Настъпи ли краят на лятото, десетки хиляди родители с плаха надежда се хвърлят в почти невъзможната мисия да запишат децата си в ясла или в градина. Около 28 хил. деца се борят за 8000 хил. места само в забавачките, а 16 хил. деца останаха извън борда при първото класиране за столичните детски градини. Кметът на София Йорданка Фандъкова обеща, че проблемът ще бъде решен с построяването на 40 нови домове за отглеждане на малчуганите, но това на практика няма как да се случи в близките няколко години.
Частните детски градини също предлагат алтернатива само за ограничен брой родители. Те не са по джоба на всеки, защото цените в тях варират между 600 и 1000 лв. на месец, а отгоре на всичко и там свободните места са на изчерпване. Изправени до стената, някои родители
са готови дори да платят
nbsp;
на личния си лекар, за да припише на детето им тежка хронична болест и така да съберат необходимите точки. Други търсят връзки, за да вкарат питомците си в държавно заведение.
Напоследък като хит на пазара за детски услуги се налагат т. нар. родителски коопертиви. След появата на РК Плейцентър Приятели през 2009-а комуните за деца в България започнаха да никнат като гъби и въпреки че работят на ръба на закона, привържениците им непрекъснато се увеличават. Къща Мусала, Горска детска градина, Слънчовци, Детски стъпки, Приказен дом, РиРиРа Лозенец и Едисон са сред най-известните родителски обединения, а още десетки такива се организират дори в момента в интернет форумите в социалните мрежи като Фейсбук.
Семейството от семейства е своеобразна бизнес организация, но тя не работи с цел да печели, а инвестира пари, труд и лично време за правилното развитие на групи деца до 5-годишна възраст. Това е класически пример за социално предприятие, организирано по схемата на търговските организации, което заема пазарен дял и продава услуги, но не за лично облагодетелстване на учредителите си. Най-важното е да се съберат достатъчно лични средства, за
да се гарантира финансовата стабилност
nbsp;
на начинанието поне за период от две-три години. Обикновено задругата се създава, когато група от 4-5-има родители с деца на еднаква възраст и сходни възгледи за възпитанието им се открият по различни канали и избистрят концепцията на сдружението си. В основата на всеки от съществуващите кооперативи стои силната мотивация на майките и бащите да дадат качествено образование на детето си на приемлива цена, заедно с това си осигуряват възможности и да работят, и да поддържат добро равнище на доходите си.
Личният контакт и наличието на достатъчно време за опознаване между родителите и децата са решаващи за сформирането на един добър и функциониращ кооператив.
Следва техническата част. Необходимо е да се намери подходящо помещение под наем, което може да приюти десетина деца, да бъде привлечен подходящ педагог, който отговаря на разбиранията на родителите за възпитание, както и да се състави образователна програма.
Сдруженията работят полулегално, защото
не се вместват в разпоредбите
nbsp;
на Закона за народната просвета, където е регламентирано съществуването само на категориите държавна, общинска и частна детска градина. Дори и да се опитат да регистрират кооператива си като частна детска градина, семействата не могат да покрият непосилните изисквания от рода на това тя да има не повече от 30% застроена и не по-малко от 50% озеленена площ, ограда, висока поне 1.6 м, физкултурно-музикален салон, директорски и медицински кабинети, учителска стая, пералня и по възможност плувен басейн. Според закона в закритите помещения едно дете трябва да разполага най-малко с 4 кв. м площ. Има стандарти за умивалниците, за тоалетните чинии, за леглата и терасите, за кухнята и храните. Така че излизането им на светло засега е невъзможно. Но пък държавата мълчаливо е дала зелен сигнал за начинанието заради неспособността си сама да разреши проблема с настаняването в детски ясли.
Проблемите със закона не плашат кандидатите, защото родителските кооперативи имат много предимства, които си струват риска. На първо място, те са далеч по-евтин вариант в сравнение с частните детски градини. Издръжката на едно дете в кооператива се движи между 250 и 400 лв., в зависимост от големината на групата. В тази сума влизат също заплащането на учителя, наемът за помещението и консумативите за обучението. Отделно се събират по още стотина лева на месец за храна. Но може да им излезе и по-евтино, ако майките си готвят сами.
