Ако националистическите партии не се бяха замислили за коалиране една с друга, шансовете им за реално участие в политиката нямаше да са особено високи. Все още няма подписан документ, който да скрепява подобен съюз, но създаването му вече се очертава, като сред привържениците на идеята са ВМРО-БНД и Атака. Председателят на воеводите Красимир Каракачанов изпрати към патриотичните организации писмо с призив за обединение. Пред БАНКЕРЪ той оцени възможността за коалицията между двете партии като много вероятна. За да се осъществи патриотичното обединение обаче, страхът от изпадане под 4-процентната бариера за влизане в парламента трябва да е трайно по-силен от егото на националистическите лидери.
Въпреки че дълги години Каракачанов и Сидеров бяха в конфликт, двете партии напоследък
nbsp;
усилено топят ледовете
помежду си. През юли организираха и общ протест срещу вдигането на цената на тока. На Деня на съединението – 6 септември, Каракачанов отиде на среща на Сидеров с привърженици в Пловдив. Двамата още тогава потвърдиха намерението да влязат в предизборен съюз. Каузата България е по-голяма от всякакви междуличностни дрязги или недоразумения, обясни председателят на Атака.
Има сериозни причини да се бърза със заравянето на томахавките. На последните парламентарни избори Атака взе 9.36%, тоест почти 400 хил. души гласуваха за нея. ВМРО не участваха заради проблеми при регистрацията си и подкрепиха РЗС, на което партията на Яне Янев дължи влизането си в парламента, смятат мнозина. Според последното проучване на Алфа Рисърч обаче Атака се ползва с подкрепата на едва от 1.5% от всички избиратели, а лидерът й – с доверието на 4 процента. Трудно е да се прогнозира какво е електоралното влияние на ВМРО -БНД , тъй като не е изключено те да могат да мобилизират и скрит ресурс, макар и да не е особено впечатляващ. Ако обаче се доверим на социологически проучвания, положението им е незавидно и от мощната някога партия е останала бледа сянка. Според изследване на Медиана от май само 0.3%биха гласували за воеводите.
Другата националистическа партия, която е с нелоши шансове да
nbsp;
попадне в следващия парламент
е отцепилата се през 2010 г. от ВМРО-БНД партия ВМРО-НИЕ. През есента тя ще започне съвместна кампания за изборите заедно със смятаната за близка до Христо Ковачки ПП Лидер. Най-вероятно между тях също ще се сключи коалиция. През 2009 г. ПП Лидер получи 3.26% от гласовете и въпреки отслабените позиции на Ковачки организацията разполага с добри финансови възможности, получава и държавна субсидия. Обединението между нея и патриотичната формация увеличава шансовете в Народното събрание да попаднат повече малки играчи, които допълнително ще парцелират политиката. Към ВМРО-НИЕ, отцепили се през 2010 г. от ВМРО – БНД, преминаха част от силните местни организации на воеводите.
Всъщност добре че бяха Външно министерство и Македония, че да позволят на националистите да изтикат напред каузите си. Институцията – с пасивното си отношение към междусъседските проблеми, което едва напоследък се променя леко, им предостави ценно поле на медийна изява. Скопие, с наглите си провокации, пък припомни, че като всяка европейска държава и България има нужда от националистически партии. Управляващите много държаха на повърхността да изглежда, че са изтикали ДПС от водещите й позиции. Един от резултатите е, че сега движението по-трудно може да бъде размахвано като плашило пред патриотично настроените гласоподаватели.
Причината да не може да се прогнозира с голяма степен на сигурност дали въпреки очевидните знаци ще има коалиция или не, е, че националистическите партии са непредвидими и едно
обръщане на 180 градуса
не би било изненада… Макар да е ясно от какво поведение имат интерес с оглед на оцеляването си. Както вече посочихме, ВМРО се разцепи през 2010 година. При първото си влизане в парламента през 2005-а Атака имаше 21 депутати, след четири години те вече бяха девет. В сегашния парламент тя отново влезе с 21, а сега е с десет.
