ситуацията в България днес. Но няма да реши нито един проблем, а ще предизвика много нови, а като капак в края на краищата ще бъде платено много тежко – и от управляващите, но и от всички нас.
Онези, които ще управляват България (не говоря за тези), трябва да разберат – нужна е не повече власт, а повече легитимност на властта. Днешното публично управление страда от критично ниска степен на политическа и морална легитимност, поради което е толкова неефективно. Заграбването на властта с всички средства и на всяка цена ще налее бензин в огъня и разплата неизбежно ще има.
Говоря не за реалните или измислени рейтинги на институции и личности, а за степента на доверие във властта, което винаги зависи в решаваща степен от усещането за наличие или липса на справедливост. ГЕРБ дойде със заявката да възстанови дефицита на справедливост, а счупи най-черните
рекорди по несправедливост
поставяни преди тях. И тъй като не може да убеди никого, че общественият живот става все по-справедлив, прави поредната си фатална грешка – чрез платените си пропагандатори започва да ни убеждава, че няма несправедливост, защото няма добри и лоши, всички са еднакво отговорни за дереджето, на което сме. Всъщност тук инициативата идва нетолкова от правителството, а от неговите господари, които подготвят запазването на позициите си и след като ГЕРБ останат само спомен.
Ето само един пример, който илюстрира правилото, че колкото и да си се изложил, винаги можеш да се изложиш още повече. Наскоро виден социолог публикува есе в защита на властващите богати (или богатите властници, което у нас е едно и също), които всъщност не били лошите, не били тези, които окрадоха държавата. Виновни били останалите, които авторът с насмешливо презрение нарича честните трудови хора. Тяхната вина е не само че лично са участвали в разграбването на държавата, а най-вече в това, че днес надават вик до небесата, искайки справедливост. Не можело да се говори за грабители и ограбени, защото всички били взели по нещо от старата система – и ни предлага примера с вносния селски бик за сто хиляди долара, дето го заклали и затворили в буркани.
Пропагандната
техника Всички са маскари
не е нова и специално у нас досега даваше отлични резултати. И ако тази техника има някакви основания в рамките на днешния политически елит, то опитът да се разпростре за обяснение и оправдание на драстичното и на 99% незаконно материално-икономическо разслоение в България е не само глупав. Такива усилия ще дават все по-отровни плодове.
Границата на търпимостта на материала е напът да бъде пробита именно заради зачестилите подобни предизвикателства. Не само че богатството на обществото е преразпределено чрез измами и кражби и съсредоточено в хиляда души, а на всичко отгоре и ние всички да носим вината за това.
Най-сигурната индикация, че ГЕРБ са мутация на статуквото, а не негово отрицание, е нежеланието да се предприемат каквито е да било реални стъпки за поне частично възстановяване на драстично нарушената справедливост. Няма никакво значение дали ще се сменят собствениците на фалиращо предприятие, два големи вестника или на знаменит футболен клуб – нищо не се променя, когато новите са от същото старо котило. И това се вижда и разбира от все по-голяма част от българите, които искат именно справедливост, а не изкупителни жертви. При това положение старият обществен договор, доколкото въобще е имало такъв, отдавна е скъсан и захвърлен в кошчето. Или, по една стара българска традиция – набоден на върха на копието.