Любопитна подробност от битието на кооперативите, че родителите се редуват да дават дежурство в един ден от седмицата. Те са нещо като втори, като помощник учител – подпомагат развитието на децата, овладяването на учебните програми, а същевременно ще контролират и работата на преподавателя. Предимството на тези малки групи е, че подходът към всяко дете е индивидуален.
Кооперативът е идеалният вариант за родители, които искат сами да създават правилата, по които ще живеят и ще се готвят децата им. Те имат участие при избора на педагог, който ще занимава възпитаниците им, в изготвянето на менюто за хранене, определят с какви забавления ще бъде гарниран всеки ден. Не е без значение и че имат възможност да са близко до детето си, докато то свикне с новата обстановка и с останалите малчугани. За да помогне на адаптацията на детето, и друг роднина освен майката може да присъства на заниманията.
Когато се разделяме със сина ми, това става с усмивка, а не с плач и терзания, както бе в детската градина. На детето му е приятно там и се забавлява, а аз съм спокойна, че за него се грижат добре и по начин, по който и аз самата бих се грижила за него, казва участничка в Приказен дом.
Специфични са и допълнителните занимания, към които ориентират различните кооперативи. Някои наблягат на занимания сред природата, други търсят забавленията и различни креативни игри, на трето място, водят дневник за всяко дете – за неговите интереси, открития и успехи. Във всички кооперативи разчитат на разговори, на дискусии при търсенето на решения както за всеки индивидуален случай, така и за общото поведение. Именно формулирането на общи образователно-възпитателни цели за децата в коопа и написването на програма от занимания, която да бъде следвана, са сред най-трудните предизвикателства за родителите. Организации като Плейцентър Приятели, РиРиРа Лозенец и Къща Мусала със стаж повече от година например могат да се похвалят с изработени вътрешни правилници, които значително улесняват приобщаването на нови семейства и предаването на опит в рамките на кооператива, други търсят своя път.
Идеята за родителските кооперативи има най-много привърженици сред родителите, които се сблъскват с
недотам възпитателните практики
в детските ясли и градини. Или пък децата им са на прага на първи клас. Малчуганите в държавните заведения често се чувстват гонени и изолирани. Почти винаги са на полудневни занимания. Много рядко ги включват в занимания. Обикновено в държавните учебни заведения разчитат на 4-часова помощ от гостуващ учител. А практиката на кооперативите показва, че там детето има доста по-дълъг от държавните 4 часа реален контакт и игри с другите деца.
Участниците в родителски кооперативи усъвършенстват проектите си. На дневен ред са планираните посещения на логопеди, на специалисти от детските градини, родителите възнамеряват да привлекат и студенти по предучилищна педагогика, които да практикуват там. Вече се създадоха и първите кооперативи за деца със специални образователни потребности от рода на Пумпелина.
Кандидат-кооператорите се множат. Те едва ли ще се обидят, ако и държавата ги подпомогне финансово, за да бъдат таксите по-достъпни. Но вероятно най-много ще се зарадват, ако законодателите променят текстовете, които сега ги поставят извън закона. За съжаление такива намерения засега няма.
nbsp;
nbsp;
САЩ са пионерите на кооперирането
Родителският кооператив като организация в областта на услугите за отглеждане на деца е популярен в България едва от две-три години, но по света подобни обединения са познати още от началото на ХХ век. През 1915 г. съпруги на университетски преподаватели от Чикагския университет слагат началото на първата детска градина с родителско участие в САЩ. През 50-те години в държави като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания се появяват чисти родителски кооперативи, които дават възможност на децата да растат в сигурна и защитена среда, максимално доближаваща се до семейната, но носеща предимствата на комуникацията с външния свят. Организацията на предучилищните родителски кооперативи е основана през 1960-а в САЩ като Американски съвет на родителските кооперативи. Поради огромния задграничен интерес тя е трансформирана в международна организация през 1964 година.
Родителските обединения са особено популярни и в скандинавските страни. В Швеция първите подобни организации се появяват около 1974 година. Отначало просъществуват главно заради упоритостта и борбения дух на създателите си, но след 1985-а постигат официално признание и стабилност чрез регламентирането на механизъм за финансиране от страна на държавата. Към средата на 90-те години на ХХ век вече функционират около хиляда такива, което се дължи на институционализирането на общността. Според проучване на известния шведски изследовател в областта на обществените науки Виктор Пестоф след 1985-а в Швеция почти 2/3 от частните центрове за детска грижа, регистрирани с нестопанска цел, са кооперативи.
