Погледнато формално – всичко е нормално.
И все пак се питам – защо в тази държава никой не се учудва на нищо?
Излязоха едни официални данни на Националния статистически институт, които казват, че през второто тримесечие на 2009 г. средната работна заплата е била 588 лв., а за същия период на тази година вече е 758 лева. На безпристрастния език на числата това означава, че за последните три години доходите на българите са нараснали с 29 процента.
Бойко Борисов, като прочете това, веднага да ми плати като за пиар идея и да ме прати в предизборния щаб на Цветанов. Няма вече да мънка: Криза е, а ще каже гордо: Видяхте ли, въпреки кризата…
Така е, ГЕРБ прави чудеса. Дори и когато не знае за това. С по 10% средногодишно да ти растат доходите е приятно дори само като мисъл, камо ли като реалност.
Но понеже съмнението си остава последното убежище в епохата на насилствено промиване на мозъците, нека да се посъмняваме. Съмненията не са статистика, но все пак да поразсъждаваме логично. Ако средният доход се е вдигнал с 10% годишно, а ние сме чели и знаем, че, пак според НСИ, към 40 на сто от доходите на семействата отиват за трапезата, то бихме могли да предположим, че потреблението на храни и напитки се е увеличило. Е, може да не е с 10%, ако семейството е решило например да инвестира в бойлер, а не в македонска наденица (ке умрем за нея!). Но коремното потребление трябва да е скачало поне с 4-5% годишно. Ама не – ако надникнем недискретно пак в данните на НСИ, се оказва, че потреблението на хляб и месо е намаляло, а на зеленчуци се е запазило непокътнато.
Тук веднага идва въпросът: Кой яде хляб и месо вместо нас? А подозираният отговор е: Инфлацията. Тази, гадната,дето ни гризе депозитите и понякога ги прави, о ужас!, отрицателна величина.
И какво да видим – индексът на потребителските цени за юли 2012 г. спрямо декември 2009 г. е 109.6%, т.е. инфлацията за тия три години е 9.6 процента.
Дотук добре, казал оня, дето паднал от седмия етаж, стигайки до втория. Значи 9% от нашето увеличение на доходите с 29% го е изяла проклетата инфлация. Остава ни нетно увеличение от около 20 процента. Пак не е малко.
Но тънката като паяжина нишка на логиката ни е на път да се скъса.
Не, няма. След като се отдалечихме мислено от базовите данни и начертахме някакви графики по въздуха, нека се върнем пак там. Средната работна заплата е основен измерител на пазара на труда. Защо не погледнем какво става на този пазар.
О, ужас, както казват в нашата махала, безработните избучиха кочината. Към юни 2009 г. са били 222 000 души, а три години по-късно горе-долу двойно повече – 409 000 души. Кои са лишените на законови основания от право на труд? Отговорът е прост и верен. Ако сте шеф на предприятие, като дойде Баба Криза, кого ще съкратите първо – чистачката, такелажника, склададжията или главния инженер, юрисконсулта, началника на цеха. Правилно, нискоквалифицираните несретници, които са влезли в сметките в период на бурно развитие. Сега те ще трябва да затворят порталните врати отвън, за да доучат или да се доквалифицират. Или маргинализират.
Та, като вече ви избрахме за шеф на предприятието, ще съкратите нефелните и ще оставите ценните, на които обаче няма да вдигнете заплатите, защото ефектът от съкращенията ще се занули. Ако месечният фонд работна заплата за 100-те души преди кризата ви е бил 58 800 лв., то средната заплата в предприятието ви е била 588 лева. За удобство даваме този пример, защото толкова е била и в държавата като цяло преди три години, както писахме по-горе. След като сте съкратили кьораво и сакато, вече фонд работна заплата (същият отпреди кризата) се дели на по-малко глави. И средната работна заплата става 758 лв., с онези 29% повече.
Как се казваше такава статистика? Шменти-капели!
Погледнато нормално – всичко е формално.