Дори една коалиция с участието на двете партии да бъде скрепена с документ, тя едва ли ще бъде особено стабилна дългосрочно. Интересно е, че една от силните пресечни точки за двете партии в последните години се оказа подкрепата им за изграждането на АЕЦ Белене. Воеводите дори се включиха в инициираната от БСП подписка за организиране на референдум.
Национализмът ни, типично по български, не може да превъзмогне безкрайното роене. Отцепници от Атака създадоха други две нови националистически формирования, които ще се стремят да влязат във властта – ГОРД на Слави Бинев и Национал-демократическата партия на Димитър Стоянов и Капка Сидерова. Според Медиана партията на Бинев има 0.7% електорална тежест. Тя е заела демонстративна опозиционна поза срещу ГЕРБ, за разлика от НДП, която не крие симпатиите си към властта.
Въпреки
постоянните миграции
от лагера му Волен Сидеров е сред хората, които имат самочувствието, че едва ли не притежават авторското право върху национализма: Не знам какво е ГОРД по същността си и не съм чувал да има заявки за национализъм. Дали е либерално, архонтско или нещо друго. Трябва да се научиш да отдаваш дължимото на този, който те е водил. Иначе ще станеш кукувица, която снася яйца в чужди гнезда, отбеляза наскоро той в интервю за Светла Петрова. Пропусна обаче да спомене огромната автономност и комфорт, която сам беше осигурил на евродепутата (който не беше партиен член) още от началото на обвързването му с Атака.
Друга ахилесова пета на българския национализъм е неспособността му да излезе от орбитата на емоционалното патриотарство и да предложи експертни решения на сериозни проблеми. Историческите комплекси, които част от движенията продължават да експлоатират, говорят за това, че те изобщо не осъзнават нуждата да израснат политически. И на Деня на Съединението Волен Сидеров не пропусна да противопостави добрата България на лошата Европа, като припомни, че дядовците на днешните управленци в Европа – Меркел, Оланд, Камерън , не искаха да има България.
Интересен и подценяван играч в патриотичното поле е партията на друг доскорошен съмишленик на Сидеров – собственика на телевизия Скат Валери Симеонов. Национален фронт за спасение на Българиябеше учредена месеци преди изборите миналата година. Нейният кандидат на президентските избори Стефан Солаков, който подобно на лидера на Атака в миналото, също се изявява като водещ по бургаската телевизия, получи над 84 хил. гласа, което е 2.5 процента.
И така, ако тръгнат да се събират, националистите като нищо ще прескочат 4-процентовата бариера. Тук процентче, там две и половина, оттам още едно и малко и ето ти успешна коалиция за чудо и приказ. Големият проблем между формациите, който си остава неразрешен и ще продължава да тегне при евентуалното им сдружаване, е в коя от тях се намират най-големите юнаци и най-истинските патриоти. Както знаем, най-заслужилите съответно получават и предните места в листите.
nbsp;
nbsp;
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО-БНД :
Отговор на писмото ни засега имаме от Атака, Защита и няколко младежки регионални патриотични сдружения, както и от два военни съюза. Идеята ни е да направим среща между организациите, които откликнаха на писмото за обединение, и да видим дали мислим по един и същи начин по основни теми. Такива са например външната политика на България, социално-икономическото състояние на страната, здравеопазването, образованието и демографската криза. Ще изложим тезите си по тези въпроси и ако установим, че те съвпадат с техните, по-нататък ще преминем към следващата стъпка. Идеята за този месец – септември, е не да се подписва споразумение, а да направим среща.
nbsp;
Павел Шопов, заместник-председател на Атака:
Общуваме с останалите партии, провеждаме съвместни действия с ВМРО и се информираме за процесите, които текат. Контактите ни с тях са много интензивни. Всичко това сочи, че бихме могли да сближим още повече позициите си, което и преди, и след избори се нарича коалиция. Това са знаци, които правим и които би трябвало да се тълкуват по съответния начин. Не сме обвързани с график за евентуална коалиция, няма срокове. Това е процес, а не еднократен акт, може да се случи, но може и да не се случи.
