Финансовият министър Симеон Дянков издаде специално указание за това как да се облагат с ДДС дарителските SMS-и. От него става ясно, че косвеният данък се начислява единствено върху цената на услугата, която събира мобилният оператор за преноса на SMS-а. Самото дарение не се облага с ДДС. Казано по друг начин, ако чрез SMS се прави дарение от 2 лв., а за преноса му мобилният оператор събира такса от 20 стотинки, ДДС се начислява върху тях, а не върху двата лева. Указанието излезе няколко дни, след като представители на Български дарителски форум – съвсем основателно – повдигнаха темата в медиите. Красимира Величкова, един от представителите на тази организация, обяви, че не е нормално държавата да събира данъци върху даренията. И припомни, че лично премиерът Бойко Борисов преди време е обещал да накара финансовия министър Дянков да реши този проблем.
Оказа се, че всъщност поради неразбиране, незнание или по други причини… той не съществува.
Тези дни слушаме много различни мнения по въпроса и искам да заявя позициите на Министерството на финансите, че всъщност има един вид неразбиране, което личи в начина, по който сега се прилага Законът за ДДС, каза заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. – Неслучайно ние през няколкото години на нашия мандат, когато е имало дарителски кампании – примерно тази за земетресението в Хаити, правителството със специално постановление дари събрания ДДС. Действащият закон според нас е ясен: че на облагане с ДДС не подлежат паричните дарения, които се опосредстват от услугите на мобилните оператори.
Тях заместник финансовият министър посочи като
виновниците за недоразуменията
nbsp;
с ДДС върху даренията. Аз не съм срещнал официален документ, в който Министерството на финансите категорично да е определило, че паричните дарения, внесени посредством смс-и, се облагат с ДДС.
Вероятно с последното указание на МФ от края на миналата седмица това недоразумение ще бъде поправено. За изкушените във финансите обаче е интересен друг въпрос: ако мобилните оператори са удържали като ДДС суми от даренията, къде са отишли тези пари. Дали са преведени на бюджета, или са отчетени като други приходи на самите мобилни оператори?! Вероятно е най-редно да се направи ревизия точно по тази тема. Защото ако наистина са удържани подобни суми под формата на ДДС, логично е парите да бъдат възстановени в дарителските сметки. А ако мобилните оператори не са ги удържали, пък веднага идва нов въпрос – защо Български дарителски форум подхвана темата. Подозрителни финансисти коментират, че може би сдружението повдига топката на мобилните оператори, та и те да си издействат отмяна на ДДС върху таксите?!
Историята с дарителските сметки е повод да се постави на дневен ред и
начинът, по който се начислява ДДС
nbsp;
Според сегашната практика веднага след като се издаде фактура за плащане по дадена услуга, издателят й започва да дължи ДДС върху сумата, записана в документа, без значение дали вече е получил парите по фактурата, или не. Така получателят вече е длъжник на хазната за суми, които не са преведени, а могат и въобще да не дойдат. Това не е измислена хипотеза, а огромен реален проблем в практиката. Защото данъчните не са особено склонни да чакат, докато фирмите изпълнят всичките си задължения. Вярно е, че според философията на данъка се облага стойността на услугата, а не парите, дължими по нея. Но не е ли време при сегашната ситуация да се помисли за промяна в тази философия, колкото и трудно да е това? Още повече че съществуващата практика за събиране на ДДС подтиква към
порочни действия
nbsp;
фирмите – естествени монополисти. Става дума най-вече за доставчиците на комунални услуги като ток, вода, парно и други. Всички са наясно с изравнителните сметки, прилагани от тези компании. Събират ти едни пари, а след това, като отчетат водомери, електромери и топломери, ти изравняват сметката с вече платеното. Ако дължиш – доплащаш. Нямаш ли пари, ти спират тока, водата, парното, а след време ти пращат фирма за събиране на вземанията или още по-лошо – съдия-изпълнител. Какво се случва обаче, ако дружествата за комунални услуги имат да връщат пари на клиенти? Те или им ги приспадат от евентуални бъдещи суми, дължими за парно, ток или вода, или им ги възстановяват.
Това, че ги възстановяват е хубаво, ама не връщат на гражданите вече прибрания ДДС. И не го връщат, защото са го превели на държавата. Ще рече – заради практиката за събиране на косвения данък и коментираните изравнявания от компаниите за комунални услуги хората, които са надвнесли пари за парно, за ток и вода, са субсидирали държавата с данък, който към момента на плащането на практика не бил дължим. А не е бил дължим, защото след като са надвнесли пари, гражданите не са получили услугата, за която са платили. По този начин редовните платци на дружествата за комунални услуги на практика покриват до известна степен задълженията (в това число и данъчните ) на неизправните клиенти. Докато подобна практика съществува, дружествата за комунални услуги няма да са принудени бързо да си събират вземанията. А и държавата, която тъй или иначе си получава ДДС-то, няма зор да създава закони, които притискат нередовните длъжници.
