Еврото вървя уверено нагоре през цялата седмица и поскъпна над 1.29 щ. долара. Ръстът му бе стимулиран от оптимизма на валутните дилъри, че Европейската централна банка ще успее да овладее поскъпването на облигациите на държавите от периферията на еврозоната. Допълнителен стимул на подема на единната европейска валута даде решението на Конституционния съд на Германия на 12 септември да даде зелена улица за въвеждането на постоянния антикризисен фонд на еврорегиона – Европейския стабилизационен механизъм. В Холандия пък партията на евроскептиците на Геерт Вилдерс загуби девет от досегашните си 24 места в парламента на извънредните парламентарни избори на 12 септември. Така двете най-големи заплахи за еврото, с адрес от Германия и Холандия, отпаднаха. Оттук нататък всичко ще зависи от мъдростта и най-вече от поведението на политиците, които по правило компрометират всички разумни инициативи с непремерените си изказвания.
В тази връзка доста спорно прозвучаха изявленията на члена на управителния съвет на ЕЦБ Паникос Деметриадис, че банката може и да не похарчи нито цент за покупка на правителствени облигации. На 12 септември той се изперчи, че никой няма да посмее да спекулира срещу неограничената мощ на централната банка.
Историята обаче показва друго. На 16 септември се навършват 20 години от черната сряда – деня, в който тогавашното консервативно правителство на Великобритания бе принудено да изтегли британската лира от Европейския валутен механизъм (ERM). Това бе последицата от атаката на популярния спекулант от унгарски произход Джордж Сорос, който игра срещу Бенк ъф Инглънд с къси продажби на английски лири. Търговските загуби за Острова от черната сряда са 3.3 млрд. брит. паунда, а печалбата на Сорос – 1 млрд. англ. лири. Вестниците по онова време информират, че английското финансово министерство е похарчило 27 млрд. англ. лири от резервите на страната в защита на курса от 2.95 марки за един паунд в ERM.
Сорос и през тази седмица не пропусна да превземе медийното внимание с призива си към Германия или да бъде лидер на еврозоната, или да напусне общността. По този повод коментаторът на агенция Блумбърг Клайв Крук пък предупреди германците да внимават какво си пожелават, въпреки обяснимото отвращение на повечето от тях към еврото.
Крук припомни, че идеята еврорегиона да напуснат силните, а не слабите страни членки не е нова. Преди година Анил Кашияп от университета в Чикаго и Кенет Грифин от инвестиционната компания Citadel публикуват статия в Ню Йорк таймс с предложение Германия да излезе от еврозоната и да се върне постепенно към марката. Двамата експерти смятат, че този вариант ще е много по-евтин и по-лесно осъществим от обратния – изгонването на Гърция. Просто защото, ако Германия се върне към марката, тя ще има едновременно и силен кредитен статус, и бързо поскъпваща валута, така че нейните деноминирани в евро контракти като цяло ще се запазят. Освен това излизането й от еврозоната ще подобри конкурентната мощ на слабите звена в общността без риск от заразяване на партньорите или внасяне на хаос в общността.
Какви ще са последствията за германците обаче? Растящият износ и по-високата безработица в останалата част от еврорегиона ще доведат до падащ износ и повече безработни в Германия. А новата марка вероятно ще е поскъпнала достатъчно, за да тласне страната в дълбока рецесия.
Затова Крук предупреждава германците да не се поддават на носталгията си към марката и към здравата ръка на Бундесбанк. Той напомня, че благодарение на отказа си от собствената валута те са получили огромен скок на износа и солидни излишъци по текущата сметка, които не биха могли да постигнат със собствени сили в този кратък срок. Освен това спасителните финансови пакети за задлъжнелите държави от еврозоната са крайно необходими отчасти и за защита на недостатъчно капитализираната германска банкова система заради собствените й неразумни действия.
В заключение Крук приканва германските политици да обяснят на хората истината и да си дадат сметка, че връщането към германската марка ще е в полза на Европа, а Германия ще е най-големият губещ.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2659 млн. евро (5200.7 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха малко над 1% от купената и продадена валута.
