Банките в Латвия са изтеглили печелившия билет по щастливо стечение на обстоятелствата. Те в момента държат най-големия обем чуждестранни активи, откакто са създадени. Основната причина за паричния наплив към тях са икономическите проблеми в Кипър, които принудиха богаташите от бившия Съветски съюз да търсят алтернативен офшорен подслон за своите пари. Отделно че руските капитали постепенно напускат родината си, притеснени от протестите срещу президента Владимир Путин.
По информация на Руската централна банка около 350 млрд. щ. долара капитали са напуснали Русия от 2007-а досега. Световният пазар на задгранични депозити пък се оценява на 32 трлн. щ. долара, информира базираната в Лондон данъчна мрежа Tax Justice Network. Тя е създадена от английския парламент през 2003-а, за да изучава данъчните измами, избягването на данъчно облагане, данъчната конкуренция и данъчните убежища.
Близо 1.2 млрд. щ. долара са пристигнали в Латвия през първото полугодие на 2012-а. В момента депозитите на чужденци в местната банкова система са на стойност 10 млрд. щ. долара – около половината от общия им размер, твърдят местните регулатори. За сравнение – в Швейцария делът им е 43% по данни на Националната банка на страната.
Макар че депозираните средства могат да бъдат отдавани на кредит, те са заплаха за банковата стабилност тук, предупреждават експерти на МВФ. Те посочват, че чуждестранните депозити са краткосрочен пасив и притокът им може да разклати цялостната стабилност на латвийските 25 банки.
След като скочиха с 41% в периода между 2007-а и 2011-а, депозитите в кипърски кредитни институции, деноминирани в други валути извън еврото, са намалели с 82 млн. евро – до общо 21.8 млрд. евро – за периода от 1 юли 2011-а до 30 юни 2012-а. През последните пет месеца цената на петгодишните застраховки (CDS) на кипърски правителствени книжа нарасна до 1383 пункта и е по-ниска единствено от гръцките контракти, сочат данни на агенция Блумбърг. И Никозия поиска парична помощ за банковия си сектор в края на юни.
Латвия обаче погаси през декември 2011-а задълженията си по спасителната програма към МВФ и отчете най-високия ръст на БВП в Европейския съюз през второто тримесечие на сегашната година – 5.1 процента. Местната Parex Bankпък е първият съветски кредитор, получил лиценз за валутни операции през 1990-а. Но именно тази финансова институция бе в дъното на банковата криза в страната преди две години. От август 2008-а до август 2009-а задграничните й депозити се стопиха с почти 30% и Parex поиска 1.1 млрд. лата (1.9 млрд. щ. долара) държавна помощ. Валутните резерви на Латвийската централна банка паднаха с около една трета и Латвия бе принудена да поиска 7.5 млрд. евро от международните кредитори.
Днес към някои латвийски банки се отправят обвинения за незаконни операции. В доклад на Съвета за сигурност на ООН от 12 април се твърди, че латвийски компании са помагали на официални представители на Брега на слоновата кост, нарушавайки международните санкции срещу тази африканска държава. Командир на бунтовниците получил кредитна карта от Parex под фалшиво име. Шефът на банката Кристъфър Гвилиам, който оглави Parex през 2010-а и по-късно е преименува на Reverta, отказва да коментира тези твърдения.
Латвийските банкери са под подозрение и по повод на неособено чисти операции в някои азиатски страни. В Казахстан офшорни компании, близки до бившия управител на BTA Bank Мухтар Аблиязов, бяха обвинени, че са източили над 1 млрд. щ. долара от най-големия навремето местен кредитор. Парите били преведени чрез латвийската Trasta Kommercbanka, сочат документи, внесени в съда в Лондон. По този повод неин говорител поясни миналата седмица, че информацията за клиентите е поверителна и кредитната институция се придържа към законодателството на Латвия и към международните банкови стандарти.
От Киргизстан пък били прехвърлени около 30 млн. щ. долара през ABLV Bank – най-голямата по размер на депозитите латвийска банка. Тези транзакции може да се окажат пране на пари, съобщи през юни световната група за борба с корупцията Global Witness. По този повод в телефонно интервю за Блумбърг анализаторът на тази организация Том Мейн заяви, че латвийските банки са почти като балтийска Швейцария. Те помагат на икономиката, но отварят вратата и за потенциална незаконна дейност. Според главния изпълнителен директор на ABLV Bank – Ернест Бернис , обаче нищо в киргизките трансфери не противоречи на закона.
След фалита на Parex латвийските регулатори се опитват да защитят местното стопанство от внезапни тегления на чуждестранни депозити, поради което изискват от банките да заделят повече резерви. От последния кредитор, който е получил банков лиценз – Rigensis Bank- надзорът поискал да поддържа коефициент на капиталова адекватност от 20%, тъй като оперира със задгранични активи, съобщи шефът на местния финансов регулатор Кристапс Закулис. Към края на юни средният коефициент на капиталова адекватност на латвийските банки е бил 17.2% при минимални изисквания за 8 на сто.
Латвия успешно защитава популярността си на банков център. Мениджмънтът на ABLV, 40% от чиито клиенти са руснаци, прогнозира, че задграничните депозити тук ще продължат да растат и през идната година, защото другите дестинации вече не са привлекателни за руския бизнес.
