Европейската комисия обяви, че ще има нови правила за единен банков надзор, нова общоевропейска система за гарантиране на влоговете и единна европейска рамка за възстановяване и оздравяване на кредитните институции. В документа, публикуван от комисията на 12 септември, изрично се подчертава, че новите правила за банков надзор ще залегнат в специална директива и ще са задължителни за банките от еврозоната от 1 януари 2013 година. Към тях обаче – на доброволни начала, ще могат да се присъединят и банките от останалите страни от ЕС. Според ЕК до 1 януари 2014-а всички банки от Еврозоната трябва да минат под шапката на единния надзор. Замисълът е първоначално под негова опека да попаднат всички кредитни институции от Еврозоната, получили държавна помощ, а след тях и останалите банки.
Сроковете са твърде амбициозни
не само заради сложността на материята на единния банков надзор, но и заради бюрократичните процедури, свързани с претворяването й в общоевропейски закон. Веднага след решението на комисията стана ясно, че прокарването на инициативата ще срещне затруднения както на европейско, така и на национално равнище.
Първо, Европейският парламент излезе с резолюция, в която обяви, че не приема възприетата от Комисията практика да го изключва при вземането на важни решения за бъдещето на съюза. И декларира, че ще приложи преговорна тактика, с която да се противопостави на подобен подход. Което означава пазарлъци. А те по правило са продължителни.
Отделните държави също едва ли ще възприемат безропотно всички предложения на комисията.
Позицията на Германия
ще е, че ЕЦБ трябва да надзирава само големите транснационални банки, а не да се занимава с кредитните институции на нейните провинции. Веднага след решението на комисията канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че ЕЦБ не може да надзирава всичко и всички. Не говорим за надзор на всяка банка. ЕЦБ не може да го прави. Става въпрос по-скоро за качество на надзора, а не за количество, обяви Меркел в реч пред парламента. Според нея общоевропейският банков надзор не бива да бъде налаган възможно най-бързо, защото след това може и да не работи. А както се вижда, Европейската комисия бърза.
Някои експерти са на мнение, че ще има държави от Еврозоната, които ще настояват надзорът да бъде за всички страни от ЕС. Предложения в тази насока вероятно ще направи Естония, чийто банков пазар е доминиран от шведски кредитни институции. Но Швеция не е в еврозоната , което според сегашния проект на комисията означава, че единният надзор няма да се разпростре върху нея. Същата е ситуацията и с Великобритания. Тя не е в еврозоната , но нейните банки са сред най-големите играчи на международните финансови пазари и, както стана ясно, разполагат с ресурс да манипулират международните банкови лихвени проценти.
Проблем ще бъдат най-вече
правомощията на ЕЦБ
и неяснотите по това дали тя ще носи пряка отговорност за стабилността на банковия сектор във всяка от държавите от еврозоната . Проектът на комисията предвижда в ЕЦБ да бъде създаден специален съвет, в който да влизат всички шефове на надзорните органи от държавите членки на еврозоната плюс още шест независими членове. Това ще е органът, осъществяващ надзорните функции. Той да може да дава и да отнема банкови лицензии, да налага ограничения и санкции върху дейността на провинилите се банки. А какво остава за националните надзори? Независимо че в проекта пише, че ще имат широки правомощия, те ще се занимават с надзора върху платежните системи и с превенцията срещу пране на пари. Също така ще продължат да надзирават институциите, чийто капитал идва от държави, които не са членки на ЕС. Нищо повече. Остава впечатлението, че ако единният надзор заработи, националните регулаторни органи ще се превърнат в доставчици на информация за него и в безропотни изпълнители на волята му. С други думи, те напълно ще загубят суверенитета си и ще станат обслужващи структури – роля, която едва ли ще е по вкуса им.
Вярно е, че засега единният надзор се разглежда като първа стъпка към постигането на
по-хомогенен европейски фискален съюз
Неслучайно ден след решението на Европейската комисия президентът на ЕС Херман Ван Ромпой съобщи, че ще започне консултации за засилване на Икономическия и валутен съюз и ще предложи той да разполага с централен бюджет и с възможности да емитира ограничено количество общ дълг.
Бюджетният съюз би могъл да се развие до създаването на единна хазна и централен бюджет, чиито роля и функции ще трябва да бъдат дефинирани, се казва в документа, който Ромпой ще подложи на обсъждане. От единния надзор през единната хазна много лесно се стига до превръщането на ЕС от сбор на независими държави във федерация на автономни страни. В което няма нищо лошо, стига те да имат равноправно представителство в общите органи на управление.
Според някои експерти
зад опитите да се създаде европейски банков съюз
се крие намерението на Германия да поеме пълен контрол върху банковите сектори на държавите, които са ползвали стабилизационни европейски заеми. На пръв поглед подобно желание е резонно, защото парите за запълване на финансовите дупки в Европа идват най-вече от Германия – т.е. от джобовете на нейните граждани. Само че сегашното предложение на комисията може да доведе въпросния контрол до крайности.
Германия иска да сложи под шапката на единния надзор първо банките, получили финансова подкрепа от Европа. Под удара ще попаднат кредитните сектори на Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. Неслучайно Меркел не иска всички кредитни институции да са под шапката на ЕЦБ. Тя желае да запази независимостта и националния контрол върху провинциалните германски кредитни институции, през които Федералната република и общините прокарват политиките си. Сложат ли ръка върху банковите сектори на Гърция, Испания, Ирландия и Португалия, германците много лесно ще могат да контролират икономическия, а оттам и политическия живот в тези страни. С други думи, бедният европейски Юг ще стане заложник на богатия си кредитор от европейския Север. Според информация на вестник БАНКЕРЪ
страните извън еврозоната няма да се противопоставят
на подобна инициатива, защото в сегашния си вид тя трудно може да се надява на успех. Експерти смятат, че ЕЦБ, която няма кадри и опит в надзора, трудно ще замени ефективно националните регулаторни органи, чиито традиции в тази област датират от десетки и дори стотици години. При първия фалит на по-голяма банка в еврозоната системата ще започне да се разпада под натиска на критиките и дискусиите за това кой е отговорен, споделят банкери. Защото преди да се изгради единен надзор, трябва да има общ фонд за гарантиране на влоговете, с натрупани в него пари. А такъв не може да бъде създаден за една или две години. А когато този фонд бъде изграден, отново ще има препирни, защо с парите, внесени от едни банки, например тези в Холандия, се изплащат депозитите на клиентите в други – например в Португалия. Тези национални противоречия още дълго ще съществуват и ще са прът в колелото на обединена Европа.
Печалният факт е, че в почти всички държави от съюза населението и политиците им се чувстват европейци само когато това им изнася. Стане ли дума да се правят жертви в името на единството, те много бързо си спомнят, че са холандци, германци, французи, гърци и така нататък.
